Всички публикации от Admin

Световна карта на падналите Метеорити на Земята

Хавиер де ла Торе, съосновател на компаниите за географски софтуер Vizzuality
и CartoDB. Де ла Торе е създал картите чрез помощта на CartoDB и данни от
краудсорсинг платформата OpenStreetMap, съобщава онлайн изданието The Verge. Към
тях е добавена информация от Meteorological Society.

В резултат картата показва точните места на падане на 34 513 метеорита из цялата
планета. Времевият период е от 2300 г. пр.н.е. до днес.

Данните показват, че през 1966 г. е регистриран последният паднал метеорит на
българска територия. Той е в Павел, област Велико Търново, като е с малка маса.

Вижте
КАРТАТА НА МЕТЕОРИТИТЕ

Ползвайте браузър Google Chrome за да видите картата

Share Button

Метеоритът в Челябинск може и да не е метеорит

Дупката направена от метеор в езерото Чебаркул в Урал
Дупката направена от метеор в езерото Чебаркул в Урал

Метеоритният дъжд в района на Челябинска област може и да не е такъв. Това заяви в интервю за в. „Комерсант“ министърът на извънредните ситуации на Русия Владимир Пучков.
Според него не е доказано официално, че която и да било от частиците, открити в района на езерото Чебаркул в Урал, са от метеорит.
На 15 февруари жителите на няколко района в Урал наблюдаваха полет на болид – огнено кълбо с опашка от дим, чието падане беше съпроводено от ярък блясък и страшен взрив.
Експедиция на Уралския федерален университет откри частици от метеорит, химическият анализ на които потвърди извънземния им произход. Според министър Пучков не било така.
„Откритите фрагменти трябва да бъдат изследвани от специалисти. Само те могат да потвърдят, че това са частици от метеорит. Засега официално за нито една от тези отломки не е получено такова потвърждение“, казва министърът.
В района на езерото Чебаркул работели експерти, но тяхната работа се затруднявала от дебелия слой тиня.
Метеоритният дъжд в Челябинска област и последиците от него се превърнаха в основна тема на заседанието на Държавната комисия за извънредни ситуации на Русия вчера.

В-к 24 часа

Share Button

Европейски спътник засне метеорита, чудо спаси самолет

Снимка на метеорита, направена от спътника Метеосат. Снимка: Туитър

Европейският метеорологичен спътник Метеосат с помощта на уреда SEVIRI успя да заснеме дирята на падналия над Урал метеорит.
Сътрудник на Европейската космическа агенция пусна в туитър кадър с краткото пояснение „Изображение от уреда SEVIRI на борда на Метеосат второ поколение“.
Засега руското министерство на извънредните ситуации не потвърждава официално за открити парчета от метеорита. Подобна информация по-рано озтече от вътрешното министерство.
Според говорителя на Централния военен окръг Ярослав Рощупкин танкисти са открили дупката в езерото Чебаркул, пробита от метеоритен къс. Нейният диаметър е 6 метра. По думите му районът е под под постоянен мониторинг, засега не е установена повишена радиация.
Самолет, излетял тази сутрин от Казан за Челябинск, се разминал на косъм от удар с метеорита. Стартът му бил забавен с 8 минути, което се оказало решаващо, съобщава „Комсомолка правда“.
Пострадалите от метеоритния дъжд в Челябинска област пък продължават да растат. Те са вече близо 950 души. Това съобщи губернаторът на региона Михаил Юревич, предаде РИА Новости.
По-рано бе съобщено, че в лечебните заведения на град Челябинск след падането на метеорита медицинска помощ са потърсили 725 души, сред които 159 деца. Над 30 души са хоспитализирани.

Share Button

Филм за златната треска The Gold Rush

Share Button

БАТСЗМ и Словашката Асоциация за промиване на злато

БАТСЗМ е в процес на установяване на контакти с други
огранизации за ситене на злато.

Като част от това, колегите от Словакия откликнаха много
приятелски и братски
на нашата презентация.

В писмо председателя на Совашката асоциация за ситене на
злато – г.н Франтишек Вербич изрази голям интерес към БАТСЗМ и дейноста и.

Совашката асоциация за ситене на злато е основана през
далечната 1979г. и има доста опит.

Очаквайте допълнителна информация!

Кликни

ТУК
!


