На 01.ЮЛИ.2017 Българската Асоциация на Търсачите на Самородно Злато и Метеорити/БАТСЗМ/ със съдействието на община Берковица организира за поредна година НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА ЗЛАТОТЪРСАЧИТЕ на река Бързия до с.Боровци/общ.Берковица/.
Бяха раздадени предметни награди на стойност над 6 000лв., осигурени от нашите спонсори и бяха поканени ВСИЧКИ, независимо дали членуват или не в БАТСЗМ.
ВСЕКИ ПРИСЪСТВАЛ  ПОЛУЧИ БЕЗПЛАТНО НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ IMPERIO.BG осигулено от MDETECTORS®BG
Националния събор на Златотърсачите 2017г. беше спонсориран от:
– GOLDEN MASK – производител на металотърсачи;
– MDETECTORS®BG – най-големият официален дистрибутор на металдетектори и пособия и аксесоари за промиване на самородно злато;
– XPMetaldetectors.BG – единствен официален представител на XP Metal Detectors за България
– Колев и Ко – гр. Монтана – производител на златарски легени и пособия за промиване на самородно злато;
– GOLD PRO – производител на драги, улеи и аксесоари за промиване на самородно злато;
– METEORITI.BG – Българско Метеоритно Общество;
– WHITES – Официален представител за България DETECTING BG съвместно с MDETECTORS®BG
– ЯЗОН ГОЛД – производител на драги, улеи и аксесоари за промиване на самородно злато;
– Wave detectors – производител на металотърсачи;
– Omega Metal Detectors – производител на металдетектори.

Проведе се  томбола с предметни награди, предоставени от:
GOLDEN MASK, MDETECTORS®BG, ЯЗОН ГОЛД, Колев и Ко, Wave detectors, Gold Pro, OMD Detectors и други.
– 1 брой металотърсач XP DEUS софтуер 4, осигурен от официалния представител на XP за България MDETECTORS®BG – за участници – членове на БАТСЗМ с платен членски внос за 2017г.;
– 1 брой металотърсач Golden Mask 5+ с 2 броя търсещи сонди– за членове на БАТСЗМ с платен членски внос за 2017г.;
– 1 брой металотърсач Golden Mask 1+ – за всички присъстващи;
– 1 брой металотърсач Wave Gold Hunter – за всички присъстващи;
– златарски легени, осигурени от Колев и Ко, за участници – всички присъстващи
– 1 брой пинпойнтер Omega – за членове на БАТСЗМ с платен членски внос за 2017г.
– Златарски улей Х 250 осигурен от Gold Pro, за участници – всички присъстващи.

Най-големият метеорит, който някога е намиран се намира в  Съединените щати

Метеоритът на“Виламет“   тежи 15,5 тона. Този железен метеорит,  е открит в Орегон. Това е най-големият метеорит, открит в Северна Америка.

Метеоритът „Виламет“ е метеорит от  категорията на желязо-никеловата структура, открит в американския  щат  Орегон намиращ се на територията на САЩ.  Орегон  е щат в тихоокеанския северозапад на САЩ, чийто пощенски код е OR. Орегон е с население от 3 930 065 души (2013). Тя граничи на запад с Тихия океан, на север с щата Вашингтон, на юг с щата Калифорния, на изток с щата Айдахо и на югоизток с щата Невада. Река Колумбия очертава голяма част от северната граница на щата Орегон, а река Снейк – до голяма степен неговите източни граници. Щатът Орегон е обитаван от много местни племена преди да дойдат търговци, изследователи и заселници. През 1843 г. е създадена държавата Орегон с автономно управление. Територията на Орегон е била създадена през 1848 г., като на 14 февруари 1859 г. Орегон се присъединява към САЩ и става 33-ят щат. Този щат е деветият по големина и 27-ми по население от всички щати. Столицата на щата Орегон е Салем, третият град по брой население на градовете. Жителите на град Портланд са 603 106 (2012 г.) като заема първо място в щата Орегон и 28-и в САЩ. Като метрополитен град по брой на населението той е на 23-то място в САЩ с 2 262 605 (2011). Долината Уиламит  е най-гъсто населената област в западната част на Орегон, където се намират осем от десетте най-гъсто населени градове. Орегон е с обща площ от 254 233 km², от които 248 119 km² суша и 6 114 km² (2,4%) вода.

