Архив за етитет: златна руда

Национална сбирка 6-9 юни,Старозагорски бани.

 

На територията на с.Старозагорски- бани/поляните западно от езерото/общ.Стара Загора на 6,7,8,9. 06.2013г.ще се проведе национална сбирка на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.Поканени са всички членове на БАТСЗМ,както и гости от България и Европа,регионални и национални медии да отразят събитието за да покажат практикуване на хобито промиване на речно злато.По време на сбирката ще се разиграят състезания и ще се проведат томболи където ще бъдат наградени победителите.

За тези които не искат да бъдат на палатки само на няколко километра извънс.Пряпорец по асфалтиран път се отива на почивна база Пряпорец .С управителя Наско Тачев сме уговорили който иска да си вземе бунгало на цена 12лв. на легло.Телефона е 0888321816-Казвайте че сте за сбирката на БАТСЗМ.Всеки може да си прави резервацията по телефона.Бунгалата са със следните места.

15 бунгала с по две легла.

3 бунгала с по 5 места.

3 бунгала с по 6 места.

http://www.journey.bg/hotels/hotel.php?hotel=2341

За повече информация и снимки може да видите на официалния форум на асоциацията.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=20&t=423

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=20&t=444

Social Share Toolbar

ГЕОЛОЖКИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ЗЛАТНИ МЕСТОРОЖДЕНИЯ.


Петър Василев-Златото в древността и днес-1969г.
Златните руди много често се намират на контакта/на границата/между гранитите и процепващите ги вместващи скали.Вътре в самите гранати по протежение на пукнатини могат да се развиват златни,а също така и калаени,волфрамови и молибденови руди.Обикновено в гранитите рудите се наблюдават в непосредствена близост до контакта с вместаващите ги скали-не по-далеч от 1-1,5 км от тях.Обаче основното количество руди на различни метали,в това число и на златото,се натрупват не в самия гранит,а във вместващите го скали обикновено на разстояние от 1 до 10 км от контакта. Продължете да четете ГЕОЛОЖКИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ЗЛАТНИ МЕСТОРОЖДЕНИЯ.

Social Share Toolbar

Семинар на БАТСЗМ в гр.Пловдив


Българска асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити/БАТСЗМ/организира и проведе на 23.03.2013г.от 10.30-14.00ч.семинар в конферентната зала на хотел „Родопи” намиращ се на територията на гр.Пловдив, бул.,,Кукленско шосе” №12.Бяха изнесени лекциии от почетния член на БАТСЗМ-
д-р.геолог Йордан Йорданов на тема ,,Ролята на междинните колектори в формирането на златоносните разсипи” , Христо Терзиев-магистър по история и нумизматика,доцент,геолог Олег Витов от БАН
Това е поредната национална инциатива на БАТСЗМ с цел популяризиране на завладяващото хоби.
Поканени бяха членовете та БАТСЗМ, както и ВСИЧКИ които имаха желание да се запознаят с дейността на БАТСЗМ, с хобито търсене на самородно злато и метеорити. След изнесените лекции разговорите продължиха в ресторанта на хотела където беше организиран кетъринг , на по чаша вино.

Семинара премина при небивал интерес и препълнена зала от гости и колеги които слушаха с интерес и тримата лектори.Който е пропуснал да бъде на семинара качвам лекциите и целия семинар да ги гледа.
Това е само началото на поредици подобни семинари които мислим да провеждаме в бъдеще както на закрито,така и на открито на полеви условия съчетано със самото хоби промиване на разсипно злато на реката.Стремим се да бъдем полезни на всички колеги които са решили да практикуват това прекрасно хоби.
http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=7&t=306&start=50





Social Share Toolbar

КРИТЕРИИ ЗА ПРОГНОЗИРАНЕ НА РАЗСИПИ НА ЗЛАТО.


Панайот Бакалов
Критериите за прогнозиране на на разсипи на злато обединяват предпоставките,използвани за търсене,и признаците,спомагащи за конкретното установяване на местоположението на златоносни разсипни находища.Въпреки че началото на установяването на тези критерии е отпреди няколко хилядолетия,тяхното разработване не затихва и продължава да е актуално и днес.
Продължете да четете КРИТЕРИИ ЗА ПРОГНОЗИРАНЕ НА РАЗСИПИ НА ЗЛАТО.

