Мисия ,,Арда,, приключи и много бързо дойде новата експедиция Мисия ,,Странджа,,Експедицията се проведе в рамките на датите от 22 до 26септември 2012г.на р.”Велека” в сърцето на Странджа планина, под високия мост на 3-4км. от гр.Звездец, по посока гр.Малко Търново.Аз и съорганизаторите Ицо и Митко Бошнаков отидохме още на 21 следобяд, и направихме упътващи табели за колегите за да не се объркват.Този път имаше и малко офрод преминаване на р.”Велека” през брод където адреналина беше на ниво.Мястото за палатковия лагер беше избрано от Ицо и беше на прекрасно място в разредена гора и много близо до реката с кристално чисти води.Първата вечер беше малко хладничко ,но от следващия ден всичко си беше на ниво-времето беше с нас.Вечерта след полунощ си имахме и посетители до палатките,семейство чакали беше решило да ни прави компания в по голямата част на ноща.На другия ден сутринта започнаха да идват и първите участници.Ицо, с високопроходим джип,беше и теглич за тези които неможеха да минат брода на реката.Новодошлите започнаха да опъват палатки и да се настаняват.Както и се очакваше, започна атака и на реката за проби и работа под вещото напъствие на Ицо и Митко Бошнаков.Аз останах в лагера да посрещам идващите и да ги настанявам.Следобяд имаше ударно събиране на дърва за голям лагерен огън който поддържахме през всичките дни целодневно.След това вечерта под лагерния огън и ярките звезди и луната се проведоха много поучителни беседи от ветераните в тази област.Имаше нови запознанства,макар че и доста от колегите посетили р.,,Арда,, дойдоха пак,като Венци,Илко,Валери, Сашо със съпругата си…Времето минаваше неусетно бързо под звуците на всякакви животинки в гората и прекрасната магнитична атмосфера на Странджа.Чистият въздух повлия много добре на всички .Следващия ден беше много вълнуващ за всички колеги.Още повече че си имахме и рожденник в лицето на Ицо-Репата, главния виновник за събирането на това красиво място.Още от ранни зори започнаха да идват още участници,които се бяха и настанили в местността ,,Ковач,,където всички бунгала бяха пълни от хора неискащи да бъдат на палатки.Искам да благодаря на Ицо за това, че беше поканил и водещи геолози в тази област да ни посетят.И те дойдоха към обяд.Благодаря на геолога Йордан Йорданов и негов колега за изнесените лекции безплатно на всички които искат да се занимават с това хоби.Обърна внимание на всички както в лагера така и на реката,и след известно време имаше и първите резултати доста от новодшлите,започнаха да намират първите си златинки.Някои даже намериха доста големи златинки което вдигна адреналина и тръпката на всички.Мястото където беше лагера се намираше и точно на вътрешен завой на реката на който дъното е скалисто и в продължение на 40-50м,навсякъде има разсипно злато и златоносни разсипи по коритото на реката.Някои колеги които се занимаваха почти цял ден изкараха от 0,5 до 1 грам злато.Бяха показани различни пособия на реката ,като се почне от дървено корито и се мине през различни по направа улеи.Имаше и доста куриозен случай с поръчан улей,който пристига от Америка до България за цели 6 месеца.Беше показан един хромел с въртящ се барабан направен от колега и тестван за първи път на реката,както и една понтонна драга със смукател направена и тествана също за първи път на място с по дълбока вода.Перфектната експедиция приключи с една малка томбола с раздаване на награди.Специални благодарности на хората от MDETECTORS.COM и независими спонсори..Направихме много филми и снимки за спомен както взехме решение за догодина да се съберем някъде в централна България да може да има повече посетители.Благодарение на Ицо който ни запозна и със местния археолог Марин от музея в гр.Малко Търново, ходихме и посетихме местните културно-исторически обекти ,,Мишкова нива,, и
мястото където се казва че е погребана Бастет и където доста е копано от хора на екипа на покойната Людмила Живкова.Мястото наистина е магнетично и зареждащо с положителна енергия.Прибрахме се в лагера въодушовени от видяното намиращо се на метри от Република Турция.Вечерта ,пак под звуците на горските обитатели и лагерния огън, си разказвахме интересни случки.Неусетно минаваше времето и никой не мислеше за сън.Станахме рано пробудени от звуците на местната кукувица която беше решила тия дни да ни бъде ранобудник.Целия ден на колегите мина по различните места реката на реката, под вещото ръководство на Ицо и Митко Бошнаков за което им благодаря най искрено.Аз пак си бях дежурен по лагер, да посрещам и изпращам идващи се и занимаваащи си колеги.Защо ли винаги толкова бързо минават дните и часовете когато сме заедно,но всяко начало си има и своя край.За да можем пак и отново след време да се съберем, но на друго място.Благодаря на всички които ни посетиха през тези дни и се видя че този път сме повече от предешния което е много добре.Запознах се с прекрасни хора обединяващи се под едно хоби. Странджа, една прекрасна планина с много магнетизъм и криеща тайните на минали епохи и родови хроники.Трябва да се посети за да се изпита това чувство от всеки,просто не може да се опише с думи.Благодаря ви момчета и до нови срещи.