Париж – според проучване, ако не са били метеоритните удари по Земята преди около четири милиарда години, хората никога не биха познавали златото, издигало и разрушавало цивилизации.
Двеста милиона години по-рано, по време на ожесточения вихър на формиране на планетите, Земята е представлявала разтопена маса, подпалена от сблъсъците на небесни тела с размерите на планети.
Тези катастрофи вероятно са откъснали Луната и са станали причина милиарди тонове втечнено злато и платина, достатъчни да покрият планетата с четириметрова кора, да потънат в центъра на Земята, завинаги погребани там, далече от човешки ръце, формирайки ядрото. Остава си мистерия защо в кората и горната мантия има само следи от тези благородни метали.
На практика горната мантия и кората са десетки или дори стотици пъти по-богати на благородни метали отколкото би трябвало да бъдат след формирането на планетата, заради метеоритни удари. Тази теория е поставена на изпитание от трима изследователи, ръководени от Матиас Уилбълд от Университета на Бристол във Великобритания. Те анализират древни скали от Гренландия, които се формират непосредствено след формирането на ядрото, но преди предполагаемата бомбардировка от метеорити, богати на благородни метали.Техните резултати са публикувани в списание „Нейчър“.
Използвайки най-съвременни технологии, те измерили изотопния състав на волфрама, много рядък елемент, който, подобно на злато и други тежки благородни метали, гравитират към центъра на Земята по време на формирането на ядрото й. Според изотопите, различаващи се по масата на атома, може да се съди за произхода и възрастта на минералите.Сравнявайки пробите, взети от Гренландските скали с тези, взети от други места на планетата, учените са открили малка, но определяща разлика в изотоп, наречен 182W, който се намира в изобилие.
Разликата напълно потвърждава теорията, че златото от повърхностните слоеве на земната кора са въпрос на щастлива случайност, причинена от метеоритен дъжд.
„Нашата работа показва, че повечето от благородните метали са попаднали на нашата планета по щастливо стечение на обстоятелствата, когато около 20 милиарда тона астероиден материал се е изсипал на Земята.“ се казва в изявление на Уилболд.