Това е най-големият метеорит, открит в Северна Америка и шестият  по големина в света.  На мястото на откриването е нямало образуван  кратер.  Изследователите смятат, че метеоритът е паднал  в Канада или в Монтана и е бил транспортиран като ледниково изригване до долината Виламет по време на наводненията в Мисула в края на последната ледникова епоха (преди около 13 000 години).  Метеоритът понастоящем се показва в Американския природонаучен музей в Ню Йорк, който го е придобил през 1906 година. След като е бил виден от около 40 милиона души през годините, и с удивителния си вид е сред най-известните метеорити .  Метеоритът на Виламет  тежи около 32 000 паунда (15 000 кг). Той се класифицира като метеорит от желязо тип III, състоящ се от над 91% желязо и 7.62% никел, със следи от кобалт и фосфор. Приблизителните размери на метеорита са с височина 3 метра,  с широчина 2 метра и дълбочина 1,3 метра.  Метеоритът Виламет  съдържа по-високи концентрации на различни метали, които са доста редки в земната кора. Например, Иридий, един от най-малкото известни  елементи намиращи се  в земната кора, се среща в метеорита Виламет  в концентрация от 4,7 милионна частици, хиляди пъти повече от неговото обилно количество.

Метеоритът Вилмемет през 1911 г., няколко години след откриването му.

През 1959 г. чехословашки астрономи основават първата автоматизирана програма за проследяване на метеоритите в света. Надявам се тази статия да ви бъде полезна и интересна.

През цялата история безброй астрономически обекти  са се сблъскали със Земята. За щастие, повечето предмети, които влизат в атмосферата, или се разпадат или се свиват до незначителен размер, преди да стигнат до земята, така че много от тях не предизвикват ударни събития. Въздействащите събития са сблъсъци, които причиняват измерими ефекти и могат да засегнат биосферата и физическите свойства на Земята. Едно голямо събитие на удар е сблъсъкът на удрящия астуроид  Chicxulub с Земята, който най-вероятно е причинил изчезването на Креда-Палеоген, при което около 75% от всички растителни и животински видове са изчезнали. Гигантският астероид ударил  Земята преди 66 милиона години е бил изключително голям, с размери около 6 мили в диаметър.  В съвременната история най-значимото събитие е падането на  Тунгуския метеорит, което се случило  през 1908 г. в Сибир, Русия. Неизвестен астрономически обект с диаметър приблизително 200-600 фута избухнал  във въздуха над пустата сибирска тайга. Не било   съобщено за  човешки жертви, но масивната експлозия прекършила  770 мили от гората и унищожила  местното животинско население. След събитието „Тунгуск“ и няколко други ударни събития през първата половина на 20-ти век учените и астрономическите ентусиасти искаха да създадат начин за записване на астрономически обекти от влизането им в експлозия в средата на въздуха или сблъсък с земята. До този момент са успешно записани само няколко събития с удар в земята. Първото подобно събитие е било въздействието на метеорита Прибрам, който се появява в Чехословакия, сегашната Чехия, през 1959 г. Подходът на метеорита се наблюдава от членовете на местното общество по астрономия и от няколко учени от Университета в Прага. Две автоматични камери бяха използвани за фотографиране на пътя на метеорита от атмосферното му влизане до сблъсък със земята. Изключително ярката пътека на светлината зад метеорита може да се види в цяла западна Чехословакия, а учените смятат, че е дълъга 31 мили. Първоначалната тежест на метеорита е била около 30 килограма, но той избухнала над град Прибрам и се разцепил на няколко парчета.

Остатъците от метеорити на земята обикновено са трудни за намиране, тъй като експлозиите в средата на въздуха разпръскват малки фрагменти от метеорити на големи повърхности. Тези фрагменти също често проникват в земята и остават погребани. Чехословашките изследователи заобиколиха тези проблеми чрез използването на автоматизирани камери. Камерите точно проследяваха траекторията на метеорита, която след това се използваше за определяне на орбитата на обекта и неговата точка на удара. Бяха организирани експедиций  за търсене и бяха възстановени четири парчета каменен метеорит. Най-големият от тях е наречен „Лухи“, тежащ 9,76 килограма и кръстен на селото, близо до което е намерено. Той проникнал в твърда земя на местно поле на дълбочина 10 инча, преди да отскача и да се установи на полето.

