Златното руно

Златното руно на Язон не е мит

Останки от обект за добив на метали в Лаврио

Както ни е известно от древната митологията Златно руно вероятно не е плод на въображението на древните гърци, това  твърди докторантът по геология в Аристотеловия университет в Солун Маркос Ваксеванопулос. Какво прави обаче руното на едно обикновено животно толкова важен символ на сила? И защо то е било толкова важно, че царят на Йолкос Пелей е възложил на Язон да организира цялата Аргонавтска експедиция до Колхида, за да му го донесе?

„Отговорът е лесен, ако изследваме начина, по който хората са добивали злато от златоносните реки в Бронзовата епоха. Това важи особено за река Фасис (днес Риони) в района на Колхида в днешна Грузия, която е била известна за пренасяното от нея голямо количество самородно злато. Първоначално извличането на благородния метал е ставало с помощта на кожи, предимно от овце, които миньорите потапяли в реката с цел малките златни частици да се побият по тях. След това изсушавали кожите и ги изтърсвали или изгаряли, за да отделят събраното злато. С течението на годините те подобрили тази техника и започнали да поставят кожите върху дървени рамки в речните корита”, поясни докторантът. Той представи резултатите от своето изследване на тема „Древните мини: От Пилио на Язон до Лаврио на Писистрат” в природонаучния музей във Волос.

Според Маркос Ваксеванопулос литературните творби за експедицията на Аргонавтите и Троянската война дават ценната информация, че икономическите и геополитическите центрове по онова време са били в района на Черно море . „Това е така, понеже събитията, които описват се отнасят приблизително към времето на прехода от Бронзовата към Желязната епоха”.

Наскоро в Грузия са били изследвани места, където хората са добивали и обработвали желязо за пръв път през 1 400 г. пр.Н.е. Това показва, че преходът от обработката на бронз към обработката на желязо е станал именно в района на Черно море. „Следователно, Херодот неслучайно поставя там племето на Халибите, които са обработвали желязо именно в онзи регион”.

Вековните познания са довели до откриването на начина за добив и топене на желязото. Вероятно пътешествениците от онова време са пренесли в Древна Гърция познанията за този нов метал. Новата епоха ще бъде белязана от най-силните и устойчиви оръжия от желязо.

Маркос Ваксеванопулос смята, че е много вероятно така нареченото „нашествие на дорийците” да е било свързано с добива и обработката на метали. „Нека не забравяме, че основният двигател на икономиката е било притежанието на метали и владеенето на региони с наличието на такива”, припомня докторантът.

Древни мини в планината Пилио

Язон обаче все пак не е започнал своето пътешествие от регион, в който са липсвали познания в областта на добива и обработката на метали. Жителите на древна Йолкос са познавали златото и бронза. Въпреки това до преди известно време планината Пилио не беше известна за металните си залежи. „Въпреки това от региона на Загора до село Каламаки са открити над 30 райони с високо съдържание на железни, оловни и медни руди”. В село Ксурихти пък бе открита древна мина. Общата дължина на нейните тунели е над 100 метра. В региона около нея пък е богато наличието на руди много близо до повърхността.

„С основание можем да предположим, че основната причина за организирането на експедиции в регионите на отсрещните брегове на Черно море е било изчерпването на местните рудни залежи. Търсенето на нови и богати залежи на бронз и желязо, както и малки военни конфликти са най-вероятните мотиви за провеждането на експедициите”, смята той.

Древно Лаврио

Според докторанта важна спирка в историята на Лаврио е 546 г. пр.Н.е., когато Писистрат се завръща от своето заточение. Той води със себе си опитни металурзи от планината Пангео в Тракия и малко по-късно започва периодът на възход за Лаврио. Започва изграждането на огромни тунели, които се свързват с повърхността посредством вертикални отвори. През 483 г. пр.Н.е. откриват много богат залеж, който води до икономически просперитет на Атина. Темистокъл убеждава атиняните да използват доходите от това откритие за построяването на 200 триери, с които по-късно побеждават персийския флот по време на битката при Саламин.

„Така разбираме, че дори ходът на историята е зависел от металургията, понеже тя поставя пилоните на икономиката и следователно на политиката”, допълва Маркос Ваксеванопулос, който определя възхода на Лаврио в древността като „първата индустриална революция преди Новата ера”.

Други големи металургични центрове в древността са били остров Тасос, регионът на Скапти или срещу него, планините Пангео, Ангистро, северозападната част на Халкидическия полуостров и островите Сифнос и Милос. На всички тях съществуват десетки подземни галерии за добив на метали, които според докторанта не са били изследвани достатъчно. В резултат на липсата на основни познания много от тях са вече разрушени.

Язон предава Златното руно на баща си Пелей

Share Button