При значителна маса и сравнително малка скорост едно метеорно тяло може да не се разпадне и разсее изцяло в атмосферата; частта от него, достигнала земната повърхност, се нарича метеорит. Метеорит е и тяло, достигнало повърхностга на друга планета или спътник на планета.
Метеоритите се наименуват на най-близкия до мястото на падане или на откриване населен пункт или местност. В повечето случаи метеоритите се откриват случайно, а част от тях – като се наблюдава дъждът, предизвикан от падащото голямо метеорно тяло. Най-често при взаимодействието с атмосферата още в нея тялото се разчупва и метеоритът пада като „метеоритен дъжд”. Известни са стотици случаи на падания на метеорити, а в музеи, колекции и йр. са събрани хиляди метеорити и късове от метеорити.
Широк е диапазонът на размерите и масите на метеоритите. Известни са индивидуални метеорити с маса десетки тонове; събрани са и много метеоритни късчета с маса, по-малка и от грам.
По състав метеоритите биват железни, каменни и железо-каменни. Железните съдържат над 50 % Fe, което за разлика от земното Fe има значителен (до 10 – 12 %) примес от никел; по-малко от 1 % е съдържанието на Со, Сu и др. В каменните метеорити желязото е около 25 %. Други елементи със значително съдържание в метеоритите са Са, Аl и др. Изобщо в тези космични тела се намират същите елементи от Менделеевата таблица, каквито и у по-далечни обекти, а също и на Земята.
Ако не смятаме доставените на Земята проби от Луната, метеоритите засега са единствените космични тела, които могат да се изследват внимателно и подробно в земни лаборатории. Изучаването по такъв начин освен на химичния и минералния състав също и на механичните свойства, структурните особености и пр. може да даде информация за процесите, протичащи при движение с голяма скорост на твърдо тяло във въздух; за условията, при които се е формирало метеоритното вещество, а оттук – за процесите и условията в ранните стадии от образуването на Слънчевата система и др.
Структурна особеност на метеоритите е тънката (< 1 мм), тъмна, почти черна повърхностна кора. Тя представлява втвърденият след разтопяването при висока температура повърхностен слой. По нея се наблюдават недълбоки вдлъбнатини, получени при „издухването" на отделни маси вещество. Изследвания под микроскоп показват застинали струйки и капки метеоритно вещество. Фактът, че тези детайли, получени от взаимодействието с атмосферата, са почти напълно запазени, говори за сравнително малка скорост на движение на тялото през плътните слоеве преди падането. Съпротивлението на атмосферата спира напълно тялото на височина 20 км., след което то пада по закона за свободното падане.
Характерна особеност в строежа на каменните метеорити са разсеяните в тяхната маса стъкловидни, почти кълбообразни топчета, наречени хондри. По тяхното наличие голямата част от каменните метеорити се наричат хондрити, останалите са ахондрити. Вероятно хондрите са застинали разтопени капчици вещество. За много бавно изстиване при условия на високо налягане говори особената кристална структура на железните метеорити, проявяваща се при заливане с киселина на тяхна полирана повърхност. Тези свидетелства за съществуване на висока температура и налягане говорят в полза на хипотезата, че метеоритите са късове от сравнително големи космични тела с вътреишо желязно ядро и възможно каменна обвивка.
От множеството известни падания на метеорити нжои са получили широка известност. Такъв е Сихотеалинският метеорит, паднал на 12 февр. 1947 г. в Сибир. По описание на очевидци болидът, предхождащ падането, е бил ярък почти колкото Слънцето и е оставял след себе си искри (силно нагрети капки) и тъмна следа. Той се е съпровождал от интензивни акустични явления – гръм, буботене, удари и пр. Самият метеорит, който е железен, е паднал като метеоритен дъжд, покрил голяма площ Събрани са над 1200 парчета с общо тегло над 27 т.Оценява се, че в атмосферата на Земята е влетяло тяло с начална маса, не по-малка от 70т..
Сихотеалинският метеорит е един от случаите, когато съвкупността от данни, включваши и многобройните наблюдения на очевидци, дава възможност да се получи приблизителна орбита на метеорното тяло в Слънчевата система. По-късно са фотографирани няколко болида в Чехословакия, САЩ и Канада, завършили с падането на метеорити. Изчислените орбити на всички тези метеори-ти попадат в^зоната на астероидите. Най-вероятен дос-тавчик на метеорити е групата от астероиди с достигащи близо до Земята орбити.
Макар и твърде рядко, някои много големи метеорити с маса от порядъка на 105 – 106т. и скорост спрямо Земята 30 м/s. прекосяват атмосферата и с все още значителна скорост и огромна кинетична енергия се взривяват при удара си със земната повърхност и на мястото на падане се образува кратер. Големи метеоритни кратери се намират в ОНД, САЩ, Канада и др. С известност се ползува добре запазеният кратер в щата Аризона в САЩ с диаметър над 1200 т, максимална дълбочина 174 т и височина на обкръжаващия го вал 40 – 50 т.
Вероятно с най-голяма популярност се ползува Тунгуският метеорит, наблюдаван сутринта на 30 юни 1908 г. в Русия. Изключително яркият болид, мощният взрив, зарегистрираният от много разположени далеч от място-то на падането сеизмични станции трус и най-вече фактът, че експедициите не намираха на и около мястото на падане метеоритно вещество, бяха причина за множество предположения за природата на тунгуското явление – от това, че то е предизвикано от взривяването на космически апарат с атомен двигател от другопланетна ци-вилизация до сблъскване на Земята с „черна дупка”. Съветските учени Кулик и Фесенков изказаха (1927 г.) и разработиха хипотезата за взривяване на кометно ядро над земната повърхност. Днес може да се каже, че проб-лемите около Тунгуския метеорит и неговата природа са вече решени.
В последно време придобиха известност някои случаи на падания на метеорити върху здания. Парчета от метеоритен дъжд в района на селището Мбале в Уганда (14. VIII. 1992 г.) пробиха покрива на затвора, на склад и на фабрика, а късче от 4кг. удари момче (без последствия). В края на същата година метеорит падна върху двуетажен дом на о-в Хонсю, Япония. Почти по същото време метеорит с тегло 12 кг. разби фар и преден калник на кола в щата Ню Йорк. Известен е случай (1990 г.) на метеорит, пробил покрива и паднал в спалня (Холандия).
На територията на България са известни падания на 5 метеорита, всички каменни. Първият е Разград, два кьса от който (сега загубени) били намерени след наблюдаван болид на 25 окт. 1740 г. Другият, със спорна дата на падане, се нарича Върба по името на село около Белоградчик. От него са запазени няколко късчета, пазещи се в три музея в други страни. Най-голям е метеоритът Гумошник, паднал на 28 април 1904 г. в землището на три села близо до Троян в Ловешка област. От него са събрани 6 екземпляра с обща маса над 5,5 т., три от които са в Геологическия музей на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” . Там има и малък къс с тегло ” 1,5 кг. от метеорита Коньово, паднал през 1931 г. в самото село, намиращо се близо до Нова Загора. Последният известен български метеорит е Павел, паднал на 28 февр. 1966 г. близо до село Павел, до Свищов.
