Наносните златни находища са наслагания на утайки и натрупвания от пясъци чакъл и камъни,в които под въздействието на течаща вода е станало едно естествено изплуване и концентриране на злато.
За да се образува наносното златоносно находище действат главно три условия:
-Присъствие на злато във първичната скала,която е била размита.
-Отделяне на от скалата чрез разяждане,изветряване и размиване.
-Пренасяне,сортиране и утаяване на златото-наносните материали,произхождащи от разрушената скала при което златото се концентрира на известни места.
Първичното находище на наносното злато е почти винаги в златоносни жили,прожили,лещи или друг вид рудни тела.Тези първични находища рядко биват богати-често се случва да бъдат съвсем измити и остатъците не могат да се добиват изгодно.За да се образува наносен пласт със златно съдържание от 0.5-1 грама са били нужни стотици а може би и хиляди кубически метра от първичната скала.
Разпределението на златото в сортираните и пресортираните наносни находища е твърде неравномерно.Обикновено но не винаги,тежкото злато се концентрира върху основната скала или на 50-60см.над нея. Зърнестното злато понякога се намира пръснато в долните 5-6 метра от залежа,но по правило то никога не е разпределено равномерно по цялата дебелина на наноса.Златоносния чакъл в малки потоци може да обхваща цялото дъно. В по големите потоци златото може да се намери навсякъде върху основната скала,но обикновено се събира по дължината на тясната ивица.,която наричат -питомна- или -блага-ивица.Благите ивици понякога съвсем не следват течението на съществуващия поток,а се отклоняват,криволичат и извиват по посока на старото изоставено корито на потока.Както е посочено по долу на схемата.
- Понякога -благите- ивици внезапно се прекъсват или раздвояват-те не винаги заемат дъното или ниските части на леглото.Могат да лежат една над друга разделени чрез пласт от “див”-постен- нанос,а могат да лежат и върху леглото от лесков глинест или друг вид земен пласт,който наричат “лъжлива основна скала”,защото тя не първичната скала майка,от която е измито златото.Често пъти се срещат и гнезда или ядки ,особено,където потока е срещал прегради.
В течащите води златото се утаява при завоите,при устията на притоците и при преходите от бързо в тихо течение.Най-благоприятни условия за утаяване на златото се намират в потоци с умерени наклони(до 10 метра на километър).Ако потокът влачи много камъни,чакъл и пясък,утаяването на зърнесто злато се затруднява,Бързото разпадане и оголване на скалите също не е благоприятно за образуване на богати залежи.Свойствени спътници на златото са магнетит,гранат,халкопирит и други тежки минерали,които образуват тъй наречените “черни пясъци”.
Ясно е ,че златото може да се търси само във местности ,където скалите са стари,образувани със самото застиване на земната кора или на следващи изритвания.
Обикновено търсенето може да почне по дъното на някой дол,достатъчно дълбок,за да се открият наслагвания по дъното или бреговете.Забележите ли кварцов чакъл или пясък обагрен в жълто или ръждиво,вече имате един признак,тъй като това е окра,останала от разрушението на пирити,които може да са били златоносни. Лъскавите люспи(слюда и хлорит)по дъното на потока също могат да бъдат едно указание(това не е злато което никога не може да се види във пясъка),тъй като те произлизат от разрушението на стари скали,в които е можело да има злато.Промивайки по един лиген на всеки 20-30 крачки,търсача може да обходи 1-2 километра на ден,докато най-сетне се спре на място,което му се вижда надеждно.Това място трябва да се изследва всестранно чрез просеки,окопи или кладенци,с цел да се определи стойноста на залежа(златното съдържание на кубик)и да се вземе решение относно способа на извличане му.
Обикновенно златото се среща на люспи или заоблени зрънца.Ръбести късчета или кристалчета показват ,че първоначалното находище е близо.
