Официалният представител на GARRETT за България http://WWW.GARRETT.BG ще подкрепи съобра на БАТСЗМ на Бероново на 31-05-2014

Ще представим новия пулс-индукционен металотръсач на GARRETT ATX

На събитието ще се осигурят и награди за победителите в състезанията по металдетектинг и промиване на самородно злато.

Състезателните легени на БАТСЗМ за промиване на самородно злато са безвъзмездно осигурени от официалния представител на Гарет за България – GARRETT.BG

Ниски доходи, традиции и златна треска

Всички обичат златото. От сиромаха до милионера. От най-бедния човек на тази планета до най-богатия имат еднакви мечти, свързани с благородния метал – някои се радват на златни песъчинки, други мечтаят за съкровищата.
Държавите също обичат златото и правят всичко възможно да го извлекат от недрата си. В България е малко по-различно. За справка – административните бариери пред компанията, която има готовност от години да започне златодобив на Ада тепе край Крумовград. Като включим и еколозите-рекетьори, положението се изчерпва с констатацията на много минали и заминали си вече инвеститори – „В България всичко става много трудно, всеки гледа да пречи”.

Ние, родопчаните, живеем върху тонове злато, крачим по реки и деренца, в чиито корито също лежат тонове благороден метал.
Учени доказаха, че погребалната маска на Агамемнон е правена със злато, добито в древните рудници на Ада тепе. Според археолога Христо Попов, най-голямото златно съкровище, откривано в Европа-Вълчетрънското, също е направено от злато, добито край Крумовград.
И докато за държавата някак си е трудно да даде лесно картбланш за златодобив, то за човека положението е „Щом има злато, да действаме”.

Промиването на самородно злато е традиция по нашите земи още от древността. Векове наред не са променили желанието на хората да събират прашинка по прашинка ценния метал, но значителният скок в цената на златото през последните години предизвика истински бум за търсенето му по света и в частност България. Историческият скок в комбинация с уникално ниските доходи в страната, направиха „семейството” на търсачите на самородно злато толкова голямо, че необходимостта от институционализиране на това хоби, а дори и начин на живот, достигна онази критична точка, при която бе неизбежно създаването на Българска Асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.
Предисторията на сдружението са двата златарски събора през 2012 година, единият от които в Родопите. Мисия „Арда” събра ентусиастите под язовирната стена на „Студен кладенец”, а на събора дойдоха хора от цялата страна. Професионалисти, начинаещи, романтици, обединени в една треска – за злато.

Голямата тръпка за малката песъчинка

Ловците на мечти, които живеят в Ел Дорадо

Малка река сочи посоката към селце само на няколко километра от Кърджали. Тежки камиони преминават по малкия мост наблизо, а вибрациите карат краката да се разтреперват. Погледите се насочват към изронените дупки с арматура. Бетонен стълб е паднал напреки върху коритото на реката. Дъното е каменисто, големи камъни са „израсли” от водата, а след около месец вероятно ще останат самотни. Водата е малко още през месец май. Тя следва пътя към селото, криволичи и търси спасение в язовира. Тихо, спокойно, облаци се въсят над баирите, а слънчевите лъчи едва успяват да погалят струполена върба малко над брега на реката. Вятърът рони пръст от щръкналите й корени…

Чудно място. Една обикновена отбивка към реалността на Източните Родопи. Десен завой към село в планината, чиято надежда е била в нивите, а сега е в прокопсията на младите зад граница. Тъжната картинка на всички избягали, дръзновени от онази Европа, която ги „кани” с по-добрите възможности и бъдещето. Очукан път, треперещ изронен мост, буренясало корито на река. Не става за плаж, за риболов още повече, не предизвиква възхита дори и за израсналите в региона. Просто едно място за любов между облаците, вятърът, водата, камънаците, дивите треви, спомените, недочаканата среща с надеждата…
Мъж на средна възраст слага върху брега една раница, поставя и метални улеи. От червената платнена мешка вади две легенчета, лопатка, лупа. Цопва във водата и наглася „ламаринките” по посока на течението. Загреба пръст покрай руслото на реката и започва с усърдието на художник да ръси с отработено, бавно движение на ръката крайречен пясък върху металния улей. Забързаната вода отмива материала от малката лопатка. Бавно и полека. След около тридесет минути мъжът има две жълти песъчинки. Самородно злато от около 22-23 карата.

