Микро-метеорити с големината на захарни кристалчета са въздействали върху климата на Земята и на Марс в ранната им история.

Бомбардировки на „микро-метеорити“ на Земята и Марс преди 4 милиарда години може да са причинили драстично охлаждане на климата на двете планети, според статия в списание Geochimica et Cosmochimica Acta.

Учени от Кралския колеж в Лондон изследвали късния период на тежки бомбардировки (Late Heavy Bombardment – LHB) в началната история на Слънчевата система, когато метеоритни „душове” в течение на около 100 милиона година падали на Земята и на Марс. Това бомбардиране е причина за наличието на серен диоксид (СО2) в горната част на атмосферата на двете планети.

Mикро-метеоритите произхождат от скалист астероиден пояс, намиращ се в пространството между планетите Марс и Юпитер. Тези космически скали, които са с размерите на захарни кристалчета или на хлебни трохи, са привлечени от гравитацията на Земята и Марс. Тъй като те влизат горната атмосфера на планетите, се загряват до температура от около 1000 градуса по Целзий, като от тях се освобождават газове, включително – и серен диоксид. Серният диоксид в атмосферата е в аерозолна форма, състояща се от твърди и течни частици, които отклонят слънчевата светлина далеч от повърхността, като поддържат планетите хладни.

Авторите на новото изследване са изчислили, че микро-метеоритите, са доставили по 20 милиона тона серен диоксид всяка година в горните слоеве на атмосферата на Земята по време на LHB. Екипът смята, че на Марс тези микро-метеорити за същото време доставят до половин милион тона серен диоксид.

Далеч по-малка част от енергията на Слънцето достига Земята и Марс през последните 4 милиарда години. А такъв голям приток на серен диоксид в атмосферата на ранната Земя е имал същия охлаждащ ефект върху климата й както изригването на вулкана на връх Пинатубо през 1991 г. От 1991 г. насам вулканът Пинатубо, изригвайки, пуска в атмосферата над 17 милиона тона газове, включително – серен диоксид, като по тази причина 10% по-малко слънчева светлина достига Земята и планетата се охлажда с половин градус по Целзий.

Учените твърдят, че последиците за околната среда от наличието на серен диоксид в земната атмосфера биха могли да бъдат катастрофални. По онова време енергията на Слънцето е била с 30% по-слаба, отколкото е днес, което означава, че по-малко слънчева енергия е достигала земната повърхност. Екипът смята, че по-слабото Слънце и повишаването на нивата на серен диоксид, донесен от микро-метеоритите, паднали на Земята, са създали условия за възникване на живота на планетата.

Един от учените споделя, че тези миниатюрни метеорити са спомогнали за изграждането на скални планети като Земята и Марс.
Това изследване е продължение на предишната работа на научния екип, който е открил още, че метеоритите не са източник на днешния метан в атмосферата на Марс, както – и, че метеоритите са доставили важни газове на Земята по време на ранната й планетарна история, като постепенно са я направили по-обитаема.
По материали от:
http://www.sciencedaily.com/

Всяка година на Земята падат 78 000 тона метеорити, по-голямата част от тях са пдо формата на микрометеорити с размер от 50 микрона до 2 мм. Средно на всеки квадратен метър, годишно пада по един такъв микрометеорит.
http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=2&t=1037

Social Share Toolbar

Видове метеорити и техните стойности

Търсене на Метеоритите се отнася до търсене на извънземни обекти, които достигат до повърхността на земята, след като са минали през земната атмосфера. Повечето метеорити са фрагменти от астероиди и комети, които пътуват из космоса.По-малката група се състои от парчета на планетите и техните естествени спътници, които се намират в космоса и са признаци от насилствените сблъсъци с големи астероиди и комети.
Тези метеорити са много търсени от търсачите на метеорити не само заради тяхната рядкост, но също така и за тяхната стойност: 10 грама парче на Марс може да ви донесе 10,000 $!

Стойността на метеорита също зависи от неговия състав, и метеоритите на някои класове са по-ценни от диамантите.Ако сте търсач на метеорити и се намирате близо до ледниците или ледени полета, имайте предвид, че самотните скали рядко се намират вградени в лед, и те може да бъдат рядък вид метеорит. Ето защо разработването на вашите умения за наблюдение е важно в търсенето на метеорити.
Някои музеи и университети може да ви заплатят от $ 200 до $ 5000 на грам за редки образец.
Повечето железни метеорити се продават или търгуват от $ 0.10 до $ 1.50 за грам, в зависимост от тяхното разнообразие, автентичност и размер. Подобно на самородното злато, цената се определя от пазара.
Във всеки случай, търсенето на метеорити е една вълнуваща (металдетектинг) дейност, тъй като метеоритите са по-оскъдни от златото, и намирането им е доста предизвикателна дейност.
Видове Метеоритите: Stone, Stony желязо и железни

Има три вида: метеорити, каменни, желязокаменни (каменни и желязо) и желязни.
Каменните метеорити са най-често срещаният тип, посочен като обикновени хондрити. Те се състоят от същия материал, от които формират планетите: минерали, богати на силиций и кислород, с по-малки количества от желязо, магнезий, и други елементи.
Има и друг тип каменни метеорити като Achondrites, които някога са били част от голям астероид. Achondrites идват от външната кора на астеорида.
Каменните метеорити/хондрити/ са основният вид метеорити които падат на земята, и това са повече от 90% от всички метеорити.Те идват основно от големия астероиден пояс който се намира между Марс и Юпитер.

