Златото е вид минерал от класа на самородните елементи. То се намира в една група, наречена група на златото, и освен него влизат още широко известните метали сребро, мед и олово.
Основно и главно промишлено значение за добив на злато има самородното злато което се извлича от коритата на реките,техните склонове и златоносни места. То почти никога не идва чисто. Често съдържа до 10-15% сребро. Когато количеството на среброто достигне 20% и повече, се използва под името електрум. Цветът на златото е жълт с различни оттенъци. Когато има примес от сребро, то става по-бяло, а когато има примес от мед – с червеникав оттенък. Златото има силен, типично метален блясък. То притежава най-високите в сравнение с всички останали метали пластичност и ковкост. Например от 1 грам злато може да се изкове лист с площ 1 м . То е меко, с твърдост от 2,5 до 3 по десетстепенната скала на Моос, поради което при натиск със стоманена игла лесно се деформира и може да се реже с нож. Златото е тежко и относителнюто му тегло варира в пределите от 15,6 до 19,2 г/см в зависимост от количеството примеси, които съдържа. Относителнотто тегло на абсолютно чистото злато е 19.288 (т.е. 1 кубичен см тежи 19.288 грама). Същота така самородното злато е и 7 пъти по тежко от всичкия материал който се намира в руслото на реката. За сравнение относителното тегло на среброто е 10,5 г/см ; на медта 8,93 г/см ; на платината 21.46 г/см . Това показва, че различията в теглото на златото се дължат на количеството и вида на примесите.
Температурата на топене на златото е 1046,5° С.
Кристализира в кубична сингония. Кристалите по правило са рядкост. Обикновено идва под формата на дендрити, влакна или игли, грубо закръглени или сплескани зърна. Златни части с маса повече от 1,5 г е прието да се наричат “самородъци”. Те са сравнително редки и по правило всеки от тях получава собствено име. Например “Големият триъгълник”, намерен в СССР (Урал), с тегло 36,2 кг, а най-големият – “Плочата на Холтерман”, намерен в Австралия, която заедно с кварца тежи 285 кг, а златото в нея – 93,3 кг.
Златото се полира лесно. Има изключителна инертност и е единственият метал, на който не действат разредени и концентрирани киселини. При нормални условия златото не взаимодейства нито с кислорода, нито със сярата. То е устойчиво и на действието на атмосферната корозия, и на различни типове природни води. Златото не реагира нито със солна, нито с азотна киселина, но леко се разтваря в т.нар. царска вода (смес 3:1 HCI и HNO3). То се разтваря в живак и образува амалгама. Тази негова способност е била позната още в древността и от края на VI век се използва амал- гамирането при добива и пречистването на златото.
Най-голяма трудност при промиването на златото е различаването на златинките от другите минерали. В разсипите то се среща най-често под формата на заоблени зърна, пластинки, люспи, кори, дендрити и др. Повърхността на зърната е неравна, с различни по форма и размери вдлъбнатини. Понякога се покрива с железни хидроокиси, които го маскират. Най- често златото се различава по златистожълтия си цвят, силен метален блясък и голяма ковкост. Достатъчно е да се натисне златинката с игла и в нея ще остане отпечатък. Когато златото идва под формата на малки зърна и люспи, често се бърка с пирита и халкопирита, които по тази причина се нарича златото на глупците .Пиритът лесно се отличава по-голямата си твърдост u най-често no правилните кубчета, които образува, а халкопиритът – по своята си крехкост. Частично изветрели люспи от биотит (черна слюда) със златист цвят понякога също могат да се сбъркат, като се приемат за златинки, особено във влажно състояние. Изменената слюда се различава от златото по по-малкото си относително тегло, което й пречи да се натрупва в тежката фракция заедно със златото. От друга страна, изветрелите люспи биотит са крехки за разлика от златото. Известна е под името “котешко злато”. Това са основните неща относно минерологията на златото.

Земетресенията правят златните жили за един миг

Промени в налягането предизвикват благородните метали да се образуват по всяко време на земната кора когато тя се движи.

Учените отдавна знаят, че жилите на златото в природата са образувани от минерални отлагания на горещи течности, протичащи през пукнатините дълбоко в земната кора. Но едно проучване, е установило, че процесът може да се случи почти мигновено – вероятно в рамките на няколко десети от секундата.

Процесът се осъществява – странично в зигзагообразни пукнатини, които се свързват в основните разломни линии в скалите, казва първият Джон Уетхерли, сеизмолог в Университета на Куинсланд в Бризбейн, Австралия.

Когато дадено земетресение удари, от двете страни на основните разломни линии се получава приплъзване по посоката на скалите, тоест триене един срещу друг.

Например, едно земетресение с магнитуд-4 на дълбочина от 11 километра ще предизвика налягане от 290 megapascals (в МРа) до 0,2 MPa. (За сравнение, атмосферно налягане на морското равнище е 0,1 MPa.)