„Хвърлихме две лопати пясък и чакахме съвсем малко. Сдобихме се със златинки. Въпреки успеха, това не значи, че сме попаднали на находище. Нищо работа, във всяка българска река има злато.

Малката песъчинка обаче дава голямата тръпка…”.

Това казва Кирил Стаменов. Това е златотърсачът с 35-годишен стаж. Запален от детство от своя баща, преминал през „Кремиковци”, но пленен от реките и ситото на благородните частици. Софиянецът е избрал да живее в Кърджали. Не защото само жена му е от Момчилград, не защото трепетът му е само авантюризмът, а защото суровите форми на Източните Родопи могат да пленят всекиго. „Тук е прекрасно”, отсича председателят на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити. 400 души от цялата страна членуват в нея, а маниаците от Кърджали са около 60.

Думата има златотърсач №1:

„Още като ученик във Враца се запалих. По-скоро ме запали баща ми. Но не е само златото. Всичко е комплексно. Минерали, метеорити, разкопки. Бил съм една година в Италия на археологически проучвания. Това нещо идва отвътре. То не е професия, хоби е. Няма златотърсач милионер. Никой не е станал такъв. Който иска да вади пари, взема реки на концесия, наема багери, голямо оборудване и започва, нашето е само хоби.

Екипировката

Два легена, лопатки, магнит, драга… Всичко струва около 60-70 лева, особено ако улеите си ги направиш сам. Като моите. Не е толкова сложно. Всичко обаче идва от чужбина. Тези легени със специални стъпала са внос от Щатите. „Миньорският мъх” се вкарва от Турция. Това е, което слагам под решетката на улея за водата. Тя самата е направена да завихря водата между нея и мъха. Прави нещо като центрофуга и по този начин улавя златинките. Има ли ги, нито една не може да се изплъзне. Златото е 19 пъти по-тежко от водата и 7 пъти по-тежко от всички останали вещества в речното корито. Няма начин да избяга. Но трябват и умения, трябват знания.

Уменията

Зависи от дъното на речното корито, дали е каменисто или тинесто. При този завой тук, който е от вътрешната страна (посочва малката река, на чийто бряг стояхме) трябва да има златинки. Ако има цепка между камъните обаче, няма вадене. Един приятел беше намерил прашинки в корените на паднала върба в корито на река. Те са естествен „капан” за златото.
Значи, един човек не може да направи проби на повече от 500 метра или един километър в речен участък за ден. Не е възможно качествена проба на коритото просто. А какво значи качествено? Първо, в легена да остават няколко вида цвят. Тоест да има магнетит, пирит, галенит, гранати, ръждив кварц. Това е първата предпоставка, че е златоносен участъкът. После, на две кофи да има поне 10-15 златинки, за да си струва изобщо да се продължава. На някои места се случва да се открие петно от 20,5 грама. Зависи от много фактори. Познавам хора, които са вадели по 2-3 грама на ден. Сега падна цената на златото, но иначе върви по 60-70 лева за грам, а самородните късове са най-чисти. Пак казвам, това е хоби, не е професия. По време на комунизма на златотърсачите се водеше трудов стаж, а от „Минерал сувенир” им даваха пари или купони, можеха да пазаруват в Кореком. В Османската империя дори са били освобождавани от данъци.

„Златната карта” и ударите

Има злато навсякъде. Във всяка река. Най-вече около златоносните мини. Край Седефче, Звездел, Бял извор, Джебелско, Ада тепе. Край Крумовград обаче е в дълбочина, затова се и подхожда със съвсем различни способи.

