Архив за етитет: драга

МИНЕРАЛОГИЯ НА ЗЛАТОТО в природата

Кварц с злато в него

Златото е вид минерал от класа на самородните елементи. То се намира в една група, наречена група на златото, и освен него влизат още широко известните метали сребро, мед и олово.
Основно и главно промишлено значение за добив на злато има самородното злато което се извлича от коритата на реките,техните склонове и златоносни места. То почти никога не идва чисто. Често съдържа до 10-15% сребро. Когато количеството на среброто достигне 20% и повече, се използва под името електрум. Цветът на златото е жълт с различни оттенъци. Когато има примес от сребро, то става по-бяло, а когато има примес от мед – с червеникав оттенък. Златото има силен, типично метален блясък. То притежава най-високите в сравнение с всички останали метали пластичност и ковкост. Например от 1 грам злато може да се изкове лист с площ 1 м . То е меко, с твърдост от 2,5 до 3 по десетстепенната скала на Моос, поради което при натиск със стоманена игла лесно се деформира и може да се реже с нож. Златото е тежко и относителнюто му тегло варира в пределите от 15,6 до 19,2 г/см в зависимост от количеството примеси, които съдържа. Относителнотто тегло на абсолютно чистото злато е 19.288 (т.е. 1 кубичен см тежи 19.288 грама). Същота така самородното злато е и 7 пъти по тежко от всичкия материал който се намира в руслото на реката. За сравнение относителното тегло на среброто е 10,5 г/см ; на медта 8,93 г/см ; на платината 21.46 г/см . Това показва, че различията в теглото на златото се дължат на количеството и вида на примесите.
Температурата на топене на златото е 1046,5° С.
Кристализира в кубична сингония. Кристалите по правило са рядкост. Обикновено идва под формата на дендрити, влакна или игли, грубо закръглени или сплескани зърна. Златни части с маса повече от 1,5 г е прието да се наричат „самородъци“. Те са сравнително редки и по правило всеки от тях получава собствено име. Например „Големият триъгълник“, намерен в СССР (Урал), с тегло 36,2 кг, а най-големият – „Плочата на Холтерман“, намерен в Австралия, която заедно с кварца тежи 285 кг, а златото в нея – 93,3 кг.
Златото се полира лесно. Има изключителна инертност и е единственият метал, на който не действат разредени и концентрирани киселини. При нормални условия златото не взаимодейства нито с кислорода, нито със сярата. То е устойчиво и на действието на атмосферната корозия, и на различни типове природни води. Златото не реагира нито със солна, нито с азотна киселина, но леко се разтваря в т.нар. царска вода (смес 3:1 HCI и HNO3). То се разтваря в живак и образува амалгама. Тази негова способност е била позната още в древността и от края на VI век се използва амал- гамирането при добива и пречистването на златото.
Най-голяма трудност при промиването на златото е различаването на златинките от другите минерали. В разсипите то се среща най-често под формата на заоблени зърна, пластинки, люспи, кори, дендрити и др. Повърхността на зърната е неравна, с различни по форма и размери вдлъбнатини. Понякога се покрива с железни хидроокиси, които го маскират. Най- често златото се различава по златистожълтия си цвят, силен метален блясък и голяма ковкост. Достатъчно е да се натисне златинката с игла и в нея ще остане отпечатък. Когато златото идва под формата на малки зърна и люспи, често се бърка с пирита и халкопирита, които по тази причина се нарича златото на глупците .Пиритът лесно се отличава по-голямата си твърдост u най-често no правилните кубчета, които образува, а халкопиритът – по своята си крехкост. Частично изветрели люспи от биотит (черна слюда) със златист цвят понякога също могат да се сбъркат, като се приемат за златинки, особено във влажно състояние. Изменената слюда се различава от златото по по-малкото си относително тегло, което й пречи да се натрупва в тежката фракция заедно със златото. От друга страна, изветрелите люспи биотит са крехки за разлика от златото. Известна е под името „котешко злато“. Това са основните неща относно минерологията на златото.

