Златото в природата-златно-кварцови жили.

Златно-кварцовите жили са широко разпространени в природата и неговото месторождение.

Те може да бъдат поделени на няколко групи(галенит,сафалерит,пириит и др.)те се поделят на: златно-кварцови жили с незначително количество сулфидни минерали и на златно-кварцови жили с изобилие на сулфидни минерали.Формата на рудните тела е жилна но най-разнообразна.Срещат се единични жили ,пресичащи се жили,стъпаловидни жили и т.н.сложни жилни системи.
Златото се съдържа както в кварца ,така и в сулфидните минерали.Размерите на жилите се определят от дебелината им(мошността),дължината по посока и дължината по наклон(в дълбочина).
Мошността от златорудните жили обикновенно се движи от 0,5 до 1,5м. мощност от порядъка на 1,5-6,0м. сее приема като превишаваща средната:над 6м. се среща рядко,но са известни златорудни жили с мощност превишаваща 10м.Жили смощност 0,1-0,5м.се наричат маломощни.Когато мощността е само няколко сантиметра,се говори за наличие на прожилки.
Обикновено дължината на златорудните жили по посока е няколко стотици метри.По-рядко се срещат жили с дължина над 1км.Известни са и грамадни жили, имащи дължина 10км и повече.Жилите се считат къси, когато дължината им е няколко десетки метра.Дължината на златорудните жили дълбочина,,по наклон,, се движи от десетки и стотици метра до 1-2км. и повече.
Всяка жила както по посока, така и по наклон има начална точка,в която започва,и крайна точка в която завършва.Обикновено мощността на жилата по фланговете и в дълбочина постепенно намалява и жилата прекъсва,т.е.изклинява.В други случай в средната част на жилата се наблюдават подувания.В едни случай подуванията се редуват с участъци с нормална мощност,а в други случай участъците с обикновена мощност се редуват с прекъсвания на жилата.Такива жили се наричат лещовидни или броеницовидни,тъй представляват серия лещообразни тела.
Обикновенно в дълбочина съдържанието на златото в рудата намалява.Понякога това става постепенно,понякога става доста бързо.В повечето златорудни жили златото е разпределено доста неравномерно.Във всяка жила се образуват така наречените рудни стълбове,които представляват ивици от по богата руда.Но в границите на тези рудни стълбове разпределението на златото е също неравномерно.В тях се наблюдават отделни ,,бонанци“,,,джобове“ или ,,гнезда“,в които е съсредоточена най-богатата руда.Количеството на злато в такива богати бонанци и гнезда е най-различно.Така например в Нова Зеландия от едно такова гнездо в течение на 15месеца са получени 9 тона злато.В Калифорния един малък джоб е дал 540кг.злато,в това число и един 60-килограмов самородък.В месторождение Голдфилд-САЩ от руда с тегло 47тона са добити 900кг.злато.
Друг тип са разсипите.Разсипните месторождения,или така наречените златоносни разсип,се образуват в резултат от разрушаването на коренните рудни златни находища.При разрушаването на рудните късове в речните долини се отделят минералите,в това число и златото,и се смесват с речния пясък.По своя произход те биват най- разнообразни.Известни са елувиални,делувиални,алувиални и крайбрежни-езерни и морски-разсипи.
Дължината им бива от стотици метри до десетки километри.Разсипните месторождения се срещат в близост до районите на развитие на коренните златни месторождения и особено на златно-кварцовите.Но за образуване на разсипи е необходимо наличие не само на кварцово-златни жили,но и наличие на подходящи геоморфоложки условия.В миналото те са играели водеща роля,но по настоящем добивът от тях съставлява коло 10-15% от общия добив на злато.
Важна роля имат и медните,полиметалните и някои други месторождения,от които златото се извлича като съпъствуващ компонент.Добивът на злато от такива находища съставлава според някои специалисти около 20% от общия добив на злато.Според други изследователи,златорудните месторождения могат да бъдат обединени в 4 промишлени типа-
Първа група-жилни находища.Това е най разпространиния тип златорудни месторождения.Морфологията на жилите е сложна.Характерна за тях е досто непостоянната и незначителна мощност.Жилите се разклоняват на серия прожилки и апофизи.Златото в тях е разпределено неравнемерно и даже крайно неравномерно.Обогатените участъци най често са привързани към местата,в които жилите менят своята посока,в местата на пресичинията на жилите,на отклоненията на апофизите,прожилките и други.
Жилните златорудни месторождения могат да бъдат поделения на две основни формации-златно-кварцова и кварцово-сулфидна.Последната е по разпространена.
Златото се съдържа както в кварца така и в сулфидните рудни минерали(пирит,арсопирит,халкопирит и др.)
Втора група-щтокверкови находища.Щтокверкът представлява система от паралелни ,разклоняващи се и просичащи се прожилки с незначителна мощност,съдържащи злато.Характерна за тях е липсата на резки контакти с вместващите скали.Често разликата между промишлените руди и вместващите скали се състои само в различната концентрация на златото.С намаляване на съдържанието му,промишлените руди преминават в непромишлени,които без аясни контакти се сменят от стерилни хидромернално изменени скали.По такъв начин границите на промишленото орудяване се прокарват според данните на опробването.
Съдържанието за злато в тези месторождения е ниско.Обаче размерите,а оттам и записите са крупни,поради което штокверковите находища имат голямо промишлено значение.
Трета група-сулфидни залежи,лещи и техните железни шапки.Злагорудните сулфидни залежи и лещи са представени от следните формации-пирит.халкопоритна,полиметална,коята преобладават галенит и сфалерит,и пирит-пиротинова.Характерно за железните шапки,е привързаността на промишлените златни концентрации към долните части на зоната на окисление.
Четвърта група-неправилни тръбообразни и гнездообразни тела.Характеризират се с неголеми размери и имат сравнително ограничено разпространение.Тръбообразните тела се отличават с неправилните си очертания и с по-големи размери в дълбочина в сравнение с тези в план.Златорудните находища генетически са свързани с малките интрузии от кисели и средни гранитоиди.Значително по рядко златните орудявания са във връзка с алкалните,основните и ултра основните унтрузивни скали.Генетически златорудните месторождения обикновено се обединяват в следните групи.
1.Високо температурни хидротермални месторождения.Представени са от кварцови жили с арсенопирит,пирит,пиропитин и др.Златото идва като самородно и във вид на субмикрокопични включения в арсенопирита и пирита.
2.Средно температурни хидротермални месторождения.Това са кварцово-карбонатни жили с флуорит и барит.Злато е предимно самородно,но идва като субмикроскопични включения в сулфидните минерали.
3.Нискотемпературни хидротермални месторождения.Разпространинени са в областите с терциерна вулканска дейност.Рудите са златно-сребърни,понякога и златно-сребърно-телурни.В отделни случаи съдържат и селен.Рудните тела са штокверки,жили и жилни тела.Златото е самородно и във вид на химическа съединение с телура.
4.Метамарфозирани месторождения-златни конгломерати.Това са седиментогенни метаморфозирани конгломератни пластове,залягащи сред кварцити и доломити.
5.Железни шапки на сулфидните месторождения,в които златото като химически устойчиво се натрупва за едно с хидроокисите на желязото ,карбонатите и сулфитите на оловото и вторичните сребърни минерали.
6.Разсипни месторождения,коите се образуват при разрушаването на коренните месторождения.
Надявам се тази статия да бъде полезна на всички които желаят да практикуват това хоби.Хоби което е като всички останали,просто изисква и малко знание.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=8&t=358#p2633