Не е само промиването на речен материал. Аз съм намирал 13-грамов самороден къс в цепка на скала с детектор. Не искам да кажа точното място, но се намира в Кърджалийско. Трябват знания, опит и късмет. Един от най-лъжливите елементи в легена е пирита. Наричат го „златото на глупаците”. Той жълтее във вода, но по-късно потъмнява. Без опит, няма как.

Направихме карта на всички златни находища в България, също и на възможни места за търсене на частици от метеорити.

Космическото богатство

Метеоритите са изключително търсени отвъд океана. Грамът върви по 650 долара. Използват се главно в бижутерията и от колекционери. Най-търсени са лунни и марсиански, особено последните. Много трудно обаче се доказва произходът им. Необходими са изследвания, за които от Федерацията използваме катедрата на Българската академия на науките. Ако има никел в частицата, то тя на 90% е от метеорит, защото на земята не съществува скала, която да има в състава си този химичен елемент. Първото съмнение, което ни навежда на мисълта, че сме попаднали на метеорит е взаимодействието с магнит и самото магнетизиране на веществото. Но все пак това още нищо не означава, докато не минат пълните проби. Звънели са ми много наши членове, за да се похвалят за намиране на частици от космическото тяло. Уви, после се оказват разочаровани.

Проблемите?!

Били сме доста пъти обект на внимание. От различни служби. Идвали са от Агенцията по рибарство, служители от Басейнова дирекция и то тук-в района на Източните Родопи. Мислели са ни за бракониери. Най-вероятно пък местни са викали полицаи защото и служителите на реда са ни посещавали. След като видят картите ни от Федерацията, им става интересно и дори са ни наблюдавали как работим.
През 2001 година се направи поправка в Закона за подземните богатства, която позволява златодобив чрез ръчно промиване руслата на реките. Федерацията ни е регистрирана в съда и при нас всичко е законно.

Асоциацията на щастливците

В асоциацията членуват дори жени. Имаме около 30 членове сред дамите от цялата страна. Плаща се по 20 лева членски внос за година. Единствени сме на Балканите. Правим събори, следващият е на Старозагорските бани. Предвидили сме състезание по най-бързо промиване на злато за деца, жени и мъже. Осигурили сме награди. За тези дни 7-9 юни сме подготвили също така и изложение на съоръжения за промиване. Ще обменим опит. Който иска може да заповяда. Замислили сме също така още един събор и през септември. Тук пък, в региона, миналата година направихме Мисия „Арда”. Отново се събрахме, на палатки.
Виждал съм млади наши членове да се радват като малки деца когато съберат първото си шишенце със златинки. Разклащат го, гледат жълтите прашинки и се радват. Не, няма да забогатеят от тях. Всичко е една тръпка. Това е просто хоби.

Какво ни влече? Златото, то е в основата…”

Съветите за начинаещия

1. Металните части на кирката и лопатата да бъдат от стомана.

2. Не се доверявайте на слухове къде има и къде няма злато. Само пробите извършени от вас имат истинска стойност.

3. Преди тръгване, проверете по списък (той се изготвя още в началото на дейността ви като златотърсач) взели ли сте всички необходими неща за работа и лагеруване.

4. Дори и да сте „търсач на силни усещания”, дори и да сте свикнали със самотата, не отивайте сам на който и да е обект. Ваш добър приятел, не само запален златотърсач, ще ви бъде не само за добра компания-редуването на работните места, общите усилия и общуването ще направят златотърсаческият ви излет много по-приятен. Работете общо и делете по равно!

5. Често златоносните обекти са в населени места-общувайте с хората! Не е добре заради нечии груби обноски да се говори за златотърсачите като за диваци. Истинският златотърсач е общителен и толерантен човек, с положителни емоции и висока култура.

6. При желание от страна на близките ви, правете златотърсачески излет с цялото семейство. Ще прекарате незабравими мигове сред природата, край лагерния огън.

