Критериите за прогнозиране на на разсипи на злато обединяват предпоставките,използвани за търсене,и признаците,спомагащи за конкретното установяване на местоположението на златоносни разсипни находища.Въпреки че началото на установяването на тези критерии е отпреди няколко хилядолетия,тяхното разработване не затихва и продължава да е актуално и днес.
Подбраните критерии се групират по следния начин:
I.Преки критерии
1.Златоносни шлаки в речните долини
2.Древни отработки за разсипно злато
А.Първостеренни
а.Междинни колектори на злато
б.Коренни находища и рудопроявления на злато
Б.Второстепенни
а.Магмени скали,генетично или парагенетично свързани с ородявания на злато
б.Хидротермалнопроменени скали,които са свързани с ородяванията на злато
в.Благоприятни тектонски структори
3.Гоморфоложки и неотектонски критерии
А.Първостепенни
а.Долини с подходяща дължина и ширина на долинското дъно,по което са отложени алувиални наслаги
Б.Второстепенни
а.порядак наа долините
б.Наклон на долинното дъно
в.Характер на неотектонските движения
г.Евстатични колебания на нивото на Световния океан
4.Геолого-икономически критерии
а.Зърнометричен състав на разсипните наслаги
б.Дебелина на разсипните наслаги
ПРЕКИ КРИТЕРИИ
Преките критерии са непосредствено указание за наличието на разсипно злато.Такива са:
Златоносните шлихи в речните долини.
Установяваването на самородно злато при шлиховото опробване на дадената долина е сигорен критерий,че нейните наслаги са златоносни.Трябва да се има предвид че дебелината на алувия е над 10м,не е изклучено да са златоносни само неговите долни нива,а горните,от които са взети шлиховите проби,да са стерилни.В този случай се получават отрицателни резултати за златоносна долина.Независимо от това чрез съвкупното разглеждане на шлиховите данни от всички долини на даден район е възможно да се оцени неговата относителна перпспективност спрямо съсеедните райони.
Древни отработки на разсипно злато.
В нашата страна добивът на злато води началото от 4-то хилядолетие преди н.е.Следите на тази дейност могат да се използват като критерий,че алувиалните наслаги са златоносни.
Много от екплоатираните разсипи през древноста са били сухи.
Те са напълно отработени.В отвалите им често не се установява дори знаково злато.Ето защо самите отвали не представляват интерес за добив на зблато.
Дори от експлоатираните разсипи през древноста са били силнооводнени.Те са долиннодънни,дебелината им не е била голяма и е било възможно частичното до пълното им отводняване с примитивни способи.Поради напълното им осушаване самородното злато не е изцяло иззето.Тези древни напълно отработени разсипи представляват определен промишлен интерес.
КОСВЕНИ КРИТЕРИИ
Косвените критерии не са пряко указание за наличието на разсипно злато,а са вереоятен индикатор за неговото присъствие или са условие за възможното му установяване с определени технически средства.
Топонимен критерий
Топонимният критерий за прогнозиране на разсипно злато е базиран на използването на географски названия,имащи пряка или опосредствена връзка за самородното злато.На много места в нашата страна са разспространени огромни древни отработки за добив на разсипно злато.Теса са наричани от местното население грамади.Трябва да се изследва защо даден географски обект носи названието Златица,Златевци,Злати дол,Плавица/от плаване,промиване/,Котец/от коритче,копанка/,Перперек/от византийска златна монета/,Алтъндере/Златен дол/,Даръдере/също Златен дол/и др.Необходимо е да се внимава защото златен,златна и техните производни може да са използвани в преносен смисъл,например Златна нива може да означава плодородна,богата на уражай местност.
Мателогенни критерии
Тези от показателите за преспективността на района ,който се базират на закономерности,водещи до локкализацията на разсипите,и са установими чрез металогенния анализ,са наречени металогенни критерии.Те обхващат комплекса от ендогенни и екзогенни фактори,включващи както разсипообразуваните възможности на коренните източници на злато/минераложки,петрографски,структурни/,а така също преотлагането на златонсни наслаги/Междинни колектори/,при което преотлагане се получават по-високи концентрации на злато.
Първостепенни металогенни критерии-Те обсуляват постъпването на самородно злато в разсипите.
Междинни колектори на разсипно злато-Като такива се означават класическите наслаги,които съдържат седиминтерано самородно злато.Те често са ниско съдържание на полезния компонент.Въпреки това могат да са основен източник за подхранване на промишлени разсипи.В нашата страна в редица райони,например Кюстендилския,почти не са известни известни коренни източници на злато,но широко са разспространени трециерни наслаги със знакови златоносни съдържания.Тези наслаги са основен източник,който подхранва Кватериерните разсипи със самородно злато.
Изясняването кои са предкватернерните класически наслаги представляват междинни колектори на злато е от голямо значение за очертаването на преспективни площи за търсенето както на стари ,така и на съвременни разсипи.
Коренни находища и рудопроявления на злато-За образуването на злато са неопходими две условия:Коренни източници и геоморфоложки обстановки,благоприятни за натрупването на освободеното самородно злато.
Известни са райони с богати коренни находища,но без или почти лишени от разсипи поради неблагоприятни геоморфоложки предпоставки.Следва,че коренните източници,макар да са задължително условие,не са пряко указание за разсипи в даден район,т.е. при налични коренни източници може да има ,но може и да липсват разсипи.Ето защо коренните източници са причеслени към косвените критерии,които се използват за степенуването на районите на златоперспективност.
Разсип може да се получи от богато коренно находище,а също така и от множество пръснати непромишлени орудявания в случаите,когато поне част от златото е едро м/или средно.Известни са богати разсипи в долини,в чиито басейни липсват значителни коренни източници и каквито и да са междинни колектори на злато.Изводът е,че постъпленията на злато в долините са от вероятни многобройни бедни рудопроявления с редки,но сред тях едри и средни златинки.
Богатите коренни находища с диспергирано злато са неблагоприятни като подхранващи източници на разсипи.Освободеното злато е изклучително дребно,подвижно и лесно се разсийва.
Постъпващото количество злато от коренните източници в разсипите зависи не само от големината на златинките,а и от размерите на източниците,морфологията им,присъствието на сулфиди,наличието на изветрителна кора,положението им на релефа ерозионният срез,интензитета на ерозионните процеси.
Второстепенни металогенни критерии-Те непосредствено не обуславят постъпването на самородно злато в разсипа,но посочват,макар и нееднозначно ,съществуването на вероятност за коренно находище или рудопроявление на злато.
Долини с подходяща дължина и ширина на доилното дъно,по което са отложени алувиални наслаги-Гоморфоложките форми,по които се формират разсипи на злато,са вододелите/елувиални разсипи/,Склоновете/деловиални разсипи/,долините/пролувиалнии алувиални разсипи/и крайбрежията/морски и езерни разсипи/.От тези форми с най-голямо значение са долините.
По поведението си при транспорт от водни потоци златото е разделено на два типа.Единият е представен от сравнително едри златинки с размери над 0,1мм.то е неподвижно до трудноподвижно и е известно като едро,пластово,пасивно злато.Другия тип е от дребни златинки под 0,1мм,които са подвижни.Това злато е наричано дребно,косово,плаващо,алохтонно,активно.
Дребното злато се премества на значително разстояние в порядъка на десетки километри от источника на подхранване.То е относително равномерно разпределено в долинните наслаги,поради което се среща почти посъвместно в златоносните райони,но съдържанията му са много ниски.Когато дребното злато е над 10млг/м3,извличането е икономически изгодно като попътен продукт при добива на инертни материали.
В речните долини едрото злато поради голямата маса на отделните златинки е трудноподвижно и се натрупва в близост до източника на подхранване.Получават се пластови разсипи,чиито високи концентрации са до подложката на алувиалните наслаги.Те досега са главния източник на разсипно злато и са добре изучени.Икономически е изгодно в дадена долина да се установят пластови разсипи и именно в тези участъци да се извършва комплексен добив на инертни материали,злато и съпъстващите го полезни минерали.
За долинните пластови разсипи е известно,че дължината им е до 8км,като най често е от 0,2до 3км.Започват от подхранващия ги източник.В първата третина на разсипа количеството злато постепенно нараства,във втората третина достига максималните си стойности, в последната третина постепенно намалява.Пластови разсипи с дължина над 8км се формират при няколко източника,разположени в протежението на долината или когато подхранването е от междинен колектор,заемащ значително пространство.Ширината на пластовите разсипи е от 5 до 500м,което най-често е няколко десетки метри.Дебелината на продуктивния пласт е около 2м,което лежи на алувиалната подложка.
Посочените данни очертават параметрите долинните участъци,в които могат да се очакват пластови разсипи.Тези участъци са с алувиални наслаги,като дължината им е над няколкостотин метра,ширината на долинното дъно е над 10м,а оптималната дебелина на наслагите е от 2 до 10м.При дебелина,по малка от 2м,предвид исторически причини,валидни за нашата страна,трябва да се очаква,че разсипът е бил многократно отработван от промивчици.При дебелина над 10м и особено 15м.се появяват експлотационни трудности.
Наклон на долинното дъно-Емитрично е установено,че за образуването на разсипи оптимални са долинни участъци с наклон на надлъжния профил на дъното им от 0,002 до 0,010.наклони от 0,010 до 0,20 не са много благоприятни,но при едро злато са достатъчни за формирането на разсипи.При наклон от 0,020 до 0,050 разсипите са редки,а при наклон над 0,050 са известни като еденични разсипи.Определянето на наклона на подложката,върху която лежи разсипът,изглежда невъзможно без проучвателни изработки,но извършените съпоставки показват,че в редица случай този наклон може да се определи по наклона на съвременното легло.
http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=8&t=415