 

Share Button

Гледайте „How To Polish Gemstones with the JoolTool™ – Jewel School and Jewelry Television“ в YouTube

Share Button

Откриха 300-килограмов метеорит

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1614186

Share Button

Продадоха камъни от Марс и Луната за над милион долара

Парчета от метеорити от Марс и скални фрагменти от Луната бяха продадени на търг в Ню Йорк и събраха над 1 милион долара печалба, съобщи Ройтерс.

От 125-те изложени за продажба метеорити, няколко не са успели да намерят собственици, включително парче метал, паднало в пустинята Калахари, което напомня за крещящо лице.

Най-скъпата придобивка на търга е лунен камък с тегло 1,8 кг. Той е намерен в тъмната страна на естествения ни спътник. Отчупил се е от Луната при сблъсък на астероид. Той е бил продаден за 330 000 долара, което е със 10 000 по-малко от очакваното.

Единственият в историята на човечеството „метеорит-убиец“ е бил продаден за 1375 долара. Скалният къс е паднал на територията на САЩ през 1972 г., като напълно пулверизирал крава.

Share Button

Новини

Share Button

Практически наръчник на златотърсача

В последно време темата за златотърсачеството в България бе широко експлоатирана в средствата за масово осведомяване, особено от вестниците и списанията. Но повечето от публикациите бяха дело на журналисти, дирещи поредната сензация, или от научни величия, които предлагаха своите теоретични разсъждения по проблема. Намериха се дори и самоуки или самообявили се екстрасенси, които “уточняваха” тоновете (в хиляди и милиони) злато, лежащи тук-там из България, я имаше и такива, предлагащи на “обрулената” ни държава да я превърнат в рай, ако…
“Блажени са верующите…”- пише в Библията и сигурно е така, но ние ще кажем – “Глупави са вярващите… на празно думци”, и още: ще спечелят вярващите в себе си, в разума си, в силите и желанието си да просперират. Защото успехът в живота никога не е бил плод на молитви, а на здрава, както казва българинът – яка работа. Така е и в нашия случай – вярвайте в здравия разум, в мишците си, защото ви чака яка работа.
Но безцелното прехвърляне на каквито и да е насипи няма да ви донесе успех, ако не сте запознати с някои от основните белези, по които ще определите има ли злато в реката, струва лиси физическия труд и другите разх оди (хра на, бензин, инструменти).
Предлагаме ви в най-синтезиран вид определени пос¬тановки, почиващи най-вече на практическия опит, за опреде¬ляне на златоносността, както и други технологични особености.