Каменните метеорити са съставени главно от силикатни минерали. Има два основни видове каменни метеорити – хондрити и achondrites. И хондритите и achondrites са разделени на няколко подгрупи на базата на техния минерален състав и структура.
Най-често срещаният тип на каменисти метеорити са обикновените хондрити.
Chondrit е тип метеоритен камък / материалът/, от който се е образувала Слънчевата система, и се е променила малко в сравнение със скалните образувания на големите планети, които са били изложени милиарди години на геоложка активност. Те имат много за разказване за това как се е образувала Слънчевата система. Когато хондритите се изучават в тънка точка, анализа на връзката между различни видове минерали може да предостави информация за състава на праха от която се е образувала Слънчевата система, и тези физически условия (налягане, температура) на протопланетен диск, които са били в момента на образуване на системата.
Следващата група каменист метеорит – achondrites включват метеорити с произход от Марс иЛуната . В хода на еволюцията те са били подложени на висока температура, което означава, че в един момент се разтварят в магмата. Когато магмата се охлажда и кристализира, тя създава концентрични пластове и структури. Най-общо казано, achondrite е каменист метеорит, който се формира от разтопен материал от първоначалният им облик на произход; те напомнят базалти образувани магмени процеси в вътрешността на Земята. По този начин, aхондритите са диференцирани в структура,и губят значителна част от собствените си материали, включително метали, и, като правило, не съдържат хондрули.
Типичният каменен метеорит:

1. Отвън е черен или кафяв.
2. Отвътре представлява камък, съдържащ сребристи метални частици и/или ръждиви петна.
3. Обвит е от всички страни с тънка кора, по-тъмна в сравнение с вътрешността (разтопявана кора).

Дебелината на тази разтопявана кора е около 1 mm.

Stone/Каменен/ Метеорит

Iron Метеорит-Железни Метеорити.

Железните типове метеорити са се образували от металното ядро на астероида. Те също са редки, но не толкова редки, колкото Pallasites, които са само 5% от всички известни находки. Почти невъзможно е да се познаят железните метеорити от обичайните камъни, защото много често повърхността им е напълно разтопена и имат сивкав или кафеникав цвят.
Железните метеорити са изградени от желязо, съдържащ никел (от 4% до над 25%) и притежават едрокристална структура, получена при изключително бавно охлаждане.
Типичният железен метеорит:

1. Отвън е черен или ръждив.
2. Силно се лепи към магнит.
3. Отвътре представлява плътен сребрист метал (FeNi).
4. По повърхността си има едри, плитки, овални вдлъбнатини (наречени регмаглипти).

Широчината на тези вдлъбнатини (регмаглипти) е такава, че на една страна на метеорита могат да се наредят в редица примерно 10 от тях.

Stony-Железните метеорити са се образували от вътрешната кора на астероид и те имат почти равни количества от силиконова основа камък и желязо-никел като метал. Тип Stony-Iron включва Mesosiderites и Pallasite метеорити. Mesosiderites се състоят от около 50% желязо и 50% силикатни материали. Mesosiderites разпръсват малки частици от сребристо-бял цвят.

Pallasite Метеорит

Един от най-редките видове са Pallasites, метеорити, които се състоят от зрелищни и прозрачни кристали от оливин, полу-скъпоценен камък оливин, окачен в матрицата за никел-желязо. Те представляват само около 1% от всички познати метеорити паднали на земята.
Също така, търсачите на метеорити са винаги нащрек за кристали в своите метеорити, защото тези кристали могат да бъдат диаманти. Проучването, публикувано през 2006 г. установи, че тези диаманти са се образували от богат на въглерод космически прах в близост до въглеродни звезди при експлозия на свръхнова преди образуването на Слънчевата система.Тогава диамантите бяха включени в твърди тела, които впоследствие паднаха на земята като метеорити.
Такива диаманти се наричат импактни и са обикновено много дребни! Смята се, че са образувани при падането на метеорита на земята, когато налягането е огромно, температурата – също, тогава съдържащия се въглерод прекристализира и се превръща в диамант.

Тектити

За тези, които не знаят какво представляват тектитите, ще обясня с няколко думи, че това не са остатъци от самия метеорит, а са обекти, формирали се при самия сблъсък. По причина огромната скорост на сблъсъка и изключително високата температура, материята в района на самия сблъсък се стопява и теорията е, че част от този материал е изхвърлен извън атмосферата, след което отново пада на земната повърхност. Тектитите са най-сухият материал, който може да съществува на Земята – съдържанието на вода в тях е не повече от 0.005%, дори и за тези, които са се формирали при сблъсък на голям метеорит в океана. Тектити се срещат само на няколко места на Земята и едни от най-хубавите са точно тайландските.
В света са известни няколко находища на тектити: Австралия, Филипините, остров Тасмания, остров Ява, Бряг на слоновата кост, Чехия — единственото тектитно находище в Европа. Практиката е тектитите да се ¬кръщават на мястото, където са открити — австралити, яванити, тасманити, индошинити (Индокитай), филипинити, молдавити (вълтавини).

