Историята на златодобива по българските земи е на повече от 6500 години. Още в най-дълбока древност, в периода на разцвет на балканската енеолитна цивилизация, точно по нашите земи е добито и обработено първото злато в света (4500 – 4000 г.пр.н.е.). Хилядите златни предмети от ранната бронзова епоха, намерени край с. Дъбене, Карловско (ок. 3000 – 2500 г. пр.н.е.), маркират следващия връх на световния златодобив. И останалите богати археологически находки и писмени данни, свързани с производството и употребата на злато и сребро по нашите земи, показват, че от праисторическо време до днес, рудните ни райони винаги са били важен център на световния добив на благородни метали.
През първата половина на ІV в. пр. н.е. Филип ІІ Македонски завладява всички рудници. По този повод историкът Помпей Трог (І в.) пише: “Най-сетне, смятайки, че му е позволено всичко каквото му мине през ума, той завзел златните мини в Тесалия и сребърните в Тракия”. Важно сведение за мащабите на добива по това време е оставил римския историк Диодор (І в. пр. н.е.). Според него мините при Крениди носели на Филип ІІ годишен доход от 1000 таланта, които се равняват на 6 милиона драхми (26 160 kg сребро или 2736 kg еквивалентно злато). Целият годишен добив бил още по-голям – най-малко 5 – 6 t еквивалентно злато.
През VІ в. пр. н.е. Пеоните се разселват на юг в долините на Долни Вардар, на р. Галикос и на част от Долна Струма, а на север достигат до Трънско и Кюстендилско Краище.
За Тракия, “където се изкопава много злато и сребро” говори Лукиан, а за промиването на злато по р. Марица (“in Hebro Thraciae”) – Плиний (23 – 79 г.). Изображението върху една бронзова монета от ІІІ в., сечена в древния Филипопол (Пловдив) потвърждава това – под речния бог, олицетворяващ р. Хеброс (Марица), едно малко момче промива злато с дървено корито.
През ІV и особено през V век рудодобивът в Тракия достига поредния си максимум. В цяла поредица от книги се говори за дейността на златодобивниците беси. Към този период се отнасят поне три от златните мини в Родопите: “Перперек”, “Седефче” и “Страшимир”. От тогава вероятно са и многобройните подземни минни изработки в речната тераса на р. Марица, южно от с. Огняново, Пазарджишко – античния град Бесапара.
Археологическата информация за златодобива в Кюстендилско-Кратовския район е разнообразна – следи от стари рудници и златарски работилници, златни предмети и монети. Върху бронзови монети на римската Пауталия от ІІ – ІІІ в. е представено речно божество, олицетворяващо р. Стримон. То е заобиколено с четири гения, олицетворяващи богатствата в района на древна Пауталия. Единият от гениите е представен с чувал на гърба пред дупка в скалата. Над него има пояснителен надпис: αργνροζ (“ρребро”) – добив на сребърни руди в района на Осогово и Кратово. Другият гений е приклекнал и държи в ръцете си съд, с който промива речно злато. Над него се чете χρυσζ (“ηлато”).
Забележителни следи от антични златни рудници има и в района древна Сердика. От тогава са галериите в златоносните конгломерати край Горубляне и Панчарево, останките от отработени разсипи край селата Говедарци и Алино (Самоковско), огромните кариери за добив на злато по южните склонове на Витоша и в Трънско Краище.
Максимумът на златодобивната дейност в Северозападна България също е свързан с римското владичество на Балканите. Предполага се, че названието на р. Огоста е дошло от името на император Август (І в.), по чието време е започнал интезивният златодобив от нейните златоносни пясъци. Добитото злато е употребявано в градските центрове като Рациария (днес Арчар), където са се намирали най-големите златарски работилници в Мизия.