Успехът на тези чехословашки астрономи накара страните по света да организират различни системи за автоматизирано проследяване на метеориите. Никоя от програмите обаче не беше много успешна: „Prairie Network“ на САЩ беше управлявана от Американската астрофизична обсерватория Smithsonian от 1963-75 г. и успя да записва само няколко незначителни събития. По същия начин канадският проект за наблюдение и възстановяване на метеоритите, който работи от 1971-85 г., възстановява само един метеорит, наречен „Innisfree“.

Европейската мрежа, която е потомък на оригиналната чехословашка програма, която проследява метеорита на Прибрам, остава най-успешната система за проследяване на събитията на удара. През 2002 г. усилията на своите изследователи доведоха до възстановяването на метеорит от 13 килограма близо до известния замък на Нойшванщайн в Бавария, Германия. Част от този метеорит е продаден  на частен колекционер на цена от 330 000 долара.

За съжаление, нито една програма за проследяване на метеоритите не успя да проследи траекторията на величествения метеор, който експлодира над руския град Челябинск през 2013 г. Тъй като масивната експлозия се случи в гъсто населената градска зона, тя причини масова паника и около 30 милиона долара материални  щети.  Въпреки че няма човешки жертви, около 1500 души са били ранени по време на размириците.

Експлозията на метеора в Челябинск е най-голямото събитие от времето на събитието в Тунгуск през 1908 г. Метеорът има начален диаметър от около 20 метра и тежи 13 000 тона. Въпреки огромния си и застрашаващ размер, метеорът остава неоткрит от астрономическите обсерватории поради орбитата му, преминаваща близо до слънцето.

Въпреки това един руски изследовател, наречен Виктор Гроховски от Уралския федерален университет, води екип от учени до езерото Чебаркул, на 100 мили западно от Челябинск, и успя да възстанови огромен фрагмент от метеора от дъното на езерото.

Високотехнологичната технология на цифровата ера позволява на астрономите успешно да проследяват и наблюдават метеори, комети и астероиди. Тази технология също така позволява на изследователите да следят орбитите на астрономическите обекти, така че да могат да предупреждават човечеството за потенциални заплахи от космоса.

Неочакваната експлозия на метеора в Челябинск обаче доказва, че пространството крие много неприятни и потенциално животозастрашаващи изненади и че усъвършенстваните автоматизирани програми за проследяване на метеори могат да спасят човечеството от изчезване.