Молдавитът (Moldavite) е уникален стъклообразен кремнист минерал с метеоритен произход(такива небесни минерали се наричат тектити). Хипотезата е, че преди 15 милиона години е паднал на земята огромен метеорит в района на рекаVltava (на немски Moldau) в Чехия(днешна Молдавия), където при сблъсъка си със Земята и под въздействието на голямата температура, са се отделили късчета, които в резултат на преобразуване на кинетичната енергия, са се разтопили и са се разпръснали във въздуха на огромно разстояние в радиус в няколко стотин километра. Когато са изстинали са се получили подобни произведения на разтопен и втвърден кварц приличащи на кремък минерали, нарекли са ги Молдавити. Трябва да отбележим, че всички такива образования възникнали след сблъсък на метеорити с повърхността на нашата планета се наричат Тектити. На цвят е бутилково зелен или зелено кафяв, макар че има и рядко с непрозрачен и черен цвят, той е единственият минерал който се използва в бижутерията като естествено стъкло. Повърхността му е грапава с назъбена текстура, често го бъркат с Диопсида. Находища има в Австралия, Тасмания, Малайзия, САЩ, Колумбия и Перу. Това са много редки зеленикави прозрачни камъни, чиято цена е доста висока.Цената на някой образци може и да мине 1000 евро.

Хубаво е да има в някои от тектитите жълти петънца (като от стопено) – това може да е цирконий,понеже доста рядко се среща в тектитите/което ги прави доста търсени от колекционерите/

Цената на метеоритите.
Както е случаят с повечето колекционерски стойности, цената на един метеорит се определя от няколко фактора, включително рядък вид метеоритен произход /лунен,марсиански и др./, условията за съхраняване и естетиката. Метеоритните търсачи определят стойността на метеоритите като използват за тази цел метричната система на тежести (измерени в грамове и килограми) и размера (измерена в сантиметри и милиметри).
Важно е да се отбележи, че наскоро откритите метеорити трябва винаги да бъдат на разположение за проучване на научната общност. След като метеоритът бъде анализиран и класифициран , ще отиде на продажба. Описание на метеорита в официалната литература повишава търговската стойност на метеорита

Цените на каменните метеорити

Некласифицирани каменни хондрити , може да си вземете от бездомните номади в пустинята на Сахара,Мароко където те са лесно достъпни за около $ .50 / грам.Атрактивни каменни метеорити от Гао, Гуен (място и време на падането: Буркина Фасо, Африка, 05 март, 1960), могат да бъдат закупени за около $ 1.50 / гр.

Цените на железните метеорити

Железен метеорит Сихоте Алин (Русия паднал на 12 Февруари 1947г.) е най-големият случай на падане на метеорит в съвременната история.Метеоритат се намери под формата на цели, непокътнати фрагменти от експлозията, и се оказа че е желан модел за колекционерите, защото има прекрасни склуптурни качества и характеристики на повърхността.Образците на метеорита Sikhote Алин достигнат цена от $ 2 до $ 3 / грам.
Високото качество на килограм метеорит Кампо дел Cielo (железен метеорит от провинция Чако, Аржентина) може да бъде ваш за около $ 400.

Рallasites

Pallasites са каменно-железни метеорити. Те включват оливин (полускъпоценни камъни) и са особено ценни при рязане и полиране на повърхността и имат съблазнителен цвят и прозрачност на кристалите, които се съдържат в него. Готови третирани проби pallasites като Imilak (Чили), Glorieta планински (Ню Мексико, САЩ) и Esquel (Аржентина), са високо ценени заради тяхните цветни скъпоценни камъни, трайност и устойчивост на счупване. Цената на тези метеорити достига от $ 20 до $ 40 / гр. Тъй като този тип тежки метеорити, след това качество на рязане и размер на малки парчета ще струва хиляди долари.

Цени за лунни и марсиански метеорити.

На върха по цени са такива образци меторити дошли от луната и марс, които могат да се продават за $ 1000 / грам или повече – почти четиридесет пъти по-висока от цената на златото в момента!

Метеорита Сеймчан, части от който са намерени в Сибир през 60-те години на миналия век. Метеоритният къс, висок 23 сантиметра, и осеян с кристали на оливина, е продаден за 43 750 долара.

Необичайни метеорити където цените са по-високи.

Метеоритите, които са били наблюдавани по време на падането от надеждни наблюдатели, обикновено имат по-висока цена, отколкото тези, които по-късно се продават от някои колекционери на метеорити или придобиването на метеорит, който е паднал в техния рожден ден или друг значим момент.Като пример може да се каже за ето това малко парче метеорит което се е ударило в пощенска кутия и може да видите вляво на снимката на каква цена е продаден.

Необичайната форма на метеорита увеличава стойността си.
Някои колекционери са привлечени от метеорити, които имат необичайна форма (най-вече железните метеорити). Необичайната форма на железният метеорит се придобива по време на огнената му преработка, при преминаване на плътните слоеве на атмосферата на Земята. Метеоритите, особено желязните придобиват фантастични скулптурни форми.
Тези метеорити, които имат естетическа форма, имат висока цена на пазара на колекционерите.И накрая може да се каже едно препоръчително правило,а то е следното.Не купувайте метеорит без прикачен към него сертификат където трябва да пише какъв тип е метеорита ,след това трябва са написани процентните съдържания на различните по видове метали ако ги има и различните видове минерали/който се намират във кристализирана форма вътре в самия метеорит/.