7. Водете си записки за особеностите на различните обекти, за добива от тях. Тези бележки непременно ще ви послужат по-късно, защото ще се отбелязали какъв профил има дъното, а това ще ви спести време.

8. Не разчитайте само на определен брой обекти, търсете винаги нови. Когато пътувате към някой планински или полупланински район с автомобил, носете поне гаванка и лопата.

9. Разпитвайте възрастни хора за предишен златодобив, за наименования на стари селища и местности (дерета, реки). Това може да ви насочи в търсенето (пример: село Котец, река Златарица, Перперек, Бакър дере, река Златица, село Златосел и т.н.).

http://rodopi24.blogspot.com/2013/06/blog-post_2.html

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=7&t=471

 

Метеоритите пълнят банковите сметки на находчиви търговци

10 000-тонен метеорит с широчина близо 17 метра се възпламенява, влизайки в атмосферата на Земята, и неговите отломки се посипват над Урал, Русия, на 15 февруари. В петъчната утрин 47% от населението на милионния град Челябинск вижда в небето падащо огнено кълбо, което оставя гъста бяла диря. „1-2 минути след като видях опашката на падащото тяло, последва страшен тътен. В миг чух как хиляди прозорци се изпотрошиха, хората викаха, алармите на колите се включиха”, разказва Олга Василевна, жителка на руския град.
Над 1000 души търсят медицинска помощ, ударната вълна чупи стъклата на 7000 сгради и предизвиква разрушения в Челябинск. Учените от НАСА са категорични, че взривът надхвърля 20 пъти мощността на хвърлената над Хирошима атомна бомба, а освободената енергия е над 500 килотона. Любопитно е, че някои жители са си помислили, че е НЛО, други тревожно се питали дали не е започнала война. От ракетна атака до падащ самолет варират предположенията за случващото се, преди официално да бъде съобщено, че е паднал метеорит.

Парфюм с аромат на… метеорит

Всеки четвърти жител на Челябинск признава, че огненият къс е променил живота му. Освен компенсации между 5000 и 50 000 рубли (250-2500 лв.) пострадалите се уредиха и с медийно внимание. Находчив бизнесмен реши да използва случая да завърти търговия с парфюми, ухаещи на… метеорит. „Ароматът на Чебаркулския метеорит” скоро ще се появи в търговската мрежа, а в състава му ще се усещат нотки на метал и желязо, които присъстват в пробата на метеорита, паднал до езерото Чебаркул.
По-малко от 24 часа след удара в интернет започнаха да се продават части от метеорита. От няколкомилиметрови късчета до парчета колкото човешка длан примамват колекционери и любители на Космоса. В популярния сайт за международна търговия eBay се появиха предложения не само от руснаци, но дори и от един жител на САЩ. Цената варира от 500 рубли (25 лв.) до 500 000 рубли (25 000 лв.).

Американецът, който е от Лас Вегас, обяснява в интернет, че има почти 2-сантиметрово парче от небесното тяло, защото брат му бил кореспондент в Русия и му го изпратил веднага след инцидента. Находчивостта на ловците на метеорити не спира дотук. Жител на Камчатския край в Русия прави алъш-вериш с пакетчета черен пясък, събран от мястото на падналия метеорит. Руснакът уверява, че пясъкът не е радиоактивен и на места лепне от съдържанието на метал.

Крадем и каквото падне от Космоса

„Истерията около Челябинския метеорит не е феномен. Мераклии за бърза печалба има и в България. Всяка година в музея се обаждат или идват хора, носещи различни по размер камъни, за да попитат дали не са попаднали на метеорит” – обясни Чавдар Каров от Националния природонаучен музей в София. Късовете обаче най-често се оказват продукти на металургията, железни шлаки например. Според думите на специалиста метеоритите са покрити с тъмна кора, защото при навлизане в атмосферата от триенето те започват да горят.

„В сърцевината си обаче често остават ледено студени” – допълни Чавдар Каров.