Когато минерално-натоварената вода при около 390 ° C се подлага на този вид на спад на налягането, течността бързо се изпарява и минералите в скалите/кварц или гранит/-пренаситени от водата кристализират почти мигновено – процес, който инженерите наричат ​​флаш изпарение или флаш отлагане .

Жилите на злато, като тези в капана на кварц и гранит, могат да депозират когато водата се намира под високо налягане, в която тя се разтваря изведнъж се изпарява по време на дадено земетресение.

Това може да е една от причините, че скалите в златоносно- кварцовите депозити често са мрамор с паяжина от миниатюрни златни жили. Може да има от хиляди до стотици хиляди малки земетресения годишно в единна система. В течение на стотици хиляди години, има потенциал да се утаят много големи количества злато. Малките парченца се натрупват и остават там докато природата не почне да ги руши и те да тръгнат било по даден склон или по коритото на реката. Затова се намират три различни видове злато. Едното е парченца кварц с злато,другото е злато с кварц, и третото е само самородни парченца злато или ситно самородно злато. Всичко зависи от това колко дълго е носено по коритото на дадената златоносна река.

Марсианските метеорити – са по-скоро редки гости на Земята. Най-честите метеорити, намерени на Земята съдържат малки, отчасти стъклени сфери, наречени хондрули. Такива метеорити, наречени хондрити (познати са 14 различни вида хондрити). Други метеорити (achondrites) не съдържат хондрули, или хондрули.

А друга част от метеоритите принадлежът към планетарните метеорити. Последната група включва метеорити, които са се образували от настоящи или бивши обекти в Слънчевата система е достатъчно голям. Сравнително редки биват железните метеорити и pallasites представляващи фрагменти от разрушените бивши ядрата на планетарните тела.

Как марсианските метеорити идват на Земята?

Марсианските метеорити (подобни на лунните метеорити ) дошли на Земята в резултат на падане на Марс на големи фрагменти от астероиди, комети, метеорити. Преди милиарди години, сблъсъци са били по-чести и са участвали големи маси от обектите, така че не е трудно да си представим, че някои доста големи обекти в сблъсък с Марс са били унищожени и разпръснати. Днешните сблъсъци на космически обекти с планетарната повърхност са по-малко енергични, но все още е в състояние да даде на изхвърлени фрагменти скорост над космическа скорост, необходима за преодоляване на силата на привличането на голямо небесно тяло.

За да се преодолее силата на привличане на Марс (гравитационното ускорение е около 0.38 към земята) трябва да падне малък астероид.
В началото на 1980, учените са скептични, за откриване на метеорити от Марс, защото те не смятат за възможно да се преодолеят силите хвърлени камъни на Марс и гравитацията. След като марсианският произход на някои от пробите е неоспорим, теоретици са били принудени да преразгледат физиката на процеса. Освен това, всички марсиански метеорити имат признаци на въздействието на огромния натиск на взривната вълна от разбит астероид или комета.

Идентификация на марсианските метеорити

През 1976 г. Viking космически кораб на НАСА кацна на Марс. Викинг спуска апарати и направи измерване с броя на различните газове в тънката атмосфера на Марс. Същата газ за първи път е открита през 1983 г. от Доналд Богард и Пратт Джонсън в много малки количества (но в точно същото съотношение) в метеорит Elephant Морейн 79001, и впоследствие, най-малко на пет други марсиански метеорити.Също така, съдържащата се в метеорита Elephant Морейн 79001 марсианска атмосфера, марсиански метеорити имат различни характеристики:

Всички те съдържат минерали, богати на железен оксид (магнетит, хромит, илменита) и не съдържат желязо в метална форма;
всички те съдържат железни сулфидни минерали, пиротин нар. В конвенционалните железни метеорити вместо пиротин съдържа троилит;
минералите пироксен и оливин са типични за марсианското съотношение на метеорити на желязо и манган;
Марсианските метеорити имат тесен диапазон на кислород изотопен състав, който е различен от всички други achondrites.
Всички тези характеристики са доказателство за принадлежност на тези 56 или така предложените марсианските метеорити до планетата Марс. По този начин, за разлика от лунните метеорити , произхода на марсианските метеорити е доказано, без наличието на скални проби от Марс.

Колко марсиански метеорити има на Земята

До 1977 имаше само шест известни случаи на които са били признати като марсиански метеорити. Днес, няколко отделни марсианските метеорити са около 56, въпреки че някои от тях имат повече от едно официално признато име, защото сдвоените камъни или фрагменти са производни на оригиналния камък. Един от най-големите марсиански метеорити (Elephant морена 79001) има две различни проби.

Колко голями са марсианските метеорити?