Самородно злато

Самордно злато,непочистено

Social Share Toolbar

Есенен събор на БАТСЗМ 01.09.2018 Старозагорски бани

На територията на с.Старозагорски-минерални бани/поляните западно от езерото/общ.Стара Загора на 01.09.2018г. ще се проведе есенната национална сбирка на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.Поканени са всички членове на БАТСЗМ,както и гости от България и Европа, регионални и национални медии да отразят събитието за да покажат практикуване на хобито промиване на речно злато. По време на сбирката ще се разиграят състезания и ще се проведат томболи където ще бъдат наградени победителите. Също така и ще има демонстрации на различни видове металдетектори за търсене на самородно злато и метеорити. Който има и металдетектор може да си го вземе със него и да го тества на място. Качвам карта как да се отиде до там.
За тези които не искат да бъдат на палатки има много хотели за спане. Ето телефона на хотел Тишина който се намира в близост до поляната-089 982 3895
Ще бъдат раздадени предметни награди осигурени от нашите спонсори и са поканени ВСИЧКИ, независимо дали членуват или не в БАТСЗМ.
Есенният националния събор на Златотърсачите 2017г. се спонсорира от:
– GOLDEN MASK – производител на металотърсачи;
– MDETECTORS®BG – най-големият официален дистрибутор на металдетектори и пособия и аксесоари за промиване на самородно злато;
– FISHER.BG представен от MDETECTORS®BG –официален представител на Fisher Lab за България
– Колев и Ко – гр. Монтана – производител на златарски легени и пособия за промиване на самородно злато;
– GOLD PRO – производител на драги, улеи и аксесоари за промиване на самородно злато;
– METEORITI.BG – Българско Метеоритно Общество;
– Wave detectors – производител на металотърсачи;
-Pirate detectors – производител на металотърсачи.

Етапните състезания по време на събора ще бъдат следните:
1. Състезание със златарски легени по категории-мъже, жени и деца. Награди за победители
2. Състезание с металдетектори в затворено пространство: Търсене на определен брой скрити различни метални предмети.
Нека всички, които присъстват да вземат намерени парчета, за които се съмняват, че са метеорити, защото ще има безплатни тестове от уникална машина на място.
Рентгенова флуоресценция (XRF) – е една от най-добрите аналитични техники за извършване на елементен анализ във всички видове проби, без значение дали са течности, твърди вещества или леки пудри. Това е широко използван, доказан метод за анализ и определяне чистотата на пробата на благородните метали. Повече достъпност и бързото извършване на XRF-анализ е отлична алтернатива на химическия анализ. XRF-анализатор позволява за няколко секунди да се извършва анализ на злато, сребро, платина и други скъпоценни материали, изследване на метали в руди, концентрати и дава възможност за правилната класификация на видовете метеорити. Това води до повишаване на доверието на потребителите и гарантиране на надеждността на продавача.
Предвид настоящата международна цена на златото и метеоритите, определянето на пробата, чистотата на метала и правилната класификация става изключително важно.

Наградите които ще бъдат раздадени от нашите спонсори са следните.

– GOLDEN MASK- 1бр металдетектор – GOLDEN MASK 5+SЕ
– 1бр.металдетектор – GOLDEN MASK 1+

– MDETECTORS®BG- 1бр.металдетектор- Fisher F75+
-1бр. Fisher F-PULSE
-1бр-металдетектор- Makro Gold Kruzer 61Khz с две сонди

– Wave detectors- 1бр.-металдетектор- Gold Hunter

-Pirate detectors- 1бр.- металдетектор- Pirate Apolonia Silver Max

– GOLD PRO- 1бр. улей за промиване на злато X250.

ПРОГРАМА НА СЪБОРА

Петък 31.08.2018

Пристигане,оформяне на лагера и местата за състезанията,както и други организационни мероприятия.