В залата по минералогия има няколко отливки от най-големите метеорити, падали по българските земи. Те тежат около 3 килограма и са предимно с метално съдържание. Метеоритите могат да бъдат железни (>90% метал), желязно-каменни (~50% метал), а най-често срещани са каменните (
Той е паднал преди 137 години край с. Върба, Белоградчишко. Друг космически къс е паднал на 28 април 1904 година край троянското село Гумощник, но е бил откраднат, като отливката му, направена от колегите тук през 70-те години, се пази в музея” – обясни Чавдар Каров. От него научихме, че най-големият метеорит ни е навестил на 28 февруари 1966 г. в село Павел, община Полски Тръмбеш.
Първоначално камъкът е бил предаден на местното училище, а години след това е пренесен в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, откъдето е изчезнал. Най-вероятно е откраднат, за да се продаде.

Камъче с космическа сила

В специализирания магазин пред Природонаучния музей всеки мераклия да притежава небесно камъче, прелетяло милиони светлинни години в Космоса, може да си купи такова. Големината, формата и цветът им варират, като най-често са метални и струват между 10 и 60 лв. Сред витрините с минерали, фосили и полускъпоценни камъни със земен произход има и космически пришълци, приземили се в Украйна, Чехия, Сибир (Русия), Китай, Аржентина, Аризона (САЩ).
„Често има кукички на парчето метеорит, за да се носи на синджирче” – обясни служителката Анелия Сребрева. По думите й след падането на Челябинския метеорит не е забелязала повишен интерес, но е много вероятно парче от него скоро да се продава и в магазина. Тук регулярно идват колекционери или ценители на метеорити, които си купуват късчета от небесно тяло. „Всеки си намира сам символика в такова камъче – на някои им носело късмет, други го свързват с космическата сила”, добави с усмивка Анелия Сребрева.
„Хората вярват в какво ли не. Миналата година, когато при нас пристигна частица от Тунгуския метеорит, паднал през 1908 г. на територията на днешния Красноярски край, Русия, започнаха да се чуват различни оплаквания. Някои от „посрещачите” твърдяха, че им прилошало, други усетили болка в главата…”, смее се Ани Русинова от музея към СУ, която всеки ден работи в залата с извънземните камъни и е убедена, че нищо й няма.
„Бизнесът с метеорити е много проспериращ, защото интерес има и от чужбина” – коментира Ани Русинова, служител в музея на СУ. Днес в университетския център има четири български образеца. Два от тях в момента са изпратени за изследване във Франция. Единият е паднал над Конево, Старозагорско, през 1931 г., а другият през 1917 г. край Силистра. „В България нямаме лаборатория за изследване на метеорити. Ето защо изпратихме небесните тела във Франция за експертиза.
До този момент не го бяхме направили поради липса на финанси, а и защото напоследък навлязоха нови щадящи технологии за изследване, които запазват целостта на метеорита”, уточни Ани Русинова. Тя и колегите й геолози често са търсени за експертна оценка от колекционери и ловци на метеорити. „Обикновено метеоритите се познават по тъмната черупка и по това, че тежат доста повече от камъните със земен произход, но за да сме сигурни, съветваме хората да ги изпратят в лаборатория” – сподели служителката в музея.
В колекциите и на Националния природонаучен музей, и на музея в Софийския университет „Св. Климент Охридски” има чуждестранни метеорити. Парче от Сихотеалинския метеорит, навестил Русия с гръм и трясък през 1947 година, от който са открити 23 тона, може да се види в залата на Природонаучния музей. Тук има още късове от Аризона, от Украйна, от Китай.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=2&t=702