На 6 април 2015 г. Франк Хомел ръководи група от гости в неговия имот на конна езда. Конете са жадни, така че Хомел и екипа се качват на открито в търсене на дупка със съдаржание на вода. По пътя конят му Самсон изведнъж спря и отказа да продължи.  Пред тях стоеше скала, изливаща се от пясъчната почва. Хомел никога не бе виждал коня си да действа по този начин преди това, така че той се отдръпна, за да погледне по-отблизо червената, намазана маса. Нещо отвътре му нашепваше, че този странен, необуздан камък вероятно може да бъде метеорит.  Метеоритите са изключително редки. Но този път коня и човекът бяха на правилното мислене. Скалата,до  която беше спрял коня , скоро щеше да бъде класифициран  и наречен  каменния метеорит Кларендън . Под почвата имаше много повече. Хомел използва трактор, за да освободи звяра и да го притегли към дома си. По-късно, когато той и съпругата му го претеглиха на складовият кантар, скалата регистрира огромна 760 паунда (345 килограма). Хомел с други търсачи се завърнаха на обекта и намериха още 70 килограма (32 килограма) разперени фрагменти, разпръснати около района.  Шест месеца по-късно семейството  изпрати образец, който трябваше да бъде анализиран от доктор Тони Ървинг във Вашингтонския университет.  Анализът на Ървинг разкрива ярки зърна от метал от желязо-никел и изобилие от хондрули, кръгли зърна, съставени от минерали, които се загряваха в „огнен дъжд“ в слънчевата мъглявина преди 4,5 милиарда години. Когато се охлаждат, разтопеният материал се затласква в малки твърди сфери, няколко милиметра, които по-късно се включват в планетарните ембриони, които се разрастват в днешните планети и астероиди. Намирането на желязо-никел и хондрорули се оказаха, че скалата на Хоумълс беше истински камък от космоса. Ървинг го описва като метроит L4 chondrite. L означава ниско съдържание на желязо, а хордритът показва, че все още запазва древната си структура на хондрорули, които са се променили малко след формирането им. Никой не знае колко дълго е стоял там метеоритът, но времето на повърхността му ще изглежда дълго време. Хомел е бил там преди това и никога не е забелязвал скалата. Възможно е вятърът постепенно да премахне слабо обвързания горни слоеве на почвата – процес, наречен дефлация – постепенно излагащ метеорита да се види с течение на времето. След като метеоритът е бил анализиран и класифициран, информацията е публикувана в Метеоритния бюлетин заедно с химически анализ и обстоятелства при неговото откриване. Метеоритите обикновено се наричат на най-близкия град или забележителна географска характеристика, където те се откриват или се сблъскват. Тъй като е намерен в покрайнините на Кларендън, щата Тексас, метеоритът на Хоумъл е взел името на града. Малкото „c“ в скоби след името показва, че това е третият уникален метеорит, открит в района Clarendon. Clarendon (b) се появява през 1981 г. и Clarendon (a) през 1979 г. И двата са H5 (високо метални) несвързани с камъни хонтрити. Но когато става въпрос за каменисти хондрити, Кларендън (в) е най-голямата индивидуална пространствена скала, която излиза от Тексас. Изглежда също така е вторият по големина отделен хондритен метеорит, открит някога в Съединените щати. Само метеоритът Paragould, който експлодира над Арканзас през 1930 г., отпусна по-голяма индивидуална – 371.9 кг (371.9 кг) чиста метеоритна доброта, която се показва в центъра на Арканзас за космически и планетарни науки във Файетвил. Истината е, че всичко е по-голямо в Тексас. Всеки метеорит има история. Някои са свидетели на падания, докато други остават незабелязани само за да бъдат открити десетилетия или столетия по-късно. Метеоритното тяло на Клерендон прекарва милиарди години в пояса на астероидите, преди да удари един фрагмент, който милиони години по-късно намери своя път към Земята.  Така че и на територията на България има различни по категория паднали метеорити преди стотици годин,които чака своя откривател и да бъдат анализирани. Успех на всички търсачи. Посещавайте съборите на единствената асоциация на Балканския полуостров за търсене на метеорити/БАТСЗМ/ където ще си направите безплатен ренгенофлуринстентен алази и ще видите истински метеорити.

Метеоритите  предизвикват  вулканичните  изригвания на Земята.

Метеоритните падания  могат да произвеждат повечето  от кратерите  на Земята – те също така могат да предизвикат вулканичната  дейност, която оформя нейната повърхност и климат, като извлича материал от дълбочина. Това е заглавието на международния екип, ръководен от геохимиците  от Тринити Колидж- Дъблин, който откри, че големите  въздействия могат да бъдат последвани от интензивни, дълготрайни и експлозивни вулканични изригвания.

Екипът изследва скали, пълни с една от най-големите запазени структури на въздействието на планетата, разположени в Судбъри (Онтарио, Канада). „Болидът“ ударил  земята преди 1,85 милиарда години и разкопал  дълбок басейн, който е  бил изпълнен с разтопени целеви скали и по-късно със смесени смесени скали, пълни с малки вулканични фрагменти.

Не само има вулканични фрагменти в цялата последователност на 1,5-километровия басейн, но имат много отличителна ъглова форма .  Тези форми се формират, когато газовите мехурчета се разширяват в разтопената  скала, която след това катастрофално експлодира – характеристика на насилствени изригвания, включващи вода и която може да се види например в ледниците в Исландия. В кратера това се случва за дълъг период от време след удара, когато басейнът е наводнен с морска вода.

Основното заключение на изследването  е, че съставът на вулканичните фрагменти се е променил във времето. Веднага след удара , вулканизмът е пряко свързан с топенето на земната кора. Въпреки това, с времето, вулканизмът изглежда е бил подхранван от магма, идваща от по-дълбоките нива на Земята.

Професор по геология и минералогия в Троица, Балц Камбер, заяви: „Това е важна находка, защото това означава, че магмените източници на вулканите се променят с времето. Причината за възбудата е, че ефектът от големи въздействия върху ранната земя може да бъде по-сериозно от преди това. “

Професор Камбър добавя: „Интензивното бомбардиране на ранната Земя имало разрушителни последици върху повърхността на планетата, но може и да е довел  до материал от вътрешността на планетата, който е оформил  цялостната структура на планетата“.