Събота 01.0709.2018

10,00ч. – Откриване на събора.
10,30ч. – Записване за участие в състезанието по промиване на злато с легенче по категории – мъже, жени и деца.Участието е свободно.
11,00ч. – Начало на състезанието.
12.30ч. – Край на състезанието и награждаване на победителите с медали и грамоти.
13.00ч. – Зписване и участие в състезание с различни видове и марки металдетектори-тип ВЛФ в затворено пространство. Участието е свободно.
13.30ч. – Начало на състезанието.
14,30ч – Край на състезанието- награждаване на победителите.
1 място- медал и грамота.
2 място- медал и грамота.
3 място-,медал и грамота.
16,00 ч. – Провеждане на томбола с предметни награди, предоставени от нашите спонсори.
Нека всички, които присъстват да вземат намерени парчета, за които се съмняват, че са метеорити, защото ще има безплатни тестове от уникална машина на място.
18,00ч. – Тестове на металотърсачи и търсещи сонди от различни марки и модели
19,00ч. – Закриване на събора.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=20&t=1383

 

 

Social Share Toolbar

Семинар на БАТСЗМ 25.11.2017 гр.Пловдив

Българска Асоциация на Търсачите на Самородно злато и Метеорити/БАТСЗМ/ организира на 25.11.2017г. Събота от 11.00ч. поредния годишен Семинар в конферентната зала на ХОТЕЛ ИНТЕЛКООП, намиращ се на територията на гр.Пловдив, ул.”Константин Нунков” 13 А.
Основна тема на тазгодишната дискусионна лекция ще е:
Използване на металотърсач в България. Правни норми –
лектор – адв. Вангел Колев от Адвокатска Колегия Пловдив
Тъй като търсачите в България, включително и част от членовете на БАТСЗМ могат да ползват металотърсачи при упражняването на хобито търсене на самородно злато и метеорити, тази лекция ще е много интересна и полезна на всички присъстващи. Това ще е лекция-дискусия, в която можете да участвате с въпроси и идеи. Този семинар е поредната национална инициатива на БАТСЗМ с цел популяризиране на завладяващото хоби в България.
Поканени са членовете та БАТСЗМ, както и ВСИЧКИ, които имат желание да се запознаят с дейността на БАТСЗМ и с хобито търсене на самородно злато и метеорити.
Всички членове на БАТСЗМ, присъствали на събитието и желаещи, ще получат стикер за членство през 2018г. – слещу членски внос от 10,00лв.
Тези, които желаят да станат нови членове , след попълване на място на заявление за членство ще получат нова членска карта, срещу членски внос от 15,00лв.
Ще присъстват и други наши специалисти, с които ще можете да разговаряте и да им зададете актуални въпроси в кетъринг паузата, на по чаша вино.
Всички присъствали ще получат и годишния стенен календар на БАТСЗМ за 2018г.
За повече информация може да посетите страницата на хотела, където може да си направите резервация за нощувка.
http://bghotelite.com/hotel-intelcoop.3898_bg
Моля вижте мястото на Гугъл картата
въведете улица „Константин Нунков“ 13-А, Пловдив
в
http://www.google.com/maps

Или направо вижте картата

https://www.google.bg/maps/place/%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0+%E2%80%9E%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD+%D0%9D%D1%83%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C+13-%D0%90,+4013+%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/@42.129757,24.737728,17z/data=!4m2!3m1!1s0x14acd03622762069:0xe41d4010c5ef524f?hl=bg

Това е изглед и на хотела:

https://www.google.bg/maps/place/%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0+%E2%80%9E%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD+%D0%9D%D1%83%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C+13-%D0%90,+4013+%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/@42.1297574,24.7377306,3a,90y,206h,90t/data=!3m4!1e1!3m2!1sMBXjya1_JVITpsl0WH5d-g!2e0!4m2!3m1!1s0x14acd03622762069:0xe41d4010c5ef524f!6m1!1e1?hl=bg