Social Share Toolbar

Метеоритът в Челябинск може и да не е метеорит

Дупката направена от метеор в езерото Чебаркул в Урал
Дупката направена от метеор в езерото Чебаркул в Урал

Метеоритният дъжд в района на Челябинска област може и да не е такъв. Това заяви в интервю за в. „Комерсант“ министърът на извънредните ситуации на Русия Владимир Пучков.
Според него не е доказано официално, че която и да било от частиците, открити в района на езерото Чебаркул в Урал, са от метеорит.
На 15 февруари жителите на няколко района в Урал наблюдаваха полет на болид – огнено кълбо с опашка от дим, чието падане беше съпроводено от ярък блясък и страшен взрив.
Експедиция на Уралския федерален университет откри частици от метеорит, химическият анализ на които потвърди извънземния им произход. Според министър Пучков не било така.
„Откритите фрагменти трябва да бъдат изследвани от специалисти. Само те могат да потвърдят, че това са частици от метеорит. Засега официално за нито една от тези отломки не е получено такова потвърждение“, казва министърът.
В района на езерото Чебаркул работели експерти, но тяхната работа се затруднявала от дебелия слой тиня.
Метеоритният дъжд в Челябинска област и последиците от него се превърнаха в основна тема на заседанието на Държавната комисия за извънредни ситуации на Русия вчера.

В-к 24 часа

Social Share Toolbar

Европейски спътник засне метеорита, чудо спаси самолет

Снимка на метеорита, направена от спътника Метеосат. Снимка: Туитър

Европейският метеорологичен спътник Метеосат с помощта на уреда SEVIRI успя да заснеме дирята на падналия над Урал метеорит.
Сътрудник на Европейската космическа агенция пусна в туитър кадър с краткото пояснение „Изображение от уреда SEVIRI на борда на Метеосат второ поколение“.
Засега руското министерство на извънредните ситуации не потвърждава официално за открити парчета от метеорита. Подобна информация по-рано озтече от вътрешното министерство.
Според говорителя на Централния военен окръг Ярослав Рощупкин танкисти са открили дупката в езерото Чебаркул, пробита от метеоритен къс. Нейният диаметър е 6 метра. По думите му районът е под под постоянен мониторинг, засега не е установена повишена радиация.
Самолет, излетял тази сутрин от Казан за Челябинск, се разминал на косъм от удар с метеорита. Стартът му бил забавен с 8 минути, което се оказало решаващо, съобщава „Комсомолка правда“.
Пострадалите от метеоритния дъжд в Челябинска област пък продължават да растат. Те са вече близо 950 души. Това съобщи губернаторът на региона Михаил Юревич, предаде РИА Новости.
По-рано бе съобщено, че в лечебните заведения на град Челябинск след падането на метеорита медицинска помощ са потърсили 725 души, сред които 159 деца. Над 30 души са хоспитализирани.

Social Share Toolbar

Филм за златната треска The Gold Rush

Social Share Toolbar