Намеренията предизвикват интерес към актуални проучвания за подобен вулканизъм на други планетарни тела като Меркурий, Венера, Марс и Луната. Там, за разлика от Земята, липсата на плоча тектоника и ерозията спомагат за запазването на повърхностните характеристики, които се изследват от космически кораби.

Прозрението от Судбъри е допълващо, смятат геолозите, защото можете да наблюдавате скалите директно със собствените си очи и да събирате много проби за подробно изследване в лабораторията.

Надявам се тази статия даа ви бъде хем интересна , хем полезна отнасяща се за формирането на златото в една от най богатите държави в Южна Африка.

На пръв поглед, басейнът Витватерсранд, най-големият известен златен ресурс на нашата планета, и е автоматично свързан с океанските изследвания. Въпреки това, в своята 3 милиардагодишна геоложка история, басейнът Витватерсранд  в Южна Африка е бил покрит с морска вода, но е имал и моменти на изсушаване, наводняване и ерозия от реките и многократното покритие с морска вода.  През 1852 г. английския прокурор JH Davis открива първото злато във Витватерсранд, което води до южноафриканската златна треска и откриването на много повече златни находища в басейна. Макар Витватерсранд  да е обект на десетилетия изследвания, генезиса на злато и уранова руда все още не е ясен.  Група учени от Канада и GEOMAR Хелхолмт  центар от  Ocean Research Kiel успешно разкриха някои механизми на процеса на образуване на рудата, използвайки сложни аналитични техники. Резултатите са публикувани неотдавна в научното списание Precambrian Research.  В това изследване учените анализираха проби от рудните отлагания на Витватерсранд  с висококачествени сканиращи и трансмисионни електронни микроскопи и обработиха данните си с помощта на нов 2D и 3D софтуер. „Успяхме да разберем, че изкопаемото масло, образувано от органични вещества, получени от първите живи организми на Земята, мобилизира уран в басейна. Ураннитните наночастици флокулират в нефта и образуват уранова руда“, обяснява д-р Себастиан Фукс От GEOMAR, първият автор на изследването. „Горещите хидротермични течности, подобни на тези, които откриваме днес в модерните системи Black Smoker на морското дъно, транспортираха разтвореното злато и образуваха емулсии масло във вода на мястото на натрупването. Маслените капчици в хидротермалните течности стартираха ефективно химическо утаяване.  От местното злато и образуването на много сложна структурирана златна и уранова руда. “ Използвайки техники за изображения с висока разделителна способност, изследователите успяха да визуализират досега неизвестния процес на образуване на руда, при който мигриращото масло играе доминиращата роля в разпределението и концентрацията на метали. „С нашия метод успяхме да покажем за пръв път остатъците от изкопаеми масла, задържани в злато“, казва д-р Себастиан Фукс.  „Ние сме изненадани да видим такава интимна пространствена връзка между петролните продукти и металите“, съобщава д-р Фукс. „Надяваме се, че нашето проучване дава нови импулси на индустрията и науката за проучване на нови минерални находища. Може би в един ден ще  може да се извлече злато и други метали от добива на суров нефт“.  С използваните методи сега е възможно да се изследват не само рудни частици на океанския под в диапазона от милиметър до нанометър, но и най-малките вкаменелости и живи организми, като микроорганизми. „Ние сме любопитни за какво още можем да открием на дъното на океана в бъдеще“, заключава Фукс.

Витватерсранд в ЮАР е най-богатият район за добив на злато в света. Около 40% от златото в света, добито до този момент, е от тук. То се открива тук на малки лентички, наречени рифове, които се копаят от миньорите на дълбочина до 3000 м. Първите златни мини са открити през 1886 г. В Голд Риф, само на 6 км от Йоханесбург, има музей, където можете да научите за историята на златото и необикновената геология на този район, както и истинска минна шахта, която се поддържа в експлоатация. По няколко пъти на ден се организират туристически обиколки, които включват слизането с истински миньорски асансьор на 226 м под земята до ниво ІV14. Интересно е да се види и кръчмата под земята и да се научат няколко думи от специфичния миньорски жаргон (фанагало). Създаден е през 1910 г., за да могат работниците от различни националности да се разбират, този жаргон съдържа 2000 думи, 500 от които са възклицания и ругатни.