Social Share Toolbar

Семинар на БАТСЗМ 26.11.2016 гр.Пловдив

Българска Асоциация на Търсачите на Самородно злато и Метеорити/БАТСЗМ/ организира на 26.11.2016г. Събота от 11.00ч. поредния Есенен Семинар в конферентната зала на ХОТЕЛ ИНТЕЛКООП, намиращ се на територията на гр.Пловдив, ул.”Константин Нунков” 13 А. Ще бъдат изнесени лекции от членовете на БАТСЗМ със следните заглавия.
1.Христо Терзиев – ,,Златен стандарт след 3 години?”.
2.Георги Пенев-,,Разпознаване на метеорити“
2. д-р.геолог Йордан Йорданов – ,,Микронното злато”
Това е поредната национална инициатива на БАТСЗМ с цел популяризиране на завладяващото хоби.
Всички СТАРИ членове на БАТСЗМ, присъствали на събитието ще получат БЕЗПЛАТЕН СТИКЕР за членство през 2017г. /само лично присъствалите, които носят членската си карта на БАТСЗМ и лична карта/
Поканени са членовете та БАТСЗМ, както и ВСИЧКИ които имат желание да се запознаят с дейността на БАТСЗМ и с хобито търсене на самородно злато и метеорити.
Ще присъстват и други наши специалисти, с които ще можете да разговаряте и да им зададете актуални въпроси в кетъринг паузата, на по чаша вино. След края на лекциите всеки, който е намерил някакъв метал може да го донесе като предварително е изчистил една малка част от външния слой, за да може да му се направи рентгено флуорисцентен спектрален анализ (XRF) . За повече информация може да посетите страницата на хотела, където може да си направите резервация за нощувка.

http://bghotelite.com/hotel-intelcoop.3898_bg

Моля вижте мястото на Гугъл картата
въведете улица „Константин Нунков“ 13-А, Пловдив
за повече инфо тук…….

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=20&t=1276

 Добавено: интересът към събитието отново беше огромен.
 

Social Share Toolbar

БАТСЗМ организира със съдействието на община Берковица – Български национален събор на златотърсачите до с. Боровци на р. Бързия на 02.07.2016 г.

БАТСЗМ със съдействието на община Берковица, MDETECTORS®BG, GOLDEN MASK, Колев и Ко-Монтана, ЯЗОН ГОЛД, GOLD PRO, фенове и приятели, организира Български национален събор на златотърсачите. Съборът ще се проведе на 02 ЮЛИ 2016 на река Бързия до село Боровци – на 11 км. от бензиностанцията на OMV-Берковица в посока гр. Монтана и на 11 км. от кръговото на входа на Монтана в посока с. Берковица.
Етапните състезания ще бъдат следните:
1.Състезание с легенчета по категории-мъже,жени и деца.
2.Състезание с металдетектори в затворено пространство /скрити определен брой метални плочки/.
Мястото се намира на р. Бързия на 11 км. от бензиностанцията на OMV-Берковица в посока Монтана и на 11 км. от кръговото на входа на Монтана в посока Берковица.

ПРОГРАМА НА СЪБОРА

Петък 01.07.2016г.

Пристигане,оформяне на лагера и местата за състезанията,както и други организационни мероприятия.

Събота 02.07.2016г.

09,00ч. – Водосвет и освещаване на уредите и съоръженията за промиване на речно злато и търсене на метеорити от представител на Българската православна църква.

09,30ч. – Записване за участие в състезанието по промиване на злато с легенче па категории – мъже, жени и деца. Всички участници ще получат рекламна фанелка на БАТСЗМ. Участие свободно.
10,30ч. – Начало на състезанието.
12.00ч. – Край на състезанието и награждаване на победителите с медали и грамоти. Предметни награди за победителите – златарски пособия, осигурени от КОЛЕВ и КО ООД-Монтана и ЯЗОН ГОЛД.

13.00ч. – Зписване и участие в състезание с различни видове и марки металдетектори-тип ВЛФ в затворено пространство. Участие свободно.
13.30ч. – Начало на състезанието.
15,00ч – Край на състезанието- награждаване на победителя с металотърсач Golden Mask 1+, както и награждава на втория и трения с аксесоари от MDETECTORS®BG.

16,00 ч. – Провеждане на томбола с предметни награди, предоставени от:
MDETECTORS®BG, GOLDEN MASK, ЯЗОН ГОЛД, Колев и Ко-Монтана, Gold Pro и други.
– 1 брой металотърсач XP DEUS 3.2. с 22см., стик и безжични слушалки осигурен от официалния представител на XP за България MDETECTORS®BG – за участници – членове на БАТСЗМ с платен членски внос за 2016г.
– 1 брой металотърсач XP DEUS 3.2. само безжични слушалки WS4 и зарядно осигурен от официалния представител на XP за България MDETECTORS®BG – за участници – членове на БАТСЗМ с платен членски внос за 2016г.
– 1 брой металотърсач Golden Mask 1+ – предоставен от GOLDEN MASK– за участници – всички присъстващи.
– Златарски легени осигурени от Колев и Ко-Монтана , за участници – всички присъстващи.
– Златарски улеи и принадлежности осигурени от Gold Pro, за участници – всички присъстващи.

