Златно-кварцовите жили са широко разпространени в природата и неговото месторождение.
Те може да бъдат поделени на няколко групи(галенит,сафалерит,пириит и др.)те се поделят на: златно-кварцови жили с незначително количество сулфидни минерали и на златно-кварцови жили с изобилие на сулфидни минерали.Формата на рудните тела е жилна но най-разнообразна.Срещат се единични жили ,пресичащи се жили,стъпаловидни жили и т.н.сложни жилни системи.
Златото се съдържа както в кварца ,така и в сулфидните минерали.Размерите на жилите се определят от дебелината им(мошността),дължината по посока и дължината по наклон(в дълбочина).
Мошността от златорудните жили обикновенно се движи от 0,5 до 1,5м. мощност от порядъка на 1,5-6,0м. сее приема като превишаваща средната:над 6м. се среща рядко,но са известни златорудни жили с мощност превишаваща 10м.Жили смощност 0,1-0,5м.се наричат маломощни.Когато мощността е само няколко сантиметра,се говори за наличие на прожилки.
Обикновено дължината на златорудните жили по посока е няколко стотици метри.По-рядко се срещат жили с дължина над 1км.Известни са и грамадни жили, имащи дължина 10км и повече.Жилите се считат къси, когато дължината им е няколко десетки метра.Дължината на златорудните жили дълбочина,,по наклон,, се движи от десетки и стотици метра до 1-2км. и повече.
Всяка жила както по посока, така и по наклон има начална точка,в която започва,и крайна точка в която завършва.Обикновено мощността на жилата по фланговете и в дълбочина постепенно намалява и жилата прекъсва,т.е.изклинява.В други случай в средната част на жилата се наблюдават подувания.В едни случай подуванията се редуват с участъци с нормална мощност,а в други случай участъците с обикновена мощност се редуват с прекъсвания на жилата.Такива жили се наричат лещовидни или броеницовидни,тъй представляват серия лещообразни тела.
Обикновенно в дълбочина съдържанието на златото в рудата намалява.Понякога това става постепенно,понякога става доста бързо.В повечето златорудни жили златото е разпределено доста неравномерно.Във всяка жила се образуват така наречените рудни стълбове,които представляват ивици от по богата руда.Но в границите на тези рудни стълбове разпределението на златото е също неравномерно.В тях се наблюдават отделни ,,бонанци“,,,джобове“ или ,,гнезда“,в които е съсредоточена най-богатата руда.Количеството на злато в такива богати бонанци и гнезда е най-различно.Така например в Нова Зеландия от едно такова гнездо в течение на 15месеца са получени 9 тона злато.В Калифорния един малък джоб е дал 540кг.злато,в това число и един 60-килограмов самородък.В месторождение Голдфилд-САЩ от руда с тегло 47тона са добити 900кг.злато.
Друг тип са разсипите.Разсипните месторождения,или така наречените златоносни разсип,се образуват в резултат от разрушаването на коренните рудни златни находища.При разрушаването на рудните късове в речните долини се отделят минералите,в това число и златото,и се смесват с речния пясък.По своя произход те биват най- разнообразни.Известни са елувиални,делувиални,алувиални и крайбрежни-езерни и морски-разсипи.
Дължината им бива от стотици метри до десетки километри.Разсипните месторождения се срещат в близост до районите на развитие на коренните златни месторождения и особено на златно-кварцовите.Но за образуване на разсипи е необходимо наличие не само на кварцово-златни жили,но и наличие на подходящи геоморфоложки условия.В миналото те са играели водеща роля,но по настоящем добивът от тях съставлява коло 10-15% от общия добив на злато.
Важна роля имат и медните,полиметалните и някои други месторождения,от които златото се извлича като съпъствуващ компонент.Добивът на злато от такива находища съставлава според някои специалисти около 20% от общия добив на злато.Според други изследователи,златорудните месторождения могат да бъдат обединени в 4 промишлени типа-
Първа група-жилни находища.Това е най разпространиния тип златорудни месторождения.Морфологията на жилите е сложна.Характерна за тях е досто непостоянната и незначителна мощност.Жилите се разклоняват на серия прожилки и апофизи.Златото в тях е разпределено неравнемерно и даже крайно неравномерно.Обогатените участъци най често са привързани към местата,в които жилите менят своята посока,в местата на пресичинията на жилите,на отклоненията на апофизите,прожилките и други.
Жилните златорудни месторождения могат да бъдат поделения на две основни формации-златно-кварцова и кварцово-сулфидна.Последната е по разпространена.
Златото се съдържа както в кварца така и в сулфидните рудни минерали(пирит,арсопирит,халкопирит и др.)
Втора група-щтокверкови находища.Щтокверкът представлява система от паралелни ,разклоняващи се и просичащи се прожилки с незначителна мощност,съдържащи злато.Характерна за тях е липсата на резки контакти с вместващите скали.Често разликата между промишлените руди и вместващите скали се състои само в различната концентрация на златото.С намаляване на съдържанието му,промишлените руди преминават в непромишлени,които без аясни контакти се сменят от стерилни хидромернално изменени скали.По такъв начин границите на промишленото орудяване се прокарват според данните на опробването.
Съдържанието за злато в тези месторождения е ниско.Обаче размерите,а оттам и записите са крупни,поради което штокверковите находища имат голямо промишлено значение.
Трета група-сулфидни залежи,лещи и техните железни шапки.Злагорудните сулфидни залежи и лещи са представени от следните формации-пирит.халкопоритна,полиметална,коята преобладават галенит и сфалерит,и пирит-пиротинова.Характерно за железните шапки,е привързаността на промишлените златни концентрации към долните части на зоната на окисление.
Четвърта група-неправилни тръбообразни и гнездообразни тела.Характеризират се с неголеми размери и имат сравнително ограничено разпространение.Тръбообразните тела се отличават с неправилните си очертания и с по-големи размери в дълбочина в сравнение с тези в план.Златорудните находища генетически са свързани с малките интрузии от кисели и средни гранитоиди.Значително по рядко златните орудявания са във връзка с алкалните,основните и ултра основните унтрузивни скали.Генетически златорудните месторождения обикновено се обединяват в следните групи.
1.Високо температурни хидротермални месторождения.Представени са от кварцови жили с арсенопирит,пирит,пиропитин и др.Златото идва като самородно и във вид на субмикрокопични включения в арсенопирита и пирита.
2.Средно температурни хидротермални месторождения.Това са кварцово-карбонатни жили с флуорит и барит.Злато е предимно самородно,но идва като субмикроскопични включения в сулфидните минерали.
3.Нискотемпературни хидротермални месторождения.Разпространинени са в областите с терциерна вулканска дейност.Рудите са златно-сребърни,понякога и златно-сребърно-телурни.В отделни случаи съдържат и селен.Рудните тела са штокверки,жили и жилни тела.Златото е самородно и във вид на химическа съединение с телура.
4.Метамарфозирани месторождения-златни конгломерати.Това са седиментогенни метаморфозирани конгломератни пластове,залягащи сред кварцити и доломити.
5.Железни шапки на сулфидните месторождения,в които златото като химически устойчиво се натрупва за едно с хидроокисите на желязото ,карбонатите и сулфитите на оловото и вторичните сребърни минерали.
6.Разсипни месторождения,коите се образуват при разрушаването на коренните месторождения.
Надявам се тази статия да бъде полезна на всички които желаят да практикуват това хоби.Хоби което е като всички останали,просто изисква и малко знание.
http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=8&t=358#p2633