Social Share Toolbar

ФИШЕР И ТЕХНЕТИКС ЧЛЕНОВЕ НА БАТСЗМ

Преди седмица приехме нови членове на БАТСЗМ …
Преди месец г-н Тим Милори /снимката в ляво/ – Вицепрезидент и собственик /акционер/ на Фърст Тексас Продъкт САЩ, производители на Fisher и Teknetics, се заинтересова от нашата организация БАТСЗМ и при срещата в Германия – Нюрнберг с колегата ни Светослав Петков /официален представител на Фърст Тексас Продъкт САЩ за България/ изяви желание да стане член на БАТСЗМ.
Но освен него пожелаха да станат членове и: Майк Скот/снимката в дясно/ – Директор продажби металдетектори хоби и Майкъл МакКомб – Директор на продажбите.
Майк Скот, който участва в реалитито Метеорит Мен /както сте виждали там се ползва само Фишер/, беше много радостен, че е член на подобна организация, защото смятал че „в Евпора няма злато“ Той ме увери, че ще носи фланелката на БАТСЗМ на всички златарски шоута в САЩ.
Скоро ще гледаме Майк Скот и в ново реалити за металдетектинг по Травъл ченъл.
Въпрос на време е да ни гостува на някой от съборите!Установяваме контакти със сходни асоциация в Европа и света с цел да се пуполизира хобито.Това е една от целите на националната асоциация.

Social Share Toolbar

Златото в природата-златно-кварцови жили.

Златно-кварцовите жили са широко разпространени в природата и неговото месторождение.