КАК ЗЛАТОТО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СЪКРОВИЩА, ОТКРИТИ ПРИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ КРАЙ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, Е СТИГНАЛО ДО ТУК, започват да изследват музейни служители, археолози, специалисти и студенти. Проектът е на Регионалния исторически музей в старата столица, филиала на Археологическия музей, Технически университет – Варна, и Националната асоциация на златотърсачите.
„Идеята на програмата е да бъде намерен отговорът на въпросите откъде произхожда благородният метал, съставящ всяко древно имане, и как съкровището е попаднало в нашия регион”, обяснява шефът на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов. Той допълва още, че специалистите ще се опитат да разберат откъде е взето златото и по какъв начин са направени експонатите от находките. Така ще бъде ясно дали благородният елемент е бил пресяван от златоносна река, или пък е имало естествени залежи и масиви.
80 000 ЛВ. СА СПЕЧЕЛИЛИ ЕКСПЕРТИТЕ, ЗА ДА РЕАЛИЗИРАТ ПРОЕКТА СИ. Финансирането е от фонда за научни изследвания към Министерството на образованието и науката. С част от средствата екипът вече е закупил портативен апарат за рентгенов спектрален анализ. „Апаратът тежи само два килограма и ще ни бъде от огромна полза, когато започнем да работим, защото има съкровища, които не напускат музеите и трезорите, в които се пазят”, уточнява нумизматът Христо Терзиев от Ямбол, който вчера беше във Велико Търново, за да уточняват с Иван Църов предстоящата среща на екипа към проекта. Всички експерти ще се съберат в старата столица във вторник. Тогава тук ще дойдат доц. Неделчо Неделчев, ректор на колежа към Варненския технически университет и ръководител на проекта, проф. Руси Русев, завеждащ катедра материалознание.
„Когато напреднем в работата си, ще можем да кажем от коя част на България най-вероятно идва златото, което съставя съкровища като Вълчетрънското, Панагюрското, както и това от Големаните. А също така ще знаем например има ли египетско злато у нас и в кои съкровища то участва”, допълва още нумизматът. За целта обаче ще трябва да бъдат взети проби от поне 100 златни предмета от България и близката чужбина, за да бъдат направени окончателни изводи.
Засега в проекта участват три институции и асоциация. Той обаче е отворен и в него могат да се включат и останалите музеи у нас.
Трите големи златни съкровища, намирани край старата столица – това от с. Хотница, компилацията от с. Къпиново и колективната находка от с. Големаните, са първите три съкровища, с които стартира изследването. От тях ще бъдат взети проби за анализ и те не са избрани случайно, обяснява още директорът и припомня, че Хотнишкото съкровище е едно от най-старите в света, чието злато е обработвано от човешка ръка.

http://www.borbabg.com/?action=news&news=27204

ДО

ЧЛЕНОВЕТЕ НА

Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ         НА ТЪРСАЧИТЕ НА САМОРОДНО          ЗЛАТО И МЕТЕОРИТИ”

ПОКАНА

Уважаеми Членове,

Уведомявам ви, че Управителният Съвет на  Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРСАЧИТЕ НА САМОРОДНО ЗЛАТО И МЕТЕОРИТИ”, регистрирано с решение 01/2012 г. на СГС – ФО, ф.дело 654/2012, с БУЛСТАТ 176415021 СВИКВА Общо събрание на Сдружението, което ще се проведе на 14.06.2014 г. от 12.00 часа в зала на Business & Networking Club,  находяща се в гр. София, кв. Лозенец, ул. Златен рог 16, при следния дневен ред:

„Приемане на отчета за дейността на Управителния съвет на Сдружението за 2013 г.“

Поканват се да присъстват всички членове на Сдружението. Членовете на Сдружението могат да участвуват в Общото събрание лично или чрез представител, въз основа на писмено пълномощно, като едно лице може да представлява не повече от трима членове на общото събрание. Пълномощник може да бъде само физическо лице. Членовете – юридически лица се представляват в Общото събрание от законните им представители или изрично упълномощено лице. Пълномощните трябва да бъдат издадени изрично за участие в конкретното Общото събрание на Сдружението.

Регистрацията на членовете ще започе в 11.30 часа.

При липса на кворум, събранието се отлага с един час по-късно и ще се проведе в 13.00 часа на същото място и при същия дневен ред и ще бъде проведено независимо от броя на явилите се членове