Зключение

На територията на България са известни падания на 5 метеорита, всички каменни. Първият е Разград, два кьса от който (сега загубени) били намерени след наблюдаван болид на 25 окт. 1740 г. Другият, със спорна дата на падане, се нарича Върба по името на селото намиращо се около Белоградчик. От него са запазени няколко късчета, пазещи се в три музея в други страни. Най-голям е метеоритът Гумошник, паднал на 28 април 1904 г. в землището на три села близо до Троян в Ловешка област. От него са събрани 6 екземпляра с обща маса над 5,5 т., три от които са в Геологическия музей на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ . Там има и малък къс с тегло “ 1,5 кг. от метеорита Коньово, паднал през 1931 г. в самото село, намиращо се близо до Нова Загора. Последният известен български метеорит е Павел, паднал на 28 февр. 1966 г. близо до село Павел, до Свищов.

Social Share Toolbar

Нова теория за образуването на златото на Земята

Микроби са изиграли ключова роля при образуването на най-големите златни залежи на Земята. Находищата на планетата са могли да възникнат в съвсем малък период от време – между появата на живот на планетата и насищането на атмосферата с кислород. Затова в днешно време нови златни залежи не могат да се образуват, твърдят авторите на изследване, цитирано от New Scientist.
След откриването на най-голямото находище на злато Уитуотърсранд, ЮАР, през 1886 г. оттам да добити около 40 000 метрични тона злато – почти половината от всички златни запаси, изкопани някога от човечеството. Находището е възникнало преди около три милиарда години и геолозите все още спорят как се е появило.
Известно е, че златото е попаднало на повърхността в резултат на ерозията на златоносните жили в гранитните скали на Каапваал Кратон (хребет в провинция Лимпопо, ЮАР, едно от двете места в света с най-древната земна кора, образувана преди 3,6-2,5 млрд. години). Не е ясно само как тоновете злато са се озовали на няколко стотин километра на юг .
Според Кристоф Хайнрих от Швейцарския технологичен институт роля за това са изиграли не само механичните процеси на отмиване на парчета метал от реките от планинските скали. Златото е било „събрано” от микробни колонии в плитките водоеми на Уитуотърсранд, смята той.
Преди 3 млрд. години в атмосферата на планетата почти не е имало кислород (след 500 млн. години водораслите и цианобактериите започват да го произвеждат). Въздухът е бил наситен със серни газове като сероводорода, които вулканите изхвърляли в атмосферата. Тези газове се връщали на повърхността на Земята под формата на киселинни дъждове. Златото се образувало в серни съединения, които се разтваряли във водата, а оттам микробите събирали метала.
Ако в атмосферата е имало повече кислород, той би влязъл в съединението на сярата и златото и би ги унищожил преди да попаднат в плитките водоеми с микроби.
„Въпросът за 1 млрд. долара е дали и останалите залежи са се образували при същия процес”, казва Хайнрих. Ако отговорът е положителен – т.е. ако златото не се е придвижило със залежите златоносен пясък, геолозите вече няма да търсят богати на злато пясъци, а следи от докамбрийски живот злато, особено в наситените с въглеводород шисти.

Разработиха метод за откриване на нанозлато

При новия метод се използват мощни оптични прибори, които позволяват в рудата да бъдат открити дори най-малките частици от скъпоценния метал.

Геолози от Пермския държавен изследователски университет са разработили нов метод за изучаване на полезните изкопаеми. Той помага по-рационално да бъде оценен минерално-суровинният ресурс – да бъдат откривани благородни метали, например нанозлато, съобщи РИА „Новости“.
„Същността на метода се заключава в това по-точно да се отчита наличието на „невидимо“ злато в рудите, включително на най-малките наночастици. Нанозлатото се среща в много разработени находища по света, например в Южна Африка. С използването на новия метод ще бъдат откривани находища от принципно нов тип. А това ще позволи да бъде попълнена минерално-суровинната база от скъпоценни метали“, заяви Борис Осовецки, професор в катедрата по минералогия и петрография към пермския университет.
При новия метод се използват мощни оптични прибори, които позволяват в рудата да бъдат открити дори най-малките частици от скъпоценния метал.
Обикновено това не е злато в чист вид, а агрегати или смеси, които след това се разделят на съставните им части с помощта на химически методи. След това златото вече може да бъде използвано по традиционния начин.
Според руския учен Борис Осовецки дори и методът да не е съизмерим с промишлените добиви, той способства за рационалното използване на ресурсите.
Другата цел на разработката е с помощта на нанозлатото да бъдат откривани и по-големи залежи от скъпоценния метал – известно е, че частиците се притеглят едни други.
Благодарение на новия метод геолози от университета са открили живачно злато в северозападната част на Пермския край.
Методът на учените може успешно да се прилага и при търсене и изследване на други руди, например на съдържащите сребро.

Social Share Toolbar

Конгломерат-наличие на злато


Наличието на конгломератни слоеве в геоложките разрези показва засилена ерозия при по-старите пластове и при такива, които са близо до сушата. Конгломератите са широко разпространени в отлагания с различна възраст, особено в планинските райони и прилежащите към тях области. Те се срещат в основата на големи седиментни комплекси, натрупването на които е настъпило след периода на обширна ерозия на земната кора. Такива конгломерати се наричат базални. Понякога съдържат разсипен тип месторождения на злато, платина и други полезни изкопаеми.Препоръчително е на такива места да се наблегне на по чести и качествени проби по руслото на самата река или около нея.

