Златото е вид минерал от класа на самородните елементи. То се намира в една група, наречена група на златото, и освен него влизат още широко известните метали сребро, мед и олово.
Основно и главно промишлено значение за добив на злато има самородното злато което се извлича от коритата на реките,техните склонове и златоносни места. То почти никога не идва чисто. Често съдържа до 10-15% сребро. Когато количеството на среброто достигне 20% и повече, се използва под името електрум. Цветът на златото е жълт с различни оттенъци. Когато има примес от сребро, то става по-бяло, а когато има примес от мед – с червеникав оттенък. Златото има силен, типично метален блясък. То притежава най-високите в сравнение с всички останали метали пластичност и ковкост. Например от 1 грам злато може да се изкове лист с площ 1 м . То е меко, с твърдост от 2,5 до 3 по десетстепенната скала на Моос, поради което при натиск със стоманена игла лесно се деформира и може да се реже с нож. Златото е тежко и относителнюто му тегло варира в пределите от 15,6 до 19,2 г/см в зависимост от количеството примеси, които съдържа. Относителнотто тегло на абсолютно чистото злато е 19.288 (т.е. 1 кубичен см тежи 19.288 грама). Същота така самородното злато е и 7 пъти по тежко от всичкия материал който се намира в руслото на реката. За сравнение относителното тегло на среброто е 10,5 г/см ; на медта 8,93 г/см ; на платината 21.46 г/см . Това показва, че различията в теглото на златото се дължат на количеството и вида на примесите.
Температурата на топене на златото е 1046,5° С.
Кристализира в кубична сингония. Кристалите по правило са рядкост. Обикновено идва под формата на дендрити, влакна или игли, грубо закръглени или сплескани зърна. Златни части с маса повече от 1,5 г е прието да се наричат “самородъци”. Те са сравнително редки и по правило всеки от тях получава собствено име. Например “Големият триъгълник”, намерен в СССР (Урал), с тегло 36,2 кг, а най-големият – “Плочата на Холтерман”, намерен в Австралия, която заедно с кварца тежи 285 кг, а златото в нея – 93,3 кг.
Златото се полира лесно. Има изключителна инертност и е единственият метал, на който не действат разредени и концентрирани киселини. При нормални условия златото не взаимодейства нито с кислорода, нито със сярата. То е устойчиво и на действието на атмосферната корозия, и на различни типове природни води. Златото не реагира нито със солна, нито с азотна киселина, но леко се разтваря в т.нар. царска вода (смес 3:1 HCI и HNO3). То се разтваря в живак и образува амалгама. Тази негова способност е била позната още в древността и от края на VI век се използва амал- гамирането при добива и пречистването на златото.
Най-голяма трудност при промиването на златото е различаването на златинките от другите минерали. В разсипите то се среща най-често под формата на заоблени зърна, пластинки, люспи, кори, дендрити и др. Повърхността на зърната е неравна, с различни по форма и размери вдлъбнатини. Понякога се покрива с железни хидроокиси, които го маскират. Най- често златото се различава по златистожълтия си цвят, силен метален блясък и голяма ковкост. Достатъчно е да се натисне златинката с игла и в нея ще остане отпечатък. Когато златото идва под формата на малки зърна и люспи, често се бърка с пирита и халкопирита, които по тази причина се нарича златото на глупците .Пиритът лесно се отличава по-голямата си твърдост u най-често no правилните кубчета, които образува, а халкопиритът – по своята си крехкост. Частично изветрели люспи от биотит (черна слюда) със златист цвят понякога също могат да се сбъркат, като се приемат за златинки, особено във влажно състояние. Изменената слюда се различава от златото по по-малкото си относително тегло, което й пречи да се натрупва в тежката фракция заедно със златото. От друга страна, изветрелите люспи биотит са крехки за разлика от златото. Известна е под името “котешко злато”. Това са основните неща относно минерологията на златото.
Месечни архиви: септември 2024
Фермер подпирал вратата си с камък, който се оказа метеорит за 100 000 долара.
Жител на щата Мичиган много години наред подпирал вратата си с камък, който се оказал метеорит на стойност 100 хиляди долара.
Професорът по геология от Централния Мичигански университет Мона Сибеску, която първа е разпознала ценната находка, разказва, че хората постоянно носят при нея различни камъни, които смятат за метеорити.
“За 18 години нито веднъж не дадох положителен отговор. Всеки път казвах категорично не.” – пише тя на сайта на университета.
Но всичко се променя, когато й показват 10-килограмов черен камък със странна форма, с който мъж от Мичиган в продължение на 30 години е подпирал входната си врата.
“Веднага разбрах, че този камък е особен.” – признава Сибеску.
Анализът показва, че в действителност това е метеорит, който е съставен от88.5% желязо и 11.5% никел. И не е просто метеорит, а шестият по големина сред всички, които са откривани в Мичиган.
“Това е най-ценният образец, който някога съм държала в ръцете си, както по цената си, така и по научната си стойност”, отбелязва изследователката.
Камъкът е оценен на 100 000 долара.
Той е изследван и в института “Смитсониън” във Вашингтон, където потвърждават изводите на проф. Сибеску.
Притежателят на метеорита, който е пожелал името му да не се разкрива, разказва, че камъкът се е “приземил” през 30-те години на миналия век. Самият той е станал негов собственик през 1988 г., когато е купил ферма в Едмор.
Още когато е оглеждал имота, той е забелязал необикновения черен камък пред вратата. В отговор на любопитството му предишният собственик го уверил, че това е метеорит, който е част от имуществото, обявено за продажба. По думите му, камъкът е предизвикал невъобразим шум при падането си. Още на следващата сутрин фермерът – тогава още дете, и неговият баща намерили мястото, където се е врязал в земята, и изкопали метеорита.
Новият собственик в продължение на три десетилетия гледал на него като на обикновено парче скала. Но през тази година прочел няколко истории за жители на Мичиган, които издирват метеорити, а след това ги продават изгодно. Тогава се запитал колко ли струва неговият камък.
Обикновено подобни находки се купуват от музеи, частни колекционери или дилъри, които ги препродават.
Сега 10-килограмовият метеорит се намира в Централния мичигански университет и чака да му намерят подходящ дом. Учените са го нарекли Метеорита Едмор.
Вероятно той ще стане собственост на “Смитсониън” или на Музея по минералогия в Мейн. Ако сделката се състои, собственикът е обещал да дари 10% от сумата на университета в Мичиган.