След упадъка от няколко столетия, рудодобивът на Балканите е възстановен. Една от най-големите златни мини в Европа през ХІІ – ХІV в., се намирала край средновековния Перперек (Перперикон) в Източните родопи.Името на този град идва от названието на византийската златна монета, наречена nomisma hyperpyron – перпер. Кратовско-Кюстендилският район също е известен със златните и сребърните си мини.
Най-значителните средновековни мини по българските земи са “Сидерокапса” и “Кратово”. Когато през 1547 г. Пиер Белон посещава “Сидерокапса” на Халкидическия полуостров, тя е най-голямата мина за злато и сребро в Европейска Турция и една от най-големите в Европа. Нейната слава се носи далеч извън пределите на Османската империя.
Мината в Кратово достига своя разцвет в средата на ХVІ в. Значимостта ú е толкова голяма, че дори е вдъхновила писателя Пир Мохамед (Зайифи), който в голяма поема описва сериозните мащаби на добива. Значителните приходи от мината позволявали на кратовчани да отделят средства и за духовния живот на българската общонст. През 1558 г. те възобновяват близкия до мината Лесновски манастир. По това време към мината са се числели и кюстендилските златни рудници в района на с.с. Перивол, Злогош, Горна Гращица, Горно и Долно Катрище, Таваличево и на самия гр. Кюстендил.
Другите по-известни средновековни мини са “Гюмюш чал” (Велинградско), “Брезник”, “Диканя” (Софийско), “Чипровци”, “Мирково” (Челопеч), “Сухо” (Етрополско), “Улу дере” (Хасковско), “Пелевун” (Ивайловградско) и т.н. Оценката на общия добив на злато от българските земи в периода 1400 – 1900 г. е около 73 t.
След Освобождението интересът към подземните богатства е голям. През 1920 и 1921 г. е добивано злато в Чирпанско, а от 1939 г. – в Трънско. За периода 1880 – 1938 г. са издадени 3369 удостоверения за търсене на руди (запазени периметри). От тях обаче само при находище “Злата” се достига до промишлен добив. През 1954 г. в находище “Челопеч” също започва добив на злато, който продължава и сега. Злато е добивано от 11 находища: “Челопеч”, “Злата”, “Крушев дол”, “Говежда”, “Негърщица”, “Долна Каменица”, “Зидарово”, “Бакаджик”, “Маджарово”, “Чипровци” и “Огоста” – разсипи. През периода 1954 – 1995 г. от тези находища е добито около 38 t злато, като около 25 t са извлечени от находище “Челопеч”. Към днешна дата у нас златни руди се добиват само от две коренни находища: “Челопеч” и “Зидарово”. Те се характеризират с ниско средно съдържание на злато, което най-често варира между 2 и 4 g/t.
В условията на съвременната пазарна икономика рентабилен добив на злато се осъществява само в нашите комплексни находища, каквото е “Челопеч” – златно-медно, със средно съдържание на злато 2,9 g/t и на мед – 0,97 %. Но основен източник на злато, наред със златорудните, са българските медни находища, от които през периода 1939 – 1955 г. е добито около 27 t злато. Анализът на златодобива до 1955 г. показва, че:
* през периода 1939 – 1955 г. от българските златорудни и разсипни находища, както и от медните е добито общо над 65 t злато;
* вероятният годишен добив на злато в България от златорудните и медните находища през 1955 г. е бил 3470 kg, като 1591 kg от тях са добити от находище “Челопеч”;
* през 1955 г. от нашите медни находища е извлечено около 51,4 % от общото количество злато за страната, докато за златорудните този процент е 48,6 %.
Основните златоносни медни находища са “Елаците” и “Асарел”.
