Да ти падне бизнес от небето

 

Метеоритите пълнят банковите сметки на находчиви търговци

10 000-тонен метеорит с широчина близо 17 метра се възпламенява, влизайки в атмосферата на Земята, и неговите отломки се посипват над Урал, Русия, на 15 февруари. В петъчната утрин 47% от населението на милионния град Челябинск вижда в небето падащо огнено кълбо, което оставя гъста бяла диря. „1-2 минути след като видях опашката на падащото тяло, последва страшен тътен. В миг чух как хиляди прозорци се изпотрошиха, хората викаха, алармите на колите се включиха”, разказва Олга Василевна, жителка на руския град.
Над 1000 души търсят медицинска помощ, ударната вълна чупи стъклата на 7000 сгради и предизвиква разрушения в Челябинск. Учените от НАСА са категорични, че взривът надхвърля 20 пъти мощността на хвърлената над Хирошима атомна бомба, а освободената енергия е над 500 килотона. Любопитно е, че някои жители са си помислили, че е НЛО, други тревожно се питали дали не е започнала война. От ракетна атака до падащ самолет варират предположенията за случващото се, преди официално да бъде съобщено, че е паднал метеорит.

Парфюм с аромат на… метеорит

Всеки четвърти жител на Челябинск признава, че огненият къс е променил живота му. Освен компенсации между 5000 и 50 000 рубли (250-2500 лв.) пострадалите се уредиха и с медийно внимание. Находчив бизнесмен реши да използва случая да завърти търговия с парфюми, ухаещи на… метеорит. „Ароматът на Чебаркулския метеорит” скоро ще се появи в търговската мрежа, а в състава му ще се усещат нотки на метал и желязо, които присъстват в пробата на метеорита, паднал до езерото Чебаркул.
По-малко от 24 часа след удара в интернет започнаха да се продават части от метеорита. От няколкомилиметрови късчета до парчета колкото човешка длан примамват колекционери и любители на Космоса. В популярния сайт за международна търговия eBay се появиха предложения не само от руснаци, но дори и от един жител на САЩ. Цената варира от 500 рубли (25 лв.) до 500 000 рубли (25 000 лв.).

Американецът, който е от Лас Вегас, обяснява в интернет, че има почти 2-сантиметрово парче от небесното тяло, защото брат му бил кореспондент в Русия и му го изпратил веднага след инцидента. Находчивостта на ловците на метеорити не спира дотук. Жител на Камчатския край в Русия прави алъш-вериш с пакетчета черен пясък, събран от мястото на падналия метеорит. Руснакът уверява, че пясъкът не е радиоактивен и на места лепне от съдържанието на метал.

Крадем и каквото падне от Космоса

„Истерията около Челябинския метеорит не е феномен. Мераклии за бърза печалба има и в България. Всяка година в музея се обаждат или идват хора, носещи различни по размер камъни, за да попитат дали не са попаднали на метеорит” – обясни Чавдар Каров от Националния природонаучен музей в София. Късовете обаче най-често се оказват продукти на металургията, железни шлаки например. Според думите на специалиста метеоритите са покрити с тъмна кора, защото при навлизане в атмосферата от триенето те започват да горят.

„В сърцевината си обаче често остават ледено студени” – допълни Чавдар Каров.

В залата по минералогия има няколко отливки от най-големите метеорити, падали по българските земи. Те тежат около 3 килограма и са предимно с метално съдържание. Метеоритите могат да бъдат железни (>90% метал), желязно-каменни (~50% метал), а най-често срещани са каменните (
Той е паднал преди 137 години край с. Върба, Белоградчишко. Друг космически къс е паднал на 28 април 1904 година край троянското село Гумощник, но е бил откраднат, като отливката му, направена от колегите тук през 70-те години, се пази в музея” – обясни Чавдар Каров. От него научихме, че най-големият метеорит ни е навестил на 28 февруари 1966 г. в село Павел, община Полски Тръмбеш.
Първоначално камъкът е бил предаден на местното училище, а години след това е пренесен в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, откъдето е изчезнал. Най-вероятно е откраднат, за да се продаде.

Камъче с космическа сила

В специализирания магазин пред Природонаучния музей всеки мераклия да притежава небесно камъче, прелетяло милиони светлинни години в Космоса, може да си купи такова. Големината, формата и цветът им варират, като най-често са метални и струват между 10 и 60 лв. Сред витрините с минерали, фосили и полускъпоценни камъни със земен произход има и космически пришълци, приземили се в Украйна, Чехия, Сибир (Русия), Китай, Аржентина, Аризона (САЩ).
„Често има кукички на парчето метеорит, за да се носи на синджирче” – обясни служителката Анелия Сребрева. По думите й след падането на Челябинския метеорит не е забелязала повишен интерес, но е много вероятно парче от него скоро да се продава и в магазина. Тук регулярно идват колекционери или ценители на метеорити, които си купуват късчета от небесно тяло. „Всеки си намира сам символика в такова камъче – на някои им носело късмет, други го свързват с космическата сила”, добави с усмивка Анелия Сребрева.
„Хората вярват в какво ли не. Миналата година, когато при нас пристигна частица от Тунгуския метеорит, паднал през 1908 г. на територията на днешния Красноярски край, Русия, започнаха да се чуват различни оплаквания. Някои от „посрещачите” твърдяха, че им прилошало, други усетили болка в главата…”, смее се Ани Русинова от музея към СУ, която всеки ден работи в залата с извънземните камъни и е убедена, че нищо й няма.
„Бизнесът с метеорити е много проспериращ, защото интерес има и от чужбина” – коментира Ани Русинова, служител в музея на СУ. Днес в университетския център има четири български образеца. Два от тях в момента са изпратени за изследване във Франция. Единият е паднал над Конево, Старозагорско, през 1931 г., а другият през 1917 г. край Силистра. „В България нямаме лаборатория за изследване на метеорити. Ето защо изпратихме небесните тела във Франция за експертиза.
До този момент не го бяхме направили поради липса на финанси, а и защото напоследък навлязоха нови щадящи технологии за изследване, които запазват целостта на метеорита”, уточни Ани Русинова. Тя и колегите й геолози често са търсени за експертна оценка от колекционери и ловци на метеорити. „Обикновено метеоритите се познават по тъмната черупка и по това, че тежат доста повече от камъните със земен произход, но за да сме сигурни, съветваме хората да ги изпратят в лаборатория” – сподели служителката в музея.
В колекциите и на Националния природонаучен музей, и на музея в Софийския университет „Св. Климент Охридски” има чуждестранни метеорити. Парче от Сихотеалинския метеорит, навестил Русия с гръм и трясък през 1947 година, от който са открити 23 тона, може да се види в залата на Природонаучния музей. Тук има още късове от Аризона, от Украйна, от Китай.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=2&t=702

Social Share Toolbar