На 28.01.2017г. от 11.00ч. в гр.Стара Загора в ресторант ,,Чевермето” на втория етаж в залата ще се проведе събрание където ще бъдат подновени членските карти на членовете на БАТСЗМ и ще бъдат раздадени нови за който желае.Членския внос е 15лв. за нови членове и 10лв. за подновяване на старите членове.Искам да напомня на всички колеги които ще дойдат да посетят сбирката ,и са намерили някакви камъни или метални късове с металдетектор или без него да ги изпилят в единия край за да може да им се направи рентгено флуорисцентен спектрален анализ (XRF) .

http://chevermetosz.com/

Като група, хондритите съставляват приблизително 86% от всички каменни метеорити. Наричат ги така, защото те съдържат малки сферични кристали от минерали като оливин и пироксен. Тези кристали се наричат „хондрули“. Някои хондрули са претърпели малки, ако има такива, химични и физически промени, след раждането на Слънчевата система, а някои са загубили своят отличителен характер чрез въздействие и затопляне. Спецификата на хондрулите варира и има система за номериране – петрографски класове от 1 до 6. Тя е разработена, за да се посочи степента, в която хондрулите са различават. Колкото по-голямо е числото, толкова по-малко се различават хондрулите.
Хондритите също така съдържат различни количества метал, който може да се види като малки люспи, когато метеоритът се среже. Имайте предвид също, че някои рядък вид каменни метеорити са класифицирани като хондрити, въпреки че те не съдържат хондрули. Ето защо класификация на метеоритите чрез химичен анализ е важно. Нортън (1998) посочва, че „с изключение на най-леките газове, водород и хелий, хондритите имат елементарен състав много близък до Слънцето. Случва се така, сякаш парчета от Слънцето, без леките елементи, са кондензирани в твърда форма хондрити.

Ето ви малко снимки на такъв метеорит и резултати от анализа който направи колегата с рентген-флуоресцентен спектрометър – ElvaX ProSpector.

Meteor – малки скалисти  или метални частици, които пътуват около Слънцето по елиптична орбита. Нашата планета се сблъсква с милиони от тях всеки ден. Повечето от тях са размер на най-малките частици от прах, въпреки че някои от тях могат да тежат до килограми, и в редки случаи, много тонове. Когато твърдото тяло на метеора е по-голямо по размер, преминаването му през атмосферата може да се види дори при дневна светлина, понякога придружено и от звук подобен на гърмеж. Такъв метеор се нарича болид.

Метеора се впускат в нашата атмосфера със скорост от 12 до 64 километра в секунда. Най-малките метеори забавят скоростта им в атмосферата и  падат  на земята под формата на микрометеорити. Други впечатляващи въздушни молекули се загряват бързо до образуването на видимо излъчване и топлинна  светещата пътека в небето която се  нарича метеорна  пътека, по-известен като падаща звезда. От топлината се изпарява метеора, то обикновено се случва за по-малко от секунда.

Най-бързите метеори се виждат на разстояние 120 км. от Земята и напълно изгорени, достигайки белега на 90 км. Бавно стават видими на разстояние от 90 км и  изчезват на височина от 35 км. Понякога ярък метеор запазва фосфоресциращ блясък на разширяващите се газове в горните слоеве на пътя. Тази светлина, която се нарича „опашката“ на метеора  може да продължи от няколко секунди до половин час, а често и изкривена от въздушни течения.

Много големи метеори понякога не се изпаряват напълно и се ударят в земната повърхност. Останки от тези метеори се наричат метеорити . Думата „метеор“ се използва от някои астрономи да се позове на частици от метеорит, тъй като „метеор“ често се нарича светлинен това са следите на самата частица. Възрастта на метеорните  частици се оценява на около 4,5 милиарда години. Измерванията на скоростта в орбита показват, че те са част от Слънчевата система, като скоростта им е по-малка от скоростта на освобождаване на слънцето.

Понякога Земята се сблъсква с група метеори пътуващи на малко разстояние един от друг. Резултатът е феномен, известен като метеоритен дъжд. През есента  до 100 метеора в минута, можете да гледате като метеоритен дъжд, а скоростта е около седем метеори на час. Но дори и в най-гъстата група на всеки метеор се лети на разстояние от няколко километра от другата метеоритна  групата. Метеора една група летящи успоредно един на друг, но по време на метеоритен дъжд на Земята изглежда, че те са разпръснати в различни посоки от определена точка от небесната сфера. Този ракурс ефект, същото като по релси. На по-голямо разстояние, изглежда, че те се приближават в определен момент в далечината.Смята се, че най-големите метеори са фрагменти от астероиди.