Жител на щата Мичиган много години наред подпирал вратата си с камък, който се оказал метеорит на стойност 100 хиляди долара.
Професорът по геология от Централния Мичигански университет Мона Сибеску, която първа е разпознала ценната находка, разказва, че хората постоянно носят при нея различни камъни, които смятат за метеорити.
„За 18 години нито веднъж не дадох положителен отговор. Всеки път казвах категорично не.“ – пише тя на сайта на университета.
Но всичко се променя, когато й показват 10-килограмов черен камък със странна форма, с който мъж от Мичиган в продължение на 30 години е подпирал входната си врата.
„Веднага разбрах, че този камък е особен.“ – признава Сибеску.
Анализът показва, че в действителност това е метеорит, който е съставен от88.5% желязо и 11.5% никел. И не е просто метеорит, а шестият по големина сред всички, които са откривани в Мичиган.
„Това е най-ценният образец, който някога съм държала в ръцете си, както по цената си, така и по научната си стойност“, отбелязва изследователката.
Камъкът е оценен на 100 000 долара.
Той е изследван и в института „Смитсониън“ във Вашингтон, където потвърждават изводите на проф. Сибеску.
Притежателят на метеорита, който е пожелал името му да не се разкрива, разказва, че камъкът се е „приземил“ през 30-те години на миналия век. Самият той е станал негов собственик през 1988 г., когато е купил ферма в Едмор.
Още когато е оглеждал имота, той е забелязал необикновения черен камък пред вратата. В отговор на любопитството му предишният собственик го уверил, че това е метеорит, който е част от имуществото, обявено за продажба. По думите му, камъкът е предизвикал невъобразим шум при падането си. Още на следващата сутрин фермерът – тогава още дете, и неговият баща намерили мястото, където се е врязал в земята, и изкопали метеорита.
Новият собственик в продължение на три десетилетия гледал на него като на обикновено парче скала. Но през тази година прочел няколко истории за жители на Мичиган, които издирват метеорити, а след това ги продават изгодно. Тогава се запитал колко ли струва неговият камък.
Обикновено подобни находки се купуват от музеи, частни колекционери или дилъри, които ги препродават.
Сега 10-килограмовият метеорит се намира в Централния мичигански университет и чака да му намерят подходящ дом. Учените са го нарекли Метеорита Едмор.
Вероятно той ще стане собственост на „Смитсониън“ или на Музея по минералогия в Мейн. Ако сделката се състои, собственикът е обещал да дари 10% от сумата на университета в Мичиган.

Бяхме поканени от кмета на община Перущица да изнесем една лекция за търсенето на самородно злато и метеорити на учениците от клуб ,,Космос“. Интереса беше много голям и от страна на населението на малкото и красиво планинско градче. Децата бяхо много очаровани и ни поканиха есента да отидем на реката и да им покажем как се търси и промива материал в търсене на самородно злато. Нагледно им показахме различни видове истински метеорити и самородно злато. Задаваха много въпроси на които отговаряхме с много голямо удоволствие. Специална благодарност изказваме на кмета, зам. кмета и отговорничката на отдел култура към общината.

През тази година  в рамките на три дни от 24.05.2018г. до 26.05.2018г. направих едно прекрасно и невероятно пътуване  до Полша.  Това пътуване се осъществи по покана на нашите Полски приятели от Полската асоциация за самородно злато и беше проведено в малкото западно Полско градче Златория-полската златна столица.  Град Златория се намира в западна Полша провинция Западна Долна Силезия. В района има  много стара мина където през Средновековието-1211 г.  се е добивало злато от заселилите се там германски миньори което го прави един от най старите градове в Полша, Мината  Аурелия която е и най старата златна мина на територията на Полша сега е преустроена в музей където може да си видят много интересни предмети  и неща. На територията на градчето има създаден музей на златото,което го превръща в  една много добра туристическа дестинация.

Първо искам да изкажа голяма благодарност на спонсорите без които това пътуване,престой и контакти нямаше да се осъществят. Вниманието и топлото отношение с което бях посрещнат по време на престоя ми в столицата на златото във западна Полша, не знам как да го опиша. От Варшава след 4 часово пътуване по прекрасните пътища и сменящите се красиви пейзажи на Полша пристигнахме в малкото романтично и прекрасно градче Златория. Там ни очакваха с много голямо нетърпение от борда на директорите на Световната асоциация в лицето на:

1.            Arturo Ramella – Президент

2.            Jiri Dunovsky –Вицепрезидент

3.            Raimo Repola – Секретар

4.            Eija Orava – Касиер

5.            Frank Hartman – Член на Управителния съвет

Срещата с тях беше много вълнуваща и ми показаха, че са готови да ни приемат в голямото семейство на Световната асоциация, където членуват около 21 държави от цял свят. Също така искам и да благодаря на управителния съвет на Полската асоциация която преди това беше подготвила и организирала всичко. Това бяха хората от управителния съвет в лицето на председателя- Збигнев Соя и вицепрезидента- Норберт Маковски. Много съм горд, че съвместно със знамената на всички държави членки, се вееше и нашето българско знаме. Бяхме включени в програма на състезанията и през двата дни. Състезанието коте се проведе там беше част от провеждащи се в различни държави по различно време. Категориите които  са по време на двудневните състезания са следните.  Категория мъже, категория жени,категория деца,категория аматьори,категория инвалиди, всички класирали се явяват на другия деен за финални състезания.  Интереса от всички други представители на държавите членки в Световната асоциация с които се запознах беше огромен. Интерес имаше и от местните медии и телевизии където дадох поредица от интервюта и ги запознах  за хобито което се практикува в България. Това е напълно нормално при положение, че за първи път има специални гости от единствената асоциация за самородно злато на Балканския полуостров в лицето на БАТСЗМ. Колегите от Полската асоциация се бяха постарали да не ни липсва нищо. Това е първата крачка към нещо ново за БАТСЗМ и също така е една огромна отговорност. Тръпката и изживяването от нещо такова грандиозно просто не може да се опише с думи,то трябва да се изживее на място. Контактите с хората от различните държави членки на Световната асоциация ще продължи и в бъдеще.