От извършените през периода 1950 – 1980 г. голям обем геологопроучвателни работи, много малка част е ориентирана към търсенето и проучването на злато. Едва през 80-те години на миналия век, в резултат на проучването на находищата “Челопеч” и “Елаците”, количеството на запасите и ресурсите на златни руди значително се увеличава. С ориентирането на бюджетно финансираните геоложки изследвания към терсене и проучване на такива руди, в периода 1992 – 2001 г. те се допълват с нови запаси и ресурси в цяла поредица от находища: “Зидарово”, “Маджарово”, “Седефче”, “Чала”, “Розино”, “Доброселец” и др. Тогава (1996 – 1997 г.) е открито и най-доброто ни златно находище – “Ада тепе”, край Крумовград. Количеството на злато в тях е над 500 t (над $ 10,5 млрд. по днешни цени), а минималната прогноза за общия потенциал на България е над 1000 t.
Иначе в ново време у нас са добивани сравнително малки обеми собствено златни руди, главно от находищата “Злата”, “Говежда”, “Крушев дол”, “Бакаджик”, “Маджарово” и “Зидарово”. Затова пък всяка година са получавани големи количества златосъдържащи медни (“Челопеч”, “Елаците”, “Радка”, “Красен” и др.) и полиметални руди. Общото количество на златото, получено от българските находища през ХХ в., възлиза на около 100 t.
Днешният средногодишен добив е около 3,5 t и представлява 0,14 % от световното производство. То не съответства на фактите от историята на златодобива, на установените повсеместни златни минерализации и на количеството доказани запаси. България все още заема скромно място сред световните производители на злато. Въпреки това, находищата “Челопеч”, “Хан Крум – Ада тепе”, “Чала”, “Седефче”, “Зидарово”, “Маджарово”, “Розино” и др. дават основание да се смята, че не е невъзможно бързо да се излезе от днешния застой. Факторите, които са в състояние да подпомогнат този процес, са незадоволеното световно търсене, появилият се дефицит и очертаващият се неколкократен ръст на сегашната цена от $650 за тройунция злато до $1650 – $2200 пред следващите 10 години.
Българските златни находища могат да бъдат отнесени към седем промишлено генетични типа:
* Кварц-злато-сулфидни жилни находища. Към този тип се отнасят находищата “Говежда”, “Злата”, “Свищи плаз”, “Долна Каменица” и “Негърщица”. В тях са съсредоточени около 5,6 % от общите запаси на метал-злато за страната и около 7,26 % от запасите метал-злато в коренните златни находища.
* Златно-медно-пиритни находища са “Челопеч”, “Елшица”, “Радка”, “Красен”. Основен представител е находище “Челопеч”. В него са концентрирани 60,2 % от общите запаси на метал-злато в страната и 78,68 % от запасите на метал-злато в коренните златни находища.
* Златно-полиметални находища. Към тях се отнасят полиметалните находища “Маджарово”, “Бакаджик”, “Зидарово”, “Седефче”, “Чала”, “Попско”. Те съдържат 10,76 % от запасите на метал-злато за страната и 14,06 % от запасите на метал-злато в коренните златни находища.
* Медно-порфирни златосъдържащи находища. Това са медните находища “Елаците”, “Асарел”, от които попътно се добива и злато. Други находища от този тип са “Цар Асен”, “Медет”, “Правешка Лъкавица”, “Горна Каменица”, “Карлиево”, “Братушково”, “Прохорово”, “Бърдце 1” (щоркверк).
* Кварц-молибденови, злато- и сребросъдържащи находища с представител находище “Бабяк”.
* Оловно-сребърни, златосъдържащи находища с представител находище “Чипровци”.
* Златоносни разсипи – Огоста, Струма, Драговищица. В тях са съсредоточени около 1,82 % от общите запаси на метал-злато в страната.
Вижда се, че в коренните златни и златосъдържащи руди са съсредоточени основните запаси от метал-злато. Всички коренни находища на златосъдържащи руди в България имат хидротермален произход. Като продуктивни златоносни епохи се очертават каледоно-херцинската и младоалпийската.