17,00ч. – Свободно време.
18,00ч. – Закриване на събора.

Неделя 03.07.2016г.
Почистване на поляната

За допълнителна информация с БАТСЗМ – 0888654620,0876130369,0893747438-Кирил Стаменов

Social Share Toolbar

Източните Родопи- Меката на златодобива в древността.

Златото и среброто са привличали рудари в Кърджалийско още от най-дълбока древност. Със сигурност може да се твърди, че те са довели номадски групи в Източните Родопи още в меднокаменната/ІV-ІІІ хил.пр.Хр./ и късната бронзова /ХV-ХІІІ в.пр.Хр./ епохи. Тези групи са били предвестници на познатите ни каракачани, които са мигрирали със стадата си, но са търсели и метал.От меднокаменната епоха датират огромните отвали в местностите Големия и Малкия чакъл край ивайловградското село Хухла. Те се намират на десния бряг на Арда, непосредствено до мястото където тя напуска българската територия и навлиза в Гърция. Тук са натрупани огромни грамади от волути при добива на злато от речните тераси. Строители са ги използвали при правенето на пътя за язовир „Ивайловград” и въпреки това не са успели да ги изчерпат. Следи от такива отвали открихме и до гръцкото село Миля, намиращо в непосредствена близост до Хухла.При похода на персийския цар Дарий срещу древните гърци, тези грамади направили впечатление на войската му. Персите си присвоили заслугата за натрупването на отвалите. Бащата на историята Херодот пише, че всеки от воините на Дарий поставил по камък на грамадни купчини край река Артескос/Арда/.Следи от рудодобив от късната бронзова епоха установихме при огледа на стари рупи при село Седефче, Момчилградско. Тук обаче се е добивало сребро. Това е ставало от открит рудник.Намерихме отвал и парчета шлака. Керамичните фрагменти са характерни за късната бронзова епоха. Декорирани са с т.нар.техника „Фурхенщих”.Значително по-късни са галериите за добив на злато и сребро. Най-известните са в местността „Асара” при село Стремци,Кърджалийско.Те са с обща дължина 301 метра и имат пет входа и няколко комина.Галериите са прокарани в твърда,конгломератна скала. Това е ставало чрез огън и вода. Наклаждал се е голям огън,който подгрявал скалата, след това тя се е заливала със студена вода. Напуквала се е и рударските кирки с лекота откъртвали парчета от нея.Голяма концентрация на стари рудни галерии има в района на село Звездел,Момчилградско. Тук се е добивало както злато,така и сребро.Много стари рупи открихме в скалния венец на връх „Асара”. Стари антични галерии са открити при разработването на рудниците „Пчелояд” и „Галенит”. При геоложки сондаж,направен недалеч от старите рупи при село Седефче, са открити антични галерии. В тях са били запазени подпори и стълби, както и места за сядане, оформени с вече изгнили папратови листа. Рудникът е датиран в средата на V в.след Хр.

 

 

Social Share Toolbar

Национален събор на БАТСЗМ в Югозападна България 01август-гр.Доспат

БАТСЗМ с подкрепата на БГ-ДРАГА, MDETECTORS®BG, GOLDEN MASK ,ЯЗОН
ГОЛД,GOLDPRO, спонсори , фенове и приятели организира национална сбирка
на всички фенове и почитатели на хобито. Мероприятието ще се проведе в
планиското градче Доспат в местността „Събора” край язовир „Доспат“ на
01 август 2015 г.

Етапните състезания ще бъдат следните.
1.Състезание с легенчета по категории,мъже,жени и деца.
2.Състезание с металдетектори в затворено пространство/скрити определен
брой метални плочки/.
09,30-Откриване на събора
10,30ч. – Записване за участие в състезанието по промиване на злато с
легенче на категории, мъже, жени и деца. Всички участници ще получат
рекламна фанелка на БАТСЗМ. Участие свободно.
13.00ч. – Зписване и участие в състезание с различни видове и марки
металдетектори в затворено пространство. Участие свободно.

ПРОГРАМА НА СЪБОРА

Петък 31.07.2015г.

