През 1959 г. чехословашки астрономи основават първата автоматизирана програма за проследяване на метеоритите в света. Надявам се тази статия да ви бъде полезна и интересна.
През цялата история безброй астрономически обекти са се сблъскали със Земята. За щастие, повечето предмети, които влизат в атмосферата, или се разпадат или се свиват до незначителен размер, преди да стигнат до земята, така че много от тях не предизвикват ударни събития. Въздействащите събития са сблъсъци, които причиняват измерими ефекти и могат да засегнат биосферата и физическите свойства на Земята. Едно голямо събитие на удар е сблъсъкът на удрящия астуроид Chicxulub с Земята, който най-вероятно е причинил изчезването на Креда-Палеоген, при което около 75% от всички растителни и животински видове са изчезнали. Гигантският астероид ударил Земята преди 66 милиона години е бил изключително голям, с размери около 6 мили в диаметър. В съвременната история най-значимото събитие е падането на Тунгуския метеорит, което се случило през 1908 г. в Сибир, Русия. Неизвестен астрономически обект с диаметър приблизително 200-600 фута избухнал във въздуха над пустата сибирска тайга. Не било съобщено за човешки жертви, но масивната експлозия прекършила 770 мили от гората и унищожила местното животинско население. След събитието “Тунгуск” и няколко други ударни събития през първата половина на 20-ти век учените и астрономическите ентусиасти искаха да създадат начин за записване на астрономически обекти от влизането им в експлозия в средата на въздуха или сблъсък с земята. До този момент са успешно записани само няколко събития с удар в земята. Първото подобно събитие е било въздействието на метеорита Прибрам, който се появява в Чехословакия, сегашната Чехия, през 1959 г. Подходът на метеорита се наблюдава от членовете на местното общество по астрономия и от няколко учени от Университета в Прага. Две автоматични камери бяха използвани за фотографиране на пътя на метеорита от атмосферното му влизане до сблъсък със земята. Изключително ярката пътека на светлината зад метеорита може да се види в цяла западна Чехословакия, а учените смятат, че е дълъга 31 мили. Първоначалната тежест на метеорита е била около 30 килограма, но той избухнала над град Прибрам и се разцепил на няколко парчета.
Остатъците от метеорити на земята обикновено са трудни за намиране, тъй като експлозиите в средата на въздуха разпръскват малки фрагменти от метеорити на големи повърхности. Тези фрагменти също често проникват в земята и остават погребани. Чехословашките изследователи заобиколиха тези проблеми чрез използването на автоматизирани камери. Камерите точно проследяваха траекторията на метеорита, която след това се използваше за определяне на орбитата на обекта и неговата точка на удара. Бяха организирани експедиций за търсене и бяха възстановени четири парчета каменен метеорит. Най-големият от тях е наречен “Лухи”, тежащ 9,76 килограма и кръстен на селото, близо до което е намерено. Той проникнал в твърда земя на местно поле на дълбочина 10 инча, преди да отскача и да се установи на полето.
Успехът на тези чехословашки астрономи накара страните по света да организират различни системи за автоматизирано проследяване на метеориите. Никоя от програмите обаче не беше много успешна: “Prairie Network” на САЩ беше управлявана от Американската астрофизична обсерватория Smithsonian от 1963-75 г. и успя да записва само няколко незначителни събития. По същия начин канадският проект за наблюдение и възстановяване на метеоритите, който работи от 1971-85 г., възстановява само един метеорит, наречен “Innisfree”.
Европейската мрежа, която е потомък на оригиналната чехословашка програма, която проследява метеорита на Прибрам, остава най-успешната система за проследяване на събитията на удара. През 2002 г. усилията на своите изследователи доведоха до възстановяването на метеорит от 13 килограма близо до известния замък на Нойшванщайн в Бавария, Германия. Част от този метеорит е продаден на частен колекционер на цена от 330 000 долара.
За съжаление, нито една програма за проследяване на метеоритите не успя да проследи траекторията на величествения метеор, който експлодира над руския град Челябинск през 2013 г. Тъй като масивната експлозия се случи в гъсто населената градска зона, тя причини масова паника и около 30 милиона долара материални щети. Въпреки че няма човешки жертви, около 1500 души са били ранени по време на размириците.
Експлозията на метеора в Челябинск е най-голямото събитие от времето на събитието в Тунгуск през 1908 г. Метеорът има начален диаметър от около 20 метра и тежи 13 000 тона. Въпреки огромния си и застрашаващ размер, метеорът остава неоткрит от астрономическите обсерватории поради орбитата му, преминаваща близо до слънцето.
Въпреки това един руски изследовател, наречен Виктор Гроховски от Уралския федерален университет, води екип от учени до езерото Чебаркул, на 100 мили западно от Челябинск, и успя да възстанови огромен фрагмент от метеора от дъното на езерото.
Високотехнологичната технология на цифровата ера позволява на астрономите успешно да проследяват и наблюдават метеори, комети и астероиди. Тази технология също така позволява на изследователите да следят орбитите на астрономическите обекти, така че да могат да предупреждават човечеството за потенциални заплахи от космоса.
Неочакваната експлозия на метеора в Челябинск обаче доказва, че пространството крие много неприятни и потенциално животозастрашаващи изненади и че усъвършенстваните автоматизирани програми за проследяване на метеори могат да спасят човечеството от изчезване.