1. При меко, глинесто дъно – златото е на дъното, често в самата глина, особено ако е пореста.
* 2. Остъргвайте с лопата или с друг подходящ инстру¬мент добре дъното, най-вече ако по него има дупки, рязове, ( екове, пукнатини.
3. В повечето случаи (80 на сто) златото е в пласта, легнал на самото дъно и до 50-60 см над него.
4. Наличието на олово, железен прах и железни пред¬мети (в населено място) в определен пласт или на дъното е сигурен
белег за концентриране на златинки (по-богат участък).
5. Когато в насипа ясно са очертани няколко пласта различни наслагвания, вземете проби поотделно от всеки пласт.
6. Ситното като прах злато ©признак, че ще трябва да потърсите по-силен участък нагоре срещу течението на реката (дерето).
7. Ситно като прах злато можеше да откриете и на повърхността на насипа – в корените на тревите и дърветата (особено на върбите).
8. Твърде ситните златинки понякога дори плуват в гаванката – внимавайте, сейте леко и плавно.
9. По-едрите златинки са знак, че сте близо до място, откъдето “тръгва” златото, но не очаквайте да откриете злато¬носна жила.
10. Жълтият, ръждиво-кафявият или черен цвят на част от насипа са признак за по-голяма концентрация на златинки – работете внимателно!
11. Ако вл яво или вдясно от сегашното корито на реката (дерето) забележете бивше (старо) корито на реката (дори да е на по-високо място от новото), вземете проби и от там, защото водата е текла на това място преди стотици или хиляди години и вероятността за по-наситен златоносен пласт е по- голяма.
12. Внимателно проучвайте местата преди, в и след завой на реката. Отхвърлените от водата насипи вляво или вдясно, след катотеоретичносиобяснитекакеударилав брега (висок или нисък – има значение) и накъде е вероятно да е отхвърлила или утаила златото, са ваш обект за обстойно проучване.
13. След рязък завой и.последвало затихване на вълна¬та (прав участък) очаквайте златоносен насип и в самата река.
14. При наличие на скали (ронливи и напукани) в реката и по брега непременно ги проучете – разкъртете от скалата, остържете рязовете и дупките по нея – златинките се вмъкват в пукнатините.
15. При глинесто дъно, поресто (най-често жълта или сива глина) златинките се забиват понякога до 50-60 см дълбочина.
16. При твърдо, скалисто и особено равно дъно не очаквайте нищо, но проверете хлътвания, дупки, рязове.
17. При среща с голям камък или скала в реката водата носи и отлага златинките след камъка (пред камъка, гледано срещу течението на реката).
18. Водопадите и праговете по течението на реката също са обект на внимание. Да остане злато във водопада е почти изключено, поради силната ударна вълна, която непре¬къснато бие дъното и изхвърля от него всичко. Златото се утаява след водопада, особено ако следват нови хлътвания на речното дъно, прагчета.
19. Прегледайте внимателно, до дъно. насипа пред водопада – най-често там се образува скална преграда за по- тежките частици (олово, желязо, злато).
20. Безсмислено е да се търси злато след построените по реката язовири. Не защото го няма, а защото липсата на вода е довела до затлачване на коритото, огромно количество пясък и баластра са останали непромити, коритото е обрасло с трева, блатни растения, има тиня и “г.н. Търсете и правете проби над язовирите. Ако се скъса стената на микроязовир, построен на река, за която сте сигурни, че е златоносна, посетете незабавно района.
21. Следете времето! След големи дъждове и наводне¬ния посещението ви в някои златоносни райони (веднага след пороя) ще ви изненада. Проверете новообразувалитесе наси¬пи вътре в реката.
22. При някои по-буйни планински реки насипите пред¬ставляват цели купчини вляво и вдясно от завоите – проверете наситеността им.
23. Направете проби за наличие или отсъствие на пла¬стинки и от склоновете по бреговете на реката – най-често златото се е свличало по тези склонове.
24. Може да попаднете на насип, в който камъните и пясъкът са кални, дори все още влажни и лепкави. Това е добър признак – този вид насипи са обра зувани от силна ударна вълна, влачила кал и камъни Златинките са едри, топчести. или като иглички.
25. Измивайте добре оваляните в кал или глина камъни или скални отломъци от насипа – златинките полепват по тях.
26. Сред златинките често можете да откриете бели.
частично бели, частично жълти – това е злато с наличие на живак (амалгама)- не ги изхвърляйте!
27. След изземване на част от насипа промийте дъното с вода, съберете я в хлътнало място и внимателно с ръце оберете материала в гаванката.
28. За да работите по-ефективно, работното ви място трябва да бъде срещу течението (за да не засипвате с пясък необработената площ). Отделяйте на една страна камъните, на друга – пясъка. Работете фронтално (независимо срещу или покрай брега) – пред вас да бъде необработеният участък, а зад гърба ви – промитият материал.
29. Работете правилно с гаванката – много често събра¬ното с труд злато може да бъде не забелязано изхвърлено от вас.
30. Не вземайте златинките с ръка или с пинсета – това е абсолютно недопустимо за златотърсача. Златинката може да бъде изхвърлена от водата, да полепне по ръката, да отхвръ¬кне. Отмийте златинките с една-две шепи вода в съд (канче).
31. Напълно почистеното злато се държи винаги във вода (добре е да използвате шишенце от лекарство с гумена капачка – след изтласкване на въздух от него то се затваря почти херметически).