МИНЕРАЛОГИЯ НА ЗЛАТОТО.

Златото е минерал от класа на самородните елементи. В една група, наречена група на златото, освен него влизат още широко известните метали сребро, мед и олово.
Основно промишлено значение за добив на злато има самородното злато. То почти никога не идва чисто. Често съдържа до 10-15% сребро. Когато количеството на среброто достигне 20% и повече, се използва името електрум. Цветът на златото е жълт с различни оттенъци. Когато има примес от сребро, то става по-бяло, а когато има примес от мед – с червеникав оттенък. Златото има силен, типично метален блясък. То притежава най-високите в сравнение с всички останали метали пластичност и ковкост. Например от 1 грам злато може да се изкове лист с площ 1 м . То е меко, с твърдост от 2,5 до 3 по десетстепенната скала на Моос, поради което при натиск със стоманена игла лесно се деформира и може да се реже с нож. Златото е тежко и относителнюто му тегло варира в пределите от 15,6 до 19,2 г/см в зависимост от количеството примеси, които съдържа. Относителнотто тегло на абсолютно чистото злато е 19.288 (т.е. 1 кубичен см тежи 19.288 грама). За сравнение относителното тегло на среброто е 10,5 г/см ; на медта 8,93 г/см ; на платината 21.46 г/см . Това показва, че различията в теглото на златото се дължат на количеството и вида на примесите.
Температурата на топене на златото е 1046,5° С.
Кристализира в кубична сингония. Кристалите по правило са рядкост. Обикновено идва под формата на дендрити, влакна или игли, грубо закръглени или сплескани зърна. Златни части с маса повече от 1,5 г е прието да се наричат „самородъци“. Те са сравнително редки и по правило всеки от тях получава собствено име. Например „Големият триъгълник“, намерен в СССР (Урал), с тегло 36,2 кг, а най-големият – „Плочата на Холтерман“, намерен в Австралия, която заедно с кварца тежи 285 кг, а златото в нея – 93,3 кг.
Златото се полира лесно. Има изключителна инертност и е единственият метал, на който не действат разредени и концентрирани киселини. При нормални условия златото не взаимодейства нито с кислорода, нито със сярата. То е устойчиво и на действието на атмосферната корозия, и на различни типове природни води. Златото не реагира нито със солна, нито с азотна киселина, но леко се разтваря в т.нар. царска вода (смес 3:1 HCI и HNO3). То се разтваря в живак и образува амалгама. Тази негова способност е била позната още в древността и от края на VI век се използва амал- гамирането при добива и пречистването на златото.
Най-голяма трудност при промиването на златото е различаването на златинките от другите минерали. В разсипите то се среща най-често под формата на заоблени зърна, пластинки, люспи, кори, дендрити и др. Повърхността на зърната е неравна, с различни по форма и размери вдлъбнатини. Понякога се покрива с железни хидроокиси, които го маскират. Най- често златото се различава по златистожълтия си цвят, силен метален блясък и голяма ковкост. Достатъчно е да се натисне златинката с игла и в нея ще остане отпечатък. Когато златото идва под формата на малки зърна и люспи, често се бърка с пирита и халкопирита, които по тази причина се нарича златото на глупците .Пиритът лесно се отличава по-голямата си твърдост u най-често no правилните кубчета, които образува, а халкопиритът – по своята си крехкост. Частично изветрели люспи от биотит (черна слюда) със златист цвят понякога също могат да се сбъркат, като се приемат за златинки, особено във влажно състояние. Изменената слюда се различава от златото по по-малкото си относително тегло, което й пречи да се натрупва в тежката фракция заедно със златото. От друга страна, изветрелите люспи биотит са крехки за разлика от златото. Известна е под името „котешко злато“.

Social Share Toolbar

Златни руди


Историята на златодобива по българските земи е на повече от 6500 години. Още в най-дълбока древност, в периода на разцвет на балканската енеолитна цивилизация, точно по нашите земи е добито и обработено първото злато в света (4500 – 4000 г.пр.н.е.). Хилядите златни предмети от ранната бронзова епоха, намерени край с. Дъбене, Карловско (ок. 3000 – 2500 г. пр.н.е.), маркират следващия връх на световния златодобив. И останалите богати археологически находки и писмени данни, свързани с производството и употребата на злато и сребро по нашите земи, показват, че от праисторическо време до днес, рудните ни райони винаги са били важен център на световния добив на благородни метали.

През първата половина на ІV в. пр. н.е. Филип ІІ Македонски завладява всички рудници. По този повод историкът Помпей Трог (І в.) пише: „Най-сетне, смятайки, че му е позволено всичко каквото му мине през ума, той завзел златните мини в Тесалия и сребърните в Тракия“. Важно сведение за мащабите на добива по това време е оставил римския историк Диодор (І в. пр. н.е.). Според него мините при Крениди носели на Филип ІІ годишен доход от 1000 таланта, които се равняват на 6 милиона драхми (26 160 kg сребро или 2736 kg еквивалентно злато). Целият годишен добив бил още по-голям – най-малко 5 – 6 t еквивалентно злато.