Най-големият марсиански метеорит Zagami тежи 18,0 кг. Това е последвано от метеорит Yamato 000 593 -15.0 кг. Марсиански метеорит Uhaymir 005 тежи 11,2 кг, Дар ал Гани 476 – 10.4 кг, както и многобройни Nakhla с общо тегло от 9,9 кг. Най-малкият марсиански метеорит е Grove Гор 020 090 (7,5 грама), Grove Гор 99027 (10 грама), кралица Александрия 94201 (12 грама), Северозападна Африка 4480 (13 грама) и Люис Cliff 88516 (13.2 грам). през 2011 г., в пустинята на Мароко е паднал метеорит, който в началото на 2012 г. е бил признат като марсиански . Общата му тегло е 6,8 кг …

Търсенето на марсианските метеорити

Годишната експедиция до Антарктида през 1975 г., финансирана от Япония, САЩ, и по-скоро, китайското правителство е довело до постоянно нарастване на броя на проби от Марс. Първият марсиански метеорит (Allan Hills 77005) бе открит в Антарктика, 29 декември 1977, а вторият – през 1979 г., и най-новото откритие на марсиански метеорит (Larkman Nunatak 06319) е направена на 17 Януари, 2007.
В допълнение, в края на 1990-те години, проучването на скалната пустиня на Северозападна Африка и Оман (подкрепяно основно от частни колекционери) доведе до рязко увеличение на намалените проби. Всъщност, повече от половината (54%) от всички марсиански метеорити са открити през 1975 г. в Алжир, Мароко и околните райони; Един марсиански метеорит е бил намерен в Либия и пет – в Оман.

Въпреки че повечето метеорити може да попадат в океана, няма съмнение, че марсианските метеорити, които попадат на Земята са навсякъде. Има и други каменисти пустини (като Австралия, Монголия и западната част на САЩ), които са продуктивни места за търсене на метеорити и марсиански метеорити, в частност. Като се има предвид успеха на номадите от Северозападна Африка и други региони, като в Оман, трябва да се заключи, че бъдещите открития на марсианските метеорити другаде не бяха направени, поради липса на усилия, за да се намират.

Броят на лунни метеорити (в момента има около 70) е приблизително равен на броя на марсианските метеорити, но нито един от метеорит с произхода от Луната, не е наблюдаван по време на падането. За разлика от лунните метеорити, четири марсиански метеорита (Chassigny, Shergotty, Nakhla и Zagami)са паднали в присъствието на свидетели на събитието. Те представляват трите основни подгрупи (Shergotty Zagami и са много близки един до друг). Историята на падането на метеорита през 1815 г., 1865 г., 1911 г. и 1962 г., е добре описана в документите.

Как да разпознаем марсиански метеорит

Някои хора смятат, че марсианските метеорити трябва да бъдат червени, или може би зелени. В действителност, нито един от тях, или дори червено кафяв (с изключение на тези части, които са били изложени на действието на топлина , когато падане на земята). Някои от марсианските метеорити наистина са с тъмно-зелен оттенък (nakhlites) и само една малка част от тях имат бледозелени части (някои ултрабазични shergottites). Повечето от тях са сиви , и други черни или кафяви (покафеняване в резултат на удар).

Много metamorfoznye земята базалтова скала (понякога се нарича диорит) съдържа зелени минерали (като хлорид, актинолит, epidote и северно сияние), и тези проби, най-често са погрешни любителски колектори придобиват като марсиански метеорити. Без подробно изследване е трудно да се разпознае марсиански метеорит.
Един възможен начин да се признае наличието на метеоритна– синтез кора на Марс, който е тънък, черен, стъкловидното покритие, които се формират от външната страна на метеорита, желязо, поради топенето на силикати. Съвсем наскоро паднали каменни метеорити на всички видове имат черна синтез кора, но ако има метеорит на Земята в продължение на дълго време, всяка кора се топи от атмосферните влияния и вятър.
Лабораторни методи за определяне на марсианските метеорити
Друго определение тест на марсианските метеорити – определяне на магнитните свойства на пробата. Марсианските метеорити са магнитни, но много по-малко, отколкото железните метеорити.

Потвърждение на произхода на марсиански метеорити изисква микроскопско изследване и специални химически анализи. Потвърждаване на марсиански произход на метеорита е присъствието на минерали като пироксен , оливин, плагиоклаз фелдшпат (обикновено се нарича maskelynite), азотни оксиди (titanomagnetite, илменит, хромит, baddeleyite), калциев фосфат (merrillite, апатит ), полиморфна силициев диоксид и железен сулфид (пиротин).
Химическите състави на тези минерали са известни конкретни количествени граници. По-специално, съотношението отчита желязо и манган (Fe / Mn) в оливин и пироксен, особено когато се разглеждат във връзка със съставите от плагиоклаз. Обикновено, пробата може да бъде признат марсиански метеорит в рамките на няколко минути от изследване на полирана повърхност. Разбира се, количеството данни кислородни изотопи ще служи като още едно потвърждение, но това не е задължително.