Освен известните златосъдържащи находища, на територията на страната са ограничени 52 перспективни площи. Те са разположени както в близост до известни рудни полета, така и около проявления на разсипно злато. Наличните данни не позволяват да се даде количествена прогноза в границите на перспективните плащи. На този етап може да се направи само качествена прогнозна оценка. Очаква се да бъдат открити малки находища, от които 31 златоносни алувиални разсипи.
Утвърдените балансови запаси на златни руди у нас към 01.01.2007 г. са 27,4 млн. t.
Прогнозите запаси от злато в границите на известните рудни полета (“Говежда”, “Злата”, “Етрополско”, “Бакаджикско”, “Зидаровско”, “Спахиевско”, “Маджаровско”, “Попско” и “Звездел-Пчелоядско”) са около 50 – 51 t.
Прогнозните запаси на находище “Доброселец”, с. Калековец, Пловдивско, се изчисляват на 26 t злато.
Какви са перспективите за бъдещ добив на злато от няколко вече проучени или с прекратена експлоатация златни находища? Те изцяло зависят от бъдещите инвеститори. Кога едно находище е рентабилно за добив? На този въпос отговаря геолого-промишлената оценка за него. Най-общо казано, за да бъде находището рентабилно, е необходимо:
* съдържанието на злато в рудата да е високо, т.е. да е по-високо от минималното промишлено съдържание;
* количеството на запасите от злато в недрата да е достатъчно голямо, което да осигури добив на злато в продължание на години, за да могат да се възвърнат вложените инвестиции;
* геолого-икономическата оценка трябва да убеждава инвеститорите, че те в крайна сметка ще имат печалба от бъдещата експлоатация;
* трябва да е изяснена технологичната схема за преработката на рудата и извличането на златото.
Следва да се отбележи, че до неотдавна в рудниците, добиващи златосъдържащи руди, са прилагани неефективни системи на експлоатация, при което се постига изключително високо обедняване на рудите при добива. То надвишава 50 % за рудниците, добивали златни руди от находище “Говежда”. При проучването на различните рудни находища в България през последните 30 – 35 години не е обръщано достатъчно внимание на златото и среброто. Ето защо може да се предполага, че чрез извършване на неголям обем допълнителни и ревизионни работи в някои от проучените находища на медни и полиметални руди биха могли да увеличат запасите на метал-злато и метал-сребро
Златоносни разсипи.
Те са алувиални. Типични техни представители са разсипните находища “Огоста”, “Струма” и “Драговищица”. Главните минерали в тях са самородното злато и магнетитът. Полезният компонент в случая е златото. В морфоложко отношение това са пластообразни залежи и лещи.
В разсипното находище “Огоста” са съсредоточени 539 kg метал злато – в 5506,1 хил. m3 алувиални наслаги, със средно съдържание на злато 0,098 g/m3, от категории В и С1. Тук освен това има и 1195,5 хил. m3 алувиални наслаги, съдържащи 103 kg метал злато, със средно съдържание на злато 0,086 g/m3. Към тези запаси следва да се добавят вече добитите 678 kg злато. През периода 1974 – 1992 г. са добити са 9125,1 хил. m3 алувиални наслаги, със средно съдържание на злато 0,0743 g/m3.
Утвърдените балансови запаси на златоносни разсипи у нас възлизат на 287 хил. m3.
По-голямата част от балансовите запаси на златоносни разсипи е съсредоточена в поречието на Горна Струма (обл. Перник и Кюстендил). Тук има 4040 kg метал злато, със средно съдържание на злато 0,202 g/m3 в 19909 хил. m3 алувиални наслаги.
Промиването (добиването) на речното разсипно злато се извършва или ръчно (чрез дървено корито), или с помощта на специални устройства: стационарни, мобилни или плаващи драги.
По-известните реки у нас със златосъдържащи наноси са Огоста, Струма, Драговищица, Треклянска, Тополница, Палакария, Арда, Искър, Бързия, Брезнишка, Джерман, Влахинска, Струмешница и др.
В България има 117 реки, които са носители на златоносни разсипи.