През VІ в. пр. н.е. Пеоните се разселват на юг в долините на Долни Вардар, на р. Галикос и на част от Долна Струма, а на север достигат до Трънско и Кюстендилско Краище.

За Тракия, „където се изкопава много злато и сребро“ говори Лукиан, а за промиването на злато по р. Марица („in Hebro Thraciae“) – Плиний (23 – 79 г.). Изображението върху една бронзова монета от ІІІ в., сечена в древния Филипопол (Пловдив) потвърждава това – под речния бог, олицетворяващ р. Хеброс (Марица), едно малко момче промива злато с дървено корито.

През ІV и особено през V век рудодобивът в Тракия достига поредния си максимум. В цяла поредица от книги се говори за дейността на златодобивниците беси. Към този период се отнасят поне три от златните мини в Родопите: „Перперек“, „Седефче“ и „Страшимир“. От тогава вероятно са и многобройните подземни минни изработки в речната тераса на р. Марица, южно от с. Огняново, Пазарджишко – античния град Бесапара.

Археологическата информация за златодобива в Кюстендилско-Кратовския район е разнообразна – следи от стари рудници и златарски работилници, златни предмети и монети. Върху бронзови монети на римската Пауталия от ІІ – ІІІ в. е представено речно божество, олицетворяващо р. Стримон. То е заобиколено с четири гения, олицетворяващи богатствата в района на древна Пауталия. Единият от гениите е представен с чувал на гърба пред дупка в скалата. Над него има пояснителен надпис: αργνροζ („ρребро“) – добив на сребърни руди в района на Осогово и Кратово. Другият гений е приклекнал и държи в ръцете си съд, с който промива речно злато. Над него се чете χρυσζ („ηлато“).

Забележителни следи от антични златни рудници има и в района древна Сердика. От тогава са галериите в златоносните конгломерати край Горубляне и Панчарево, останките от отработени разсипи край селата Говедарци и Алино (Самоковско), огромните кариери за добив на злато по южните склонове на Витоша и в Трънско Краище.

Максимумът на златодобивната дейност в Северозападна България също е свързан с римското владичество на Балканите. Предполага се, че названието на р. Огоста е дошло от името на император Август (І в.), по чието време е започнал интезивният златодобив от нейните златоносни пясъци. Добитото злато е употребявано в градските центрове като Рациария (днес Арчар), където са се намирали най-големите златарски работилници в Мизия.

След упадъка от няколко столетия, рудодобивът на Балканите е възстановен. Една от най-големите златни мини в Европа през ХІІ – ХІV в., се намирала край средновековния Перперек (Перперикон) в Източните родопи.Името на този град идва от названието на византийската златна монета, наречена nomisma hyperpyron – перпер. Кратовско-Кюстендилският район също е известен със златните и сребърните си мини.

Най-значителните средновековни мини по българските земи са „Сидерокапса“ и „Кратово“. Когато през 1547 г. Пиер Белон посещава „Сидерокапса“ на Халкидическия полуостров, тя е най-голямата мина за злато и сребро в Европейска Турция и една от най-големите в Европа. Нейната слава се носи далеч извън пределите на Османската империя.

Мината в Кратово достига своя разцвет в средата на ХVІ в. Значимостта ú е толкова голяма, че дори е вдъхновила писателя Пир Мохамед (Зайифи), който в голяма поема описва сериозните мащаби на добива. Значителните приходи от мината позволявали на кратовчани да отделят средства и за духовния живот на българската общонст. През 1558 г. те възобновяват близкия до мината Лесновски манастир. По това време към мината са се числели и кюстендилските златни рудници в района на с.с. Перивол, Злогош, Горна Гращица, Горно и Долно Катрище, Таваличево и на самия гр. Кюстендил.

Другите по-известни средновековни мини са „Гюмюш чал“ (Велинградско), „Брезник“, „Диканя“ (Софийско), „Чипровци“, „Мирково“ (Челопеч), „Сухо“ (Етрополско), „Улу дере“ (Хасковско), „Пелевун“ (Ивайловградско) и т.н. Оценката на общия добив на злато от българските земи в периода 1400 – 1900 г. е около 73 t.

След Освобождението интересът към подземните богатства е голям. През 1920 и 1921 г. е добивано злато в Чирпанско, а от 1939 г. – в Трънско. За периода 1880 – 1938 г. са издадени 3369 удостоверения за търсене на руди (запазени периметри). От тях обаче само при находище „Злата“ се достига до промишлен добив. През 1954 г. в находище „Челопеч“ също започва добив на злато, който продължава и сега. Злато е добивано от 11 находища: „Челопеч“, „Злата“, „Крушев дол“, „Говежда“, „Негърщица“, „Долна Каменица“, „Зидарово“, „Бакаджик“, „Маджарово“, „Чипровци“ и „Огоста“ – разсипи. През периода 1954 – 1995 г. от тези находища е добито около 38 t злато, като около 25 t са извлечени от находище „Челопеч“. Към днешна дата у нас златни руди се добиват само от две коренни находища: „Челопеч“ и „Зидарово“. Те се характеризират с ниско средно съдържание на злато, което най-често варира между 2 и 4 g/t.

