ХАРАКТЕРНИ ПРИЗНАЦИ ЗА ЗЛАТОНОСНОСТ !!
Още от древни времена хората са установили че има признаци за откриване на златото в речните корита и долини! Като цяло признаците за начилие на самородно злато не са един и два,а съвкупност от признаци които потвърждават наличието му,в дадена река,дере ,вада баирче,поток,и др.
Аз лично се ръководя от тези признаци при теренните обхождания за откриване на самородно злато.
Както всички знаем,златото е един от най тежките метали на земното кълбо.19 пъти е по тежък от водата и няколко пъти от различните други видове метал.При порой то върви на дъното във реката със така наречената Тежка фракция-Съвкупност от минерали и метали -Магнетит,Рутил,Пирит и Халкопирит Мед,Платина и др.За да има злато в една река критерийте са няколко.Или в района да има така наречените Коренни находища,или стари наносни конгломерати по склоновете на близките до реката баири,което бива сваляно от зимно пролетните снеготопения,проливни дъждове,и силни ветрове във околните дерета,които на свои ред чрез водата го събарят в речното корито!
Един от основните признаци е:
1. Магнетита.
Магнетита е феримагнитен минерал и е един от оксидите на желязото.Тои притежава най силните магнитни своиства от всички естественно срещани минерали на планетата.
Начините му за откриване е чрез магнит.Достатъчно е да носите във вас достатъчно силен магнит,и на всяко усъмнило ви място да прекарате магнита във наноса поне на минимум 20 см в дълбочина и да установите наличието му!Ако има магнетит,то веднага ще залепне за магнетита.Колкото е повече магненита по магнита,толкова шанса да има злато е по голям.
Втория по важност признак е :
2.Кварца!
Кварца е скалообразуващ минерал със различни цветове според наличието на метал в него.
Лилав -аметист Жълт-цитрин Опушен кварц Млечен кварц и др.
Кварца е също много важен критерий за златоносност в дадена река.Спътник на златото,и често пъти със съдържание в самия него.
Следващия по важност критерий е :
3.РЕЧНИТЕ КАМЪНИ.
При окисляване на пирита се получават от черни до ръждиви-оранджеви-жълти петна по тази част на речните камъни която лежи във наноса! Често пъти петната които съм виждал са черно-кафеви до ръждиви.Това е един от най сигурните признаци за наличие на злато в даден расип.Да не кажа на 100% но на 90% видя ли такъв камък със петна по него от долната му част която е лежала в расипа винаги има!И колкото повече такива камъни има в района толкова по силна е златоносноста! Обикновенно повечето петна са по едрите кварцови камъни.Достатъчно е просто да ги подритвате да се обръщат и да гледате.Има или няма петна по него!
Друг един важен критерии е:
4.Полския Хвощ:
Полския хвощ е водолюбиво растение,което се среща около естественните водоеми.Достига до 60 см височина .Нямам логично обяснение на този феномен,и до сега не съм открил някаде защо,но там където има полски хвощ винаги в близост до него,а понякога и в самите му корени излизат златинки.Колкото по голямо е наличието на полски хвощ в дадена река или дере,толкова по голяма е златоносноста в района поне на едно 80%.До момента нямам случай да открия полски хвощ в даден район и да няма злато в него!! Обикновенно при силна златоносност в даден расип,над него има туфи от по 50-100 растения на гъсто едно до друго.А понякога и целите брегове на реката/дерето са обрасли със това златопоказващо растение!
Това са основните четири критерия за за съдържание на злато в дадена река/дере,като поотделно не са гаранция за златоносност.Имал съм случай в дере има тонове Магнетит и кварц,и нито една златинка,и обратно.Няма магнетит и рядко кварц но пък много полски хвощ и ръждиви петна по камъните,и дерето по шестобалната система е Отличен 6!При съвкупност от всичките тези 4 критерия е гарантирано наличието на злато на 100%
МЕСТА НА ОТЛАГАНЕ,И НАЧИНИ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЗЛАТОТО!
Както вече казахме,златото е един от наи-тежките метали на земното кълбо!Обичайните места за добива му са руслата на реките,и рудниците.Във реките начините да се озове там са няколко.Стари расипи оформени през някои от етапите на формиране на земята,или рудници в близост до реката,в които има съдаржание на злато.При попадане в речното корито,златото се придвижва във възможно наи- правата линия.Расипите се формират обикновенно зимно време,и ранна пролет,при пролетното снеготопене.Силата на придошлите води понасят речния пасък със всички метали,и минерали във реката,златото като най-тежко се движи най одзад.Обикновенно отлагане се получава от вътрешната страна на завои, прави участъци непосредственно след бързей,след водопади там където водата се успокоява,при препядствие в реката(скала,паднало дърво) Често пъти едни от най богатите расипи са във средата на реката,ако има остров,и реката го заобикаля от двете страни(визирам малки реки до 10 м) От един такъв остров концентрацията стигна до 4 гр на кубик.Отлагания се получават и във шисти, прагове(цепки)във скалисто речно дъно.Във една такава цепка е възможно да има от няколко грама, до няколко десетки,или стотин грама,според това каква е златоносноста на реката !Начините за откриване на тези расипи са няколко.Следвайки релефа на реката,се следи за признаците описани в предната тема.Първо се установява има ли Кварц в реката,следва магнетита ,има ли ги двата признака започват пробите!