Те може да бъдат поделени на няколко групи(галенит,сафалерит,пириит и др.)те се поделят на: златно-кварцови жили с незначително количество сулфидни минерали и на златно-кварцови жили с изобилие на сулфидни минерали.Формата на рудните тела е жилна но най-разнообразна.Срещат се единични жили ,пресичащи се жили,стъпаловидни жили и т.н.сложни жилни системи.
Златото се съдържа както в кварца ,така и в сулфидните минерали.Размерите на жилите се определят от дебелината им(мошността),дължината по посока и дължината по наклон(в дълбочина).
Мошността от златорудните жили обикновенно се движи от 0,5 до 1,5м. мощност от порядъка на 1,5-6,0м. сее приема като превишаваща средната:над 6м. се среща рядко,но са известни златорудни жили с мощност превишаваща 10м.Жили смощност 0,1-0,5м.се наричат маломощни.Когато мощността е само няколко сантиметра,се говори за наличие на прожилки.
Обикновено дължината на златорудните жили по посока е няколко стотици метри.По-рядко се срещат жили с дължина над 1км.Известни са и грамадни жили, имащи дължина 10км и повече.Жилите се считат къси, когато дължината им е няколко десетки метра.Дължината на златорудните жили дълбочина,,по наклон,, се движи от десетки и стотици метра до 1-2км. и повече.
Всяка жила както по посока, така и по наклон има начална точка,в която започва,и крайна точка в която завършва.Обикновено мощността на жилата по фланговете и в дълбочина постепенно намалява и жилата прекъсва,т.е.изклинява.В други случай в средната част на жилата се наблюдават подувания.В едни случай подуванията се редуват с участъци с нормална мощност,а в други случай участъците с обикновена мощност се редуват с прекъсвания на жилата.Такива жили се наричат лещовидни или броеницовидни,тъй представляват серия лещообразни тела.
Обикновенно в дълбочина съдържанието на златото в рудата намалява.Понякога това става постепенно,понякога става доста бързо.В повечето златорудни жили златото е разпределено доста неравномерно.Във всяка жила се образуват така наречените рудни стълбове,които представляват ивици от по богата руда.Но в границите на тези рудни стълбове разпределението на златото е също неравномерно.В тях се наблюдават отделни ,,бонанци“,,,джобове“ или ,,гнезда“,в които е съсредоточена най-богатата руда.Количеството на злато в такива богати бонанци и гнезда е най-различно.Така например в Нова Зеландия от едно такова гнездо в течение на 15месеца са получени 9 тона злато.В Калифорния един малък джоб е дал 540кг.злато,в това число и един 60-килограмов самородък.В месторождение Голдфилд-САЩ от руда с тегло 47тона са добити 900кг.злато.
Друг тип са разсипите.Разсипните месторождения,или така наречените златоносни разсип,се образуват в резултат от разрушаването на коренните рудни златни находища.При разрушаването на рудните късове в речните долини се отделят минералите,в това число и златото,и се смесват с речния пясък.По своя произход те биват най- разнообразни.Известни са елувиални,делувиални,алувиални и крайбрежни-езерни и морски-разсипи.
Дължината им бива от стотици метри до десетки километри.Разсипните месторождения се срещат в близост до районите на развитие на коренните златни месторождения и особено на златно-кварцовите.Но за образуване на разсипи е необходимо наличие не само на кварцово-златни жили,но и наличие на подходящи геоморфоложки условия.В миналото те са играели водеща роля,но по настоящем добивът от тях съставлява коло 10-15% от общия добив на злато.
Важна роля имат и медните,полиметалните и някои други месторождения,от които златото се извлича като съпъствуващ компонент.Добивът на злато от такива находища съставлава според някои специалисти около 20% от общия добив на злато.Според други изследователи,златорудните месторождения могат да бъдат обединени в 4 промишлени типа-
Първа група-жилни находища.Това е най разпространиния тип златорудни месторождения.Морфологията на жилите е сложна.Характерна за тях е досто непостоянната и незначителна мощност.Жилите се разклоняват на серия прожилки и апофизи.Златото в тях е разпределено неравнемерно и даже крайно неравномерно.Обогатените участъци най често са привързани към местата,в които жилите менят своята посока,в местата на пресичинията на жилите,на отклоненията на апофизите,прожилките и други.
Жилните златорудни месторождения могат да бъдат поделения на две основни формации-златно-кварцова и кварцово-сулфидна.Последната е по разпространена.
Златото се съдържа както в кварца така и в сулфидните рудни минерали(пирит,арсопирит,халкопирит и др.)
Втора група-щтокверкови находища.Щтокверкът представлява система от паралелни ,разклоняващи се и просичащи се прожилки с незначителна мощност,съдържащи злато.Характерна за тях е липсата на резки контакти с вместващите скали.Често разликата между промишлените руди и вместващите скали се състои само в различната концентрация на златото.С намаляване на съдържанието му,промишлените руди преминават в непромишлени,които без аясни контакти се сменят от стерилни хидромернално изменени скали.По такъв начин границите на промишленото орудяване се прокарват според данните на опробването.
Съдържанието за злато в тези месторождения е ниско.Обаче размерите,а оттам и записите са крупни,поради което штокверковите находища имат голямо промишлено значение.
Трета група-сулфидни залежи,лещи и техните железни шапки.Злагорудните сулфидни залежи и лещи са представени от следните формации-пирит.халкопоритна,полиметална,коята преобладават галенит и сфалерит,и пирит-пиротинова.Характерно за железните шапки,е привързаността на промишлените златни концентрации към долните части на зоната на окисление.
Четвърта група-неправилни тръбообразни и гнездообразни тела.Характеризират се с неголеми размери и имат сравнително ограничено разпространение.Тръбообразните тела се отличават с неправилните си очертания и с по-големи размери в дълбочина в сравнение с тези в план.Златорудните находища генетически са свързани с малките интрузии от кисели и средни гранитоиди.Значително по рядко златните орудявания са във връзка с алкалните,основните и ултра основните унтрузивни скали.Генетически златорудните месторождения обикновено се обединяват в следните групи.
1.Високо температурни хидротермални месторождения.Представени са от кварцови жили с арсенопирит,пирит,пиропитин и др.Златото идва като самородно и във вид на субмикрокопични включения в арсенопирита и пирита.
2.Средно температурни хидротермални месторождения.Това са кварцово-карбонатни жили с флуорит и барит.Злато е предимно самородно,но идва като субмикроскопични включения в сулфидните минерали.
3.Нискотемпературни хидротермални месторождения.Разпространинени са в областите с терциерна вулканска дейност.Рудите са златно-сребърни,понякога и златно-сребърно-телурни.В отделни случаи съдържат и селен.Рудните тела са штокверки,жили и жилни тела.Златото е самородно и във вид на химическа съединение с телура.
4.Метамарфозирани месторождения-златни конгломерати.Това са седиментогенни метаморфозирани конгломератни пластове,залягащи сред кварцити и доломити.
5.Железни шапки на сулфидните месторождения,в които златото като химически устойчиво се натрупва за едно с хидроокисите на желязото ,карбонатите и сулфитите на оловото и вторичните сребърни минерали.
6.Разсипни месторождения,коите се образуват при разрушаването на коренните месторождения.
Надявам се тази статия да бъде полезна на всички които желаят да практикуват това хоби.Хоби което е като всички останали,просто изисква и малко знание.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=8&t=358#p2633

Social Share Toolbar

Занаятчийският и любителският добив на разсипно злато.

Традиционното плавенето на разсипно злато от македонски златари в Чирпанско продължило и през първите години на XX в. до началото на Балканската война (1912 г.). През 20-те години на миналия век интересът към златните находища в Чирпанско отново се усилва. Един златотърсач от с.Голям дол (Старозагорско) разчистил откритата в с.Кольо Мариново подземна минна изработка и успял да популяризира идеята си за организиране на по-голям добив. Продължете да четете Занаятчийският и любителският добив на разсипно злато.

Social Share Toolbar