Пристигане,оформяне на лагера и местата за състезанията,както и други организационни мероприятия.Посрещане на първите пристигнали участници в събора,свободно време.

Събота 01.08.2015г.

09,30-Откриване на събора

10,15ч. – Раздаване новия 5-ти брой на списание Imperio.bg и купон за магазин Клондайк на всички присъстващи до изчерпване на количеството. Подарък от MDETECTORS®BG по случай 10-годишнината им.

10,30ч. – Записване за участие в състезанието по промиване на злато с легенче на категории, мъже, жени и деца. Всички участници ще получат рекламна фанелка на БАТСЗМ. Участие свободно.
11,00ч. – Начало на състезанието.
12.00ч. – Край на състезанието и награждаване на победителите с медали и грамоти.
13.00ч. – Зписване и участие в състезание с различни видове и марки ВЛФ металдетектори в затворено пространство. Участие свободно. Всички участници, които ще се състезават с мегалотърсачи от марките Fisher и Teknetics ще получат безплатна книга „ТЪРСЕНЕ НА САМОРОДНО ЗЛАТО С ВЛФ МЕТАЛОТЪРСАЧ“ от единствения официален представител на марките за България MDETECTORS®BG
13.30ч. – Начало на състезанието.
15,00ч – Край на състезанието,обявяване на победителите и награждаване с грамоти ,медали и 1бр.металдетектор GM1+ UK Edition

16,00ч – Провеждане на томбола с предметни награди,предоставени от:
MDETECTORS®BG, GOLDEN MASK, ЯЗОН ГОЛД, КОЛЕВ и КО ООД-Монтана, Форум Бг-Драга,Gold Pro и други.
– 1 брой металотърсач GM1+ UK Edition – предоставен от GOLDEN MASK– участници – членове на БАТСЗМ с пратен членски внос за 2015г.
– 10 книги „Търсене на самородно злато с ВЛФ металотърсач“ осигурени от MDETECTORS®BG- участие свободно.

17,00ч. – Свободно време.

Неделя 02.08.2015г.

10,00ч. – Почистване на мястото от битови отпадъци.
12,00ч. – Закриване на събора.
За допълнителна информация с БАТСЗМ – 0888654620,0876130369,0893747438-Кирил Стаменов

Social Share Toolbar

Национален събор на БАТСЗМ в Северозападна България 3-5 юли 2015г.

БАТСЗМ с подкрепата на БГ-ДРАГА, MDETECTORS®BG, GOLDEN MASK ,ЯЗОН ГОЛД,GOLDPRO, спонсори , фенове и приятели организира национална сбирка на всички фенове и почитатели на хобито. Мероприятието се проведе на река Бързия между гр. Монтана и гр. Берковица близо до село Боровци между 03-05 юли 2015г.
Етапните състезания бяха слените следните.
1.Състезание с легенчета по категории,мъже,жени и деца.
2.Състезание с металдетектори в затворено пространство/скрити определен брой метални плочки/.



Social Share Toolbar

Конгломерат-наличие на злато


Наличието на конгломератни слоеве в геоложките разрези показва засилена ерозия при по-старите пластове и при такива, които са близо до сушата. Конгломератите са широко разпространени в отлагания с различна възраст, особено в планинските райони и прилежащите към тях области. Те се срещат в основата на големи седиментни комплекси, натрупването на които е настъпило след периода на обширна ерозия на земната кора. Такива конгломерати се наричат базални. Понякога съдържат разсипен тип месторождения на злато, платина и други полезни изкопаеми.Препоръчително е на такива места да се наблегне на по чести и качествени проби по руслото на самата река или около нея.

МИНЕРАЛОГИЯ НА ЗЛАТОТО.

