Експерти проучват пътя на търновското злато

КАК ЗЛАТОТО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СЪКРОВИЩА, ОТКРИТИ ПРИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ КРАЙ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, Е СТИГНАЛО ДО ТУК, започват да изследват музейни служители, археолози, специалисти и студенти. Проектът е на Регионалния исторически музей в старата столица, филиала на Археологическия музей, Технически университет – Варна, и Националната асоциация на златотърсачите.
„Идеята на програмата е да бъде намерен отговорът на въпросите откъде произхожда благородният метал, съставящ всяко древно имане, и как съкровището е попаднало в нашия регион”, обяснява шефът на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов. Той допълва още, че специалистите ще се опитат да разберат откъде е взето златото и по какъв начин са направени експонатите от находките. Така ще бъде ясно дали благородният елемент е бил пресяван от златоносна река, или пък е имало естествени залежи и масиви.
80 000 ЛВ. СА СПЕЧЕЛИЛИ ЕКСПЕРТИТЕ, ЗА ДА РЕАЛИЗИРАТ ПРОЕКТА СИ. Финансирането е от фонда за научни изследвания към Министерството на образованието и науката. С част от средствата екипът вече е закупил портативен апарат за рентгенов спектрален анализ. „Апаратът тежи само два килограма и ще ни бъде от огромна полза, когато започнем да работим, защото има съкровища, които не напускат музеите и трезорите, в които се пазят”, уточнява нумизматът Христо Терзиев от Ямбол, който вчера беше във Велико Търново, за да уточняват с Иван Църов предстоящата среща на екипа към проекта. Всички експерти ще се съберат в старата столица във вторник. Тогава тук ще дойдат доц. Неделчо Неделчев, ректор на колежа към Варненския технически университет и ръководител на проекта, проф. Руси Русев, завеждащ катедра материалознание.
„Когато напреднем в работата си, ще можем да кажем от коя част на България най-вероятно идва златото, което съставя съкровища като Вълчетрънското, Панагюрското, както и това от Големаните. А също така ще знаем например има ли египетско злато у нас и в кои съкровища то участва”, допълва още нумизматът. За целта обаче ще трябва да бъдат взети проби от поне 100 златни предмета от България и близката чужбина, за да бъдат направени окончателни изводи.
Засега в проекта участват три институции и асоциация. Той обаче е отворен и в него могат да се включат и останалите музеи у нас.
Трите големи златни съкровища, намирани край старата столица – това от с. Хотница, компилацията от с. Къпиново и колективната находка от с. Големаните, са първите три съкровища, с които стартира изследването. От тях ще бъдат взети проби за анализ и те не са избрани случайно, обяснява още директорът и припомня, че Хотнишкото съкровище е едно от най-старите в света, чието злато е обработвано от човешка ръка.

http://www.borbabg.com/?action=news&news=27204

Social Share Toolbar