В условията на съвременната пазарна икономика рентабилен добив на злато се осъществява само в нашите комплексни находища, каквото е „Челопеч“ – златно-медно, със средно съдържание на злато 2,9 g/t и на мед – 0,97 %. Но основен източник на злато, наред със златорудните, са българските медни находища, от които през периода 1939 – 1955 г. е добито около 27 t злато. Анализът на златодобива до 1955 г. показва, че:

* през периода 1939 – 1955 г. от българските златорудни и разсипни находища, както и от медните е добито общо над 65 t злато;

* вероятният годишен добив на злато в България от златорудните и медните находища през 1955 г. е бил 3470 kg, като 1591 kg от тях са добити от находище „Челопеч“;

* през 1955 г. от нашите медни находища е извлечено около 51,4 % от общото количество злато за страната, докато за златорудните този процент е 48,6 %.

Основните златоносни медни находища са „Елаците“ и „Асарел“.

От извършените през периода 1950 – 1980 г. голям обем геологопроучвателни работи, много малка част е ориентирана към търсенето и проучването на злато. Едва през 80-те години на миналия век, в резултат на проучването на находищата „Челопеч“ и „Елаците“, количеството на запасите и ресурсите на златни руди значително се увеличава. С ориентирането на бюджетно финансираните геоложки изследвания към терсене и проучване на такива руди, в периода 1992 – 2001 г. те се допълват с нови запаси и ресурси в цяла поредица от находища: „Зидарово“, „Маджарово“, „Седефче“, „Чала“, „Розино“, „Доброселец“ и др. Тогава (1996 – 1997 г.) е открито и най-доброто ни златно находище – „Ада тепе“, край Крумовград. Количеството на злато в тях е над 500 t (над $ 10,5 млрд. по днешни цени), а минималната прогноза за общия потенциал на България е над 1000 t.

Иначе в ново време у нас са добивани сравнително малки обеми собствено златни руди, главно от находищата „Злата“, „Говежда“, „Крушев дол“, „Бакаджик“, „Маджарово“ и „Зидарово“. Затова пък всяка година са получавани големи количества златосъдържащи медни („Челопеч“, „Елаците“, „Радка“, „Красен“ и др.) и полиметални руди. Общото количество на златото, получено от българските находища през ХХ в., възлиза на около 100 t.

Днешният средногодишен добив е около 3,5 t и представлява 0,14 % от световното производство. То не съответства на фактите от историята на златодобива, на установените повсеместни златни минерализации и на количеството доказани запаси. България все още заема скромно място сред световните производители на злато. Въпреки това, находищата „Челопеч“, „Хан Крум – Ада тепе“, „Чала“, „Седефче“, „Зидарово“, „Маджарово“, „Розино“ и др. дават основание да се смята, че не е невъзможно бързо да се излезе от днешния застой. Факторите, които са в състояние да подпомогнат този процес, са незадоволеното световно търсене, появилият се дефицит и очертаващият се неколкократен ръст на сегашната цена от $650 за тройунция злато до $1650 – $2200 пред следващите 10 години.

Българските златни находища могат да бъдат отнесени към седем промишлено генетични типа:

* Кварц-злато-сулфидни жилни находища. Към този тип се отнасят находищата „Говежда“, „Злата“, „Свищи плаз“, „Долна Каменица“ и „Негърщица“. В тях са съсредоточени около 5,6 % от общите запаси на метал-злато за страната и около 7,26 % от запасите метал-злато в коренните златни находища.

* Златно-медно-пиритни находища са „Челопеч“, „Елшица“, „Радка“, „Красен“. Основен представител е находище „Челопеч“. В него са концентрирани 60,2 % от общите запаси на метал-злато в страната и 78,68 % от запасите на метал-злато в коренните златни находища.

* Златно-полиметални находища. Към тях се отнасят полиметалните находища „Маджарово“, „Бакаджик“, „Зидарово“, „Седефче“, „Чала“, „Попско“. Те съдържат 10,76 % от запасите на метал-злато за страната и 14,06 % от запасите на метал-злато в коренните златни находища.

* Медно-порфирни златосъдържащи находища. Това са медните находища „Елаците“, „Асарел“, от които попътно се добива и злато. Други находища от този тип са „Цар Асен“, „Медет“, „Правешка Лъкавица“, „Горна Каменица“, „Карлиево“, „Братушково“, „Прохорово“, „Бърдце 1“ (щоркверк).

* Кварц-молибденови, злато- и сребросъдържащи находища с представител находище „Бабяк“.

* Оловно-сребърни, златосъдържащи находища с представител находище „Чипровци“.

* Златоносни разсипи – Огоста, Струма, Драговищица. В тях са съсредоточени около 1,82 % от общите запаси на метал-злато в страната.

Вижда се, че в коренните златни и златосъдържащи руди са съсредоточени основните запаси от метал-злато. Всички коренни находища на златосъдържащи руди в България имат хидротермален произход. Като продуктивни златоносни епохи се очертават каледоно-херцинската и младоалпийската.

Освен известните златосъдържащи находища, на територията на страната са ограничени 52 перспективни площи. Те са разположени както в близост до известни рудни полета, така и около проявления на разсипно злато. Наличните данни не позволяват да се даде количествена прогноза в границите на перспективните плащи. На този етап може да се направи само качествена прогнозна оценка. Очаква се да бъдат открити малки находища, от които 31 златоносни алувиални разсипи.

Утвърдените балансови запаси на златни руди у нас към 01.01.2007 г. са 27,4 млн. t.