Златото е минерал от класа на самородните елементи. В една група, наречена група на златото, освен него влизат още широко известните метали сребро, мед и олово.
Основно промишлено значение за добив на злато има самородното злато. То почти никога не идва чисто. Често съдържа до 10-15% сребро. Когато количеството на среброто достигне 20% и повече, се използва името електрум. Цветът на златото е жълт с различни оттенъци. Когато има примес от сребро, то става по-бяло, а когато има примес от мед – с червеникав оттенък. Златото има силен, типично метален блясък. То притежава най-високите в сравнение с всички останали метали пластичност и ковкост. Например от 1 грам злато може да се изкове лист с площ 1 м . То е меко, с твърдост от 2,5 до 3 по десетстепенната скала на Моос, поради което при натиск със стоманена игла лесно се деформира и може да се реже с нож. Златото е тежко и относителнюто му тегло варира в пределите от 15,6 до 19,2 г/см в зависимост от количеството примеси, които съдържа. Относителнотто тегло на абсолютно чистото злато е 19.288 (т.е. 1 кубичен см тежи 19.288 грама). За сравнение относителното тегло на среброто е 10,5 г/см ; на медта 8,93 г/см ; на платината 21.46 г/см . Това показва, че различията в теглото на златото се дължат на количеството и вида на примесите.
Температурата на топене на златото е 1046,5° С.
Кристализира в кубична сингония. Кристалите по правило са рядкост. Обикновено идва под формата на дендрити, влакна или игли, грубо закръглени или сплескани зърна. Златни части с маса повече от 1,5 г е прието да се наричат „самородъци“. Те са сравнително редки и по правило всеки от тях получава собствено име. Например „Големият триъгълник“, намерен в СССР (Урал), с тегло 36,2 кг, а най-големият – „Плочата на Холтерман“, намерен в Австралия, която заедно с кварца тежи 285 кг, а златото в нея – 93,3 кг.
Златото се полира лесно. Има изключителна инертност и е единственият метал, на който не действат разредени и концентрирани киселини. При нормални условия златото не взаимодейства нито с кислорода, нито със сярата. То е устойчиво и на действието на атмосферната корозия, и на различни типове природни води. Златото не реагира нито със солна, нито с азотна киселина, но леко се разтваря в т.нар. царска вода (смес 3:1 HCI и HNO3). То се разтваря в живак и образува амалгама. Тази негова способност е била позната още в древността и от края на VI век се използва амал- гамирането при добива и пречистването на златото.
Най-голяма трудност при промиването на златото е различаването на златинките от другите минерали. В разсипите то се среща най-често под формата на заоблени зърна, пластинки, люспи, кори, дендрити и др. Повърхността на зърната е неравна, с различни по форма и размери вдлъбнатини. Понякога се покрива с железни хидроокиси, които го маскират. Най- често златото се различава по златистожълтия си цвят, силен метален блясък и голяма ковкост. Достатъчно е да се натисне златинката с игла и в нея ще остане отпечатък. Когато златото идва под формата на малки зърна и люспи, често се бърка с пирита и халкопирита, които по тази причина се нарича златото на глупците .Пиритът лесно се отличава по-голямата си твърдост u най-често no правилните кубчета, които образува, а халкопиритът – по своята си крехкост. Частично изветрели люспи от биотит (черна слюда) със златист цвят понякога също могат да се сбъркат, като се приемат за златинки, особено във влажно състояние. Изменената слюда се различава от златото по по-малкото си относително тегло, което й пречи да се натрупва в тежката фракция заедно със златото. От друга страна, изветрелите люспи биотит са крехки за разлика от златото. Известна е под името „котешко злато“.

Social Share Toolbar

Златни руди


Историята на златодобива по българските земи е на повече от 6500 години. Още в най-дълбока древност, в периода на разцвет на балканската енеолитна цивилизация, точно по нашите земи е добито и обработено първото злато в света (4500 – 4000 г.пр.н.е.). Хилядите златни предмети от ранната бронзова епоха, намерени край с. Дъбене, Карловско (ок. 3000 – 2500 г. пр.н.е.), маркират следващия връх на световния златодобив. И останалите богати археологически находки и писмени данни, свързани с производството и употребата на злато и сребро по нашите земи, показват, че от праисторическо време до днес, рудните ни райони винаги са били важен център на световния добив на благородни метали.

През първата половина на ІV в. пр. н.е. Филип ІІ Македонски завладява всички рудници. По този повод историкът Помпей Трог (І в.) пише: „Най-сетне, смятайки, че му е позволено всичко каквото му мине през ума, той завзел златните мини в Тесалия и сребърните в Тракия“. Важно сведение за мащабите на добива по това време е оставил римския историк Диодор (І в. пр. н.е.). Според него мините при Крениди носели на Филип ІІ годишен доход от 1000 таланта, които се равняват на 6 милиона драхми (26 160 kg сребро или 2736 kg еквивалентно злато). Целият годишен добив бил още по-голям – най-малко 5 – 6 t еквивалентно злато.