32. Всеки обект си има свои специфични особености и винаги има изключения от изброените по-горе правила. Важно¬то е тези особености да бъдат навреме установени. Наприг/..;р при някои обекти златинките са по дъното и в пласта на 20-40 см над него (тогава горният пласт се изхвърля), а при други обекти златинките се намират преимуществено в горните пла¬стове до 50-70 см отгоре надолу (тогава просто избягвайте да работите долните пластове). От друга страна обаче отделни места в един обект са наситени със златинки по един принцип, а други – по друг. Точно поради тези причини трябва по-често да извършвате проби.
33. Никога не правете само по две-три проби от едно място. Нормално е да се направят поне десетина – от горен пласт (2-3), от средни пластове (няколко), от долни пластове и от дъното.
34. Ако златинките в повечето проби са поне 2-3 или 5. залагайте съоръженията си. Една гаванка събира около 2- 3 лопати, следователно минимумът за активна работа е поне
1-2 златинки от две лопати. Говорим за абсолютен минимум.
35. Независимо от констатираните положителни про¬би, след започването на работа често се оказва, че количе¬ството на златинките е минимално и сякаш не отговаря на /становеното в пробите. Не се отчайвайте: Първо – златинки¬те, които виждате в преградките или квадратчетата по гума¬та в улея, са много по-малко от действително наличните (много от тях са скрити под песъчинки и камъчета). Второ – зсяка следваща лопата може да ви донесе многократно човече златинки от досегашните Обектите, където се проя¬вява този ефект, се наричат “точкови”, а наслагването на пластинките в насипа -”точково”.
36. Материалът за проба се навлажнява добре,след <ато се постави в гаванката.С ръце се отстраняват едрите <амъни,след което започва същинското промиване.Движе- нието на гаванката и на материала в нея трябва да бъде збратнопропорционално – при движение на гаванката на- 1ред материалът трябва да се движи назад и обратно. След няколко движения назад -напред задната част на гаванката насочена към вас) вместо да се придвижи напред се повдига \еко нагоре,при което водата в гаванката, напускайки я, /влича леките частици и те излизат от нея. От време на време оазравяйте останалия в гаванката материал. Отмиването на излезлия отгоре пясък става чрез клатене на гаванката наляво и надясно и с повдигане на края й. Не дръжте гаван- <ата над водата, а леко я подкрепяйте да “плува”, без да тотъва.
37. Често пъти, по редица обективни причини (вид на насипа, особености на реката, на дъното, на завоите и т.н.), наслагването на златинките е “точково” – след “добра точка” следва почти ялов материал, после отново добро насищане със златинки и т.н. Не напускайте обекта – при такива насипи се изисква настойчивост и изземване на насипа, докато не се /бедим в безплодността му. Често пъти една “точка” компен¬сира труда ви за цял ден.
38. Много е важен изборът на гаванка. Имайте пред- нид, че Ье придобива навик да се работи с определен вид аванка и ако не е от най-добрите и “изпуща” златинки – сърдете се на себе си. Така се привиква с определен модел, че дори и да ви предложат много по-добра и удобна гаванка, няма да можете да работите добре с нея.
39. Червената вьрба, орехът и тополата са най-доб¬рият материал за направата на гаванка. Отрязаният от ство¬ла първичен материал за гаванка не трябва да се оставя да изсъхва (той ще се напука), а да се работи веднага При невъзможност да се обработва, потопете материала в кори¬тото с вода.
40. Най-добре е останалите съоръжения, повишава¬щи производителността на труда, с изключение на златарс¬кото корито, да се изработват от листова стомана (дебелина -1,5-Змм).
41. Никога не работете с гаванка продължително време – тя е само за проби. Не че е невъзможно, но ще ви коства много физически усилия и много загуба на време. По- добре е да монтирате най-простата система от улей и корито или от два улея.
42. Металните части на кирката и лопатата да бъда г от стомана.
43. Не се доверявайте на слухове къде има и къде няма злато. Само пробите, извършени от вас, имат истинска стойност.
44. Преди тръгване проверете по списък (той се изго¬твя още в началото на дейността ви като златотърсач) взели ли сте всички необходими неща за работа и лагеруване.
45. Дори и да сте “търсач на силни усещания”, дори и да сте свикнали със самотата, не отивайте сам на който и да е обект. Ваш добър приятел, не само запален златотърсач, ще ви бъде не само за добра компания – редуването на работните места, общите усилия и общуването ще направят златотърсаческия ви излет много по-приятен. Работете об¬що и делете по равно!
46. Често златоносните обекти са в населени места – общувайте с хората! Не е добре заради нечии груби обноски да се говори за златотърсачите като за диваци. Истинският златотърсач е общителен и толерантен човек, с положителни емоции и висока култура.
47. При желание от страна на семейството (семейс¬твата ви) правете златотърсачески излет с цялото семейство.
Ще прекарате незабравими мигове сред природата, край лагерния огън.
48. Водете си записки за особеностите на различни¬те обекти, за добива от тях. Тези бележки непременно ще ви послужат по-късно, защото ще сте отбелязали какъв профил има дъното, а това ще ви спести време.
49. Не разчитайте само на определен брой обекти. Търсете винаги нови. Когато пътувате към някой планински или полупланински район с автомобил, носете поне гаванка и лопата.
50. Разпитвайте възрастни хора за предишен злато- добив, за наименования на стари селища и местности (дере¬та, реки). Това може да ви насочи в търсенето ви. (Пример: с.Котец,р.Златарица, Перперек, Бакърдере, р.Златица, с.Зла- тосел ит.н.).

 

P.S.Надявам се тази информация да ви бъде полезна ,особено за начинаещите колеги които тепърва започват да практикуват това хоби.Успех.

Share Button