Прогнозите запаси от злато в границите на известните рудни полета („Говежда“, „Злата“, „Етрополско“, „Бакаджикско“, „Зидаровско“, „Спахиевско“, „Маджаровско“, „Попско“ и „Звездел-Пчелоядско“) са около 50 – 51 t.

Прогнозните запаси на находище „Доброселец“, с. Калековец, Пловдивско, се изчисляват на 26 t злато.

Какви са перспективите за бъдещ добив на злато от няколко вече проучени или с прекратена експлоатация златни находища? Те изцяло зависят от бъдещите инвеститори. Кога едно находище е рентабилно за добив? На този въпос отговаря геолого-промишлената оценка за него. Най-общо казано, за да бъде находището рентабилно, е необходимо:

* съдържанието на злато в рудата да е високо, т.е. да е по-високо от минималното промишлено съдържание;

* количеството на запасите от злато в недрата да е достатъчно голямо, което да осигури добив на злато в продължание на години, за да могат да се възвърнат вложените инвестиции;

* геолого-икономическата оценка трябва да убеждава инвеститорите, че те в крайна сметка ще имат печалба от бъдещата експлоатация;

* трябва да е изяснена технологичната схема за преработката на рудата и извличането на златото.

Следва да се отбележи, че до неотдавна в рудниците, добиващи златосъдържащи руди, са прилагани неефективни системи на експлоатация, при което се постига изключително високо обедняване на рудите при добива. То надвишава 50 % за рудниците, добивали златни руди от находище „Говежда“. При проучването на различните рудни находища в България през последните 30 – 35 години не е обръщано достатъчно внимание на златото и среброто. Ето защо може да се предполага, че чрез извършване на неголям обем допълнителни и ревизионни работи в някои от проучените находища на медни и полиметални руди биха могли да увеличат запасите на метал-злато и метал-сребро
Златоносни разсипи.
Те са алувиални. Типични техни представители са разсипните находища „Огоста“, „Струма“ и „Драговищица“. Главните минерали в тях са самородното злато и магнетитът. Полезният компонент в случая е златото. В морфоложко отношение това са пластообразни залежи и лещи.
В разсипното находище „Огоста“ са съсредоточени 539 kg метал злато – в 5506,1 хил. m3 алувиални наслаги, със средно съдържание на злато 0,098 g/m3, от категории В и С1. Тук освен това има и 1195,5 хил. m3 алувиални наслаги, съдържащи 103 kg метал злато, със средно съдържание на злато 0,086 g/m3. Към тези запаси следва да се добавят вече добитите 678 kg злато. През периода 1974 – 1992 г. са добити са 9125,1 хил. m3 алувиални наслаги, със средно съдържание на злато 0,0743 g/m3.
Утвърдените балансови запаси на златоносни разсипи у нас възлизат на 287 хил. m3.
По-голямата част от балансовите запаси на златоносни разсипи е съсредоточена в поречието на Горна Струма (обл. Перник и Кюстендил). Тук има 4040 kg метал злато, със средно съдържание на злато 0,202 g/m3 в 19909 хил. m3 алувиални наслаги.
Промиването (добиването) на речното разсипно злато се извършва или ръчно (чрез дървено корито), или с помощта на специални устройства: стационарни, мобилни или плаващи драги.
По-известните реки у нас със златосъдържащи наноси са Огоста, Струма, Драговищица, Треклянска, Тополница, Палакария, Арда, Искър, Бързия, Брезнишка, Джерман, Влахинска, Струмешница и др.
В България има 117 реки, които са носители на златоносни разсипи.

Social Share Toolbar

Покана за Общо събрание на БАТСЗМ за 2014

ДО

                                                                                    ЧЛЕНОВЕТЕ НА

                                                                                    Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ

НА ТЪРСАЧИТЕ НА САМОРОДНО        ЗЛАТО И МЕТЕОРИТИ”

 

 ПОКАНА

 Уважаеми Членове,

 Уведомявам ви, че Управителният Съвет на  Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРСАЧИТЕ НА САМОРОДНО ЗЛАТО И МЕТЕОРИТИ”, регистрирано с решение 01/2012 г. на СГС – ФО, ф.дело 654/2012, с БУЛСТАТ 176415021 СВИКВА Общо събрание на Сдружението, което ще се проведе на 06.06.2015 г. от 12.00 часа в зала на Business & Networking Club,  находяща се в гр. София, кв. Лозенец, ул. Златен рог 16, при следния дневене ред:

Приемане на отчета за дейността на Управителния съвет на Сдружението за 2014 г.

Поканват се да присъстват всички членове на Сдружението. Членовете на Сдружението могат да участват в Общото събрание лично или чрез представител, въз основа на писмено пълномощно, като едно лице може да представлява не повече от трима членове на общото събрание. Пълномощник може да бъде само физическо лице. Членовете – юридически лица се представляват в Общото събрание от законните им представители или изрично упълномощено лице. Пълномощните трябва да бъдат издадени изрично за участие в конкретното Общото събрание на Сдружението.

Регистрацията на членовете ще започне в 11.30 часа.

При липса на кворум, събранието се отлага с един час по-късно и ще се проведе в 13.00 часа на същото място и при същия дневен ред и ще бъде проведено независимо от броя на явилите се членове.

Social Share Toolbar