През VІ в. пр. н.е. Пеоните се разселват на юг в долините на Долни Вардар, на р. Галикос и на част от Долна Струма, а на север достигат до Трънско и Кюстендилско Краище.

За Тракия, „където се изкопава много злато и сребро“ говори Лукиан, а за промиването на злато по р. Марица („in Hebro Thraciae“) – Плиний (23 – 79 г.). Изображението върху една бронзова монета от ІІІ в., сечена в древния Филипопол (Пловдив) потвърждава това – под речния бог, олицетворяващ р. Хеброс (Марица), едно малко момче промива злато с дървено корито.

През ІV и особено през V век рудодобивът в Тракия достига поредния си максимум. В цяла поредица от книги се говори за дейността на златодобивниците беси. Към този период се отнасят поне три от златните мини в Родопите: „Перперек“, „Седефче“ и „Страшимир“. От тогава вероятно са и многобройните подземни минни изработки в речната тераса на р. Марица, южно от с. Огняново, Пазарджишко – античния град Бесапара.

Археологическата информация за златодобива в Кюстендилско-Кратовския район е разнообразна – следи от стари рудници и златарски работилници, златни предмети и монети. Върху бронзови монети на римската Пауталия от ІІ – ІІІ в. е представено речно божество, олицетворяващо р. Стримон. То е заобиколено с четири гения, олицетворяващи богатствата в района на древна Пауталия. Единият от гениите е представен с чувал на гърба пред дупка в скалата. Над него има пояснителен надпис: αργνροζ („ρребро“) – добив на сребърни руди в района на Осогово и Кратово. Другият гений е приклекнал и държи в ръцете си съд, с който промива речно злато. Над него се чете χρυσζ („ηлато“).

Забележителни следи от антични златни рудници има и в района древна Сердика. От тогава са галериите в златоносните конгломерати край Горубляне и Панчарево, останките от отработени разсипи край селата Говедарци и Алино (Самоковско), огромните кариери за добив на злато по южните склонове на Витоша и в Трънско Краище.

Максимумът на златодобивната дейност в Северозападна България също е свързан с римското владичество на Балканите. Предполага се, че названието на р. Огоста е дошло от името на император Август (І в.), по чието време е започнал интезивният златодобив от нейните златоносни пясъци. Добитото злато е употребявано в градските центрове като Рациария (днес Арчар), където са се намирали най-големите златарски работилници в Мизия.

След упадъка от няколко столетия, рудодобивът на Балканите е възстановен. Една от най-големите златни мини в Европа през ХІІ – ХІV в., се намирала край средновековния Перперек (Перперикон) в Източните родопи.Името на този град идва от названието на византийската златна монета, наречена nomisma hyperpyron – перпер. Кратовско-Кюстендилският район също е известен със златните и сребърните си мини.

Най-значителните средновековни мини по българските земи са „Сидерокапса“ и „Кратово“. Когато през 1547 г. Пиер Белон посещава „Сидерокапса“ на Халкидическия полуостров, тя е най-голямата мина за злато и сребро в Европейска Турция и една от най-големите в Европа. Нейната слава се носи далеч извън пределите на Османската империя.

Мината в Кратово достига своя разцвет в средата на ХVІ в. Значимостта ú е толкова голяма, че дори е вдъхновила писателя Пир Мохамед (Зайифи), който в голяма поема описва сериозните мащаби на добива. Значителните приходи от мината позволявали на кратовчани да отделят средства и за духовния живот на българската общонст. През 1558 г. те възобновяват близкия до мината Лесновски манастир. По това време към мината са се числели и кюстендилските златни рудници в района на с.с. Перивол, Злогош, Горна Гращица, Горно и Долно Катрище, Таваличево и на самия гр. Кюстендил.

Другите по-известни средновековни мини са „Гюмюш чал“ (Велинградско), „Брезник“, „Диканя“ (Софийско), „Чипровци“, