Архив за етитет: хондрити

Голям метеорит, открит в Тексас

На 6 април 2015 г. Франк Хомел ръководи група от гости в неговия имот на конна езда. Конете са жадни, така че Хомел и екипа се качват на открито в търсене на дупка със съдаржание на вода. По пътя конят му Самсон изведнъж спря и отказа да продължи.  Пред тях стоеше скала, изливаща се от пясъчната почва. Хомел никога не бе виждал коня си да действа по този начин преди това, така че той се отдръпна, за да погледне по-отблизо червената, намазана маса. Нещо отвътре му нашепваше, че този странен, необуздан камък вероятно може да бъде метеорит.  Метеоритите са изключително редки. Но този път коня и човекът бяха на правилното мислене. Скалата,до  която беше спрял коня , скоро щеше да бъде класифициран  и наречен  каменния метеорит Кларендън . Под почвата имаше много повече. Хомел използва трактор, за да освободи звяра и да го притегли към дома си. По-късно, когато той и съпругата му го претеглиха на складовият кантар, скалата регистрира огромна 760 паунда (345 килограма). Хомел с други търсачи се завърнаха на обекта и намериха още 70 килограма (32 килограма) разперени фрагменти, разпръснати около района.  Шест месеца по-късно семейството  изпрати образец, който трябваше да бъде анализиран от доктор Тони Ървинг във Вашингтонския университет.  Анализът на Ървинг разкрива ярки зърна от метал от желязо-никел и изобилие от хондрули, кръгли зърна, съставени от минерали, които се загряваха в “огнен дъжд” в слънчевата мъглявина преди 4,5 милиарда години. Когато се охлаждат, разтопеният материал се затласква в малки твърди сфери, няколко милиметра, които по-късно се включват в планетарните ембриони, които се разрастват в днешните планети и астероиди. Намирането на желязо-никел и хондрорули се оказаха, че скалата на Хоумълс беше истински камък от космоса. Ървинг го описва като метроит L4 chondrite. L означава ниско съдържание на желязо, а хордритът показва, че все още запазва древната си структура на хондрорули, които са се променили малко след формирането им. Никой не знае колко дълго е стоял там метеоритът, но времето на повърхността му ще изглежда дълго време. Хомел е бил там преди това и никога не е забелязвал скалата. Възможно е вятърът постепенно да премахне слабо обвързания горни слоеве на почвата – процес, наречен дефлация – постепенно излагащ метеорита да се види с течение на времето. След като метеоритът е бил анализиран и класифициран, информацията е публикувана в Метеоритния бюлетин заедно с химически анализ и обстоятелства при неговото откриване. Метеоритите обикновено се наричат на най-близкия град или забележителна географска характеристика, където те се откриват или се сблъскват. Тъй като е намерен в покрайнините на Кларендън, щата Тексас, метеоритът на Хоумъл е взел името на града. Малкото “c” в скоби след името показва, че това е третият уникален метеорит, открит в района Clarendon. Clarendon (b) се появява през 1981 г. и Clarendon (a) през 1979 г. И двата са H5 (високо метални) несвързани с камъни хонтрити. Но когато става въпрос за каменисти хондрити, Кларендън (в) е най-голямата индивидуална пространствена скала, която излиза от Тексас. Изглежда също така е вторият по големина отделен хондритен метеорит, открит някога в Съединените щати. Само метеоритът Paragould, който експлодира над Арканзас през 1930 г., отпусна по-голяма индивидуална – 371.9 кг (371.9 кг) чиста метеоритна доброта, която се показва в центъра на Арканзас за космически и планетарни науки във Файетвил. Истината е, че всичко е по-голямо в Тексас. Всеки метеорит има история. Някои са свидетели на падания, докато други остават незабелязани само за да бъдат открити десетилетия или столетия по-късно. Метеоритното тяло на Клерендон прекарва милиарди години в пояса на астероидите, преди да удари един фрагмент, който милиони години по-късно намери своя път към Земята.  Така че и на територията на България има различни по категория паднали метеорити преди стотици годин,които чака своя откривател и да бъдат анализирани. Успех на всички търсачи. Посещавайте съборите на единствената асоциация на Балканския полуостров за търсене на метеорити/БАТСЗМ/ където ще си направите безплатен ренгенофлуринстентен алази и ще видите истински метеорити.

Share Button

Хондрит от Мароко

Като група, хондритите съставляват приблизително 86% от всички каменни метеорити. Наричат ги така, защото те съдържат малки сферични кристали от минерали като оливин и пироксен. Тези кристали се наричат „хондрули“. Някои хондрули са претърпели малки, ако има такива, химични и физически промени, след раждането на Слънчевата система, а някои са загубили своят отличителен характер чрез въздействие и затопляне. Спецификата на хондрулите варира и има система за номериране – петрографски класове от 1 до 6. Тя е разработена, за да се посочи степента, в която хондрулите са различават. Колкото по-голямо е числото, толкова по-малко се различават хондрулите.
Хондритите също така съдържат различни количества метал, който може да се види като малки люспи, когато метеоритът се среже. Имайте предвид също, че някои рядък вид каменни метеорити са класифицирани като хондрити, въпреки че те не съдържат хондрули. Ето защо класификация на метеоритите чрез химичен анализ е важно. Нортън (1998) посочва, че „с изключение на най-леките газове, водород и хелий, хондритите имат елементарен състав много близък до Слънцето. Случва се така, сякаш парчета от Слънцето, без леките елементи, са кондензирани в твърда форма хондрити.

Ето ви малко снимки на такъв метеорит и резултати от анализа който направи колегата с рентген-флуоресцентен спектрометър – ElvaX ProSpector.

20161213_104032.jpg
P9240001_01.JPG

 

P9240003_01.JPG
P9240004_01.JPG

 

000.jpg
Protokol.jpg
 http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=2&t=1283
Share Button