Пробите се правят на вероятните места за отлагане на златото!Вътрешната страна на завои,препятствия в речното порито непосредственно след препятствието.Едновременно със пробите се наблюдава и за следи от окислен пирит (черно кафявите -ръждиви петна по камъните)
Пробите започват в началото на завоя като се опробват първите 20 см ако са отрицателни,вторите 20 см,,и следователно третите 20,или до 60 см в дълбочина не намерите ли златинка във легена се започва същата процедура в средата на завоя в самия бряг! Същото деиствие се прилага и във края на завоя! Вече опробван се установява има ли отложено злато или няма.Абсолютно е грешно да преустановите пробите още на първите 20 см,или още в началото на завоя.Чрез тези проби се добива представа за количествата злато в дадения завои,за концентрацията му в даден край,или среда на завоя,и за дълбочината на наноса!Много е важно да добием представа каква е вероятната концентрация, на каква дълбочина върви от кота 0,и на каква дължина се разпростира! Същата е процедурата със препядствията в реката.Опробват се много старателно! Имал съм случай пред скала широка 120см и висока 80 см след проби в първите 80 см не излезна нищо,и във едно 20-30 см почти във края и на широчина 20 см и дължина 30 см дълбочина около 30 см над 1,5 грам! От няколко лопати 1,5 грам! Това са точково отлагане! Такива точки на отлагане има почти във всяка река.По една или друга причина реката отлага златинките на една малка площ и вероятноста на 1 квадратен метър да извадите от Грам,до няколко десетки,или стотин е много голяма! Точките се намират само със проби и рутина!Рутината се добива със четенето и практиката
Точки на отлагане,има почти във всяко дърво,корените на което са почти в самия браг! Разбира се ако реката е богата на злато,и в близост до него има златоносни расипи! Корените се вадят бавно,и се изпират във леген!Едни от най хубавите златинки съм ги намирал именно в такива корени.
УСТАНОВЯВАНЕ НА НАЛИЧНИ ЗАПАСИ В РАСИПИТЕ И НАЧИНИ ЗА ТЯХНАТА ОТРАБОТКА!
Ако всичко по горе сте прочели,стигаме до момента в които вече сме научили кои са признаците за наличие на злато в дадена река. Разгледахме и начините за откриването му ,и стигаме до момента в които вече имаме пред нас завои които е с размери 10х2 дължина и ширина на наноса!
Взели сме пробите старателно и сме установили следното:
Пример: В началото до 60 см по шестобалната система 4,във средата 3 ,във края 5-6.
Сега искаме да разберем какво е вероятното количество на златото във расипа.Дали си заслужава цялостната му отработка,или поетапна на определни части от него.Искаме като цяло да установим перспективен ли е завоя за сериозна работа! Как можем да направим това.Първо трябва да знаем стандартните мерки определящи Кубика!!
1 кубик=400-420 лопати
1 кубик=22 колички
1 кубик= близо 2 тона
1 кубик=100 кофи от латекс
Имаме завои 10х2 приемаме за дълбочина до подложка 0,80 м. и започваме.
10х2=20
20х0.80=16. Или във приетия за пример завои имаме общо 16 кубика материал-баластра. Сега идва момента да разберем заслужават ли си тези 16 кубика да се обработят цялостно,или само част от тях.Как може да размерем това.
Най добре е да се отдели 1 ден за проби и изчисления за да ни е ясна цялата картинка във дадената ситуация!
След положителния резултат във всички проби в завоя имаме установено злато по цялата дълбина в наноса. В началото е добре, в средата по слабо и в края много добре(по посока на течението)
Разполагаме драгата/улея, и там кадето сме взели пробата, напречно на насипа на канал прехвърляме 100 лопати.Промития шлих се отделя доотмива в леген и резултата се тегли и имаме от началото 0,40
Същото деиствие в средата.Там имаме 0,30. И във края по същия начин 100 лопати и установяваме наличие на 0,50 ст.
Ако от началото имаме 0,40 от 100 лопати ако умножим по 4 идва 1,20 гр на кубик
във средата по същия начин имаме 0,90 на кубик
И във края имаме 1,5 на кубик. Събираме:
1,5+0,9+1,2=3,6
3.6:3 +1,2
1,2 грама е средната златоносност на расипа! Или ако имаме 16 кубика във тях очаквания добив е
16х1.2=19,2 гр,което е абсолютно задоволителен добив имайки предвид времето за отработка,няколко дена!!
Тези данни са абсолютно реални и на тяхна база се правят професионални изчисления във промишления златодобив.Могат да излезнат “грешни” само и единственно във положителна посока.Ако примерно в расипа излезнат 2-3 самородки по 3-4 грама и 5-6 самородки по 1-2 грама.
ААко не излезнат прогнозирания добив се върти около 17-21 грама средно 19
Имаме установен запас от 19 грама,и идва момента за отработката му!!
Работа се започва от най крайната му част и се върви срещу течението на водата .Започвайки от края,се оформя изкопан ров 1х1х80 промития материал пада след него по течението на реката,преместваме съоражението на метър пред вече изкопания ров,и се отработва следващия кубик,като отмитата баластра и промития материал падат във вече отработения ров.И със всяко следващо миене преместваме драгата срещу течението на реката със по 1 метър,и промитата баластра пада във вече отработените дупки. Това се прави със цел терена напред да остане чист и незатрупан за да не установим в последствие че сме затрупали доста силно петно и да трябва да почистваме няколко кубика за да достигнем до стерилния пласт и да слизаме от него надоло!!
Преди да установя това,имам доста затрупани силни златоносни петна.Дори и във момента
Друг един вариант за отработка е със струиник.Под налягане се разбива материала едрите камъни се отделят предварително, и после със лопатата само сепрехвърля в драгата за промиване,което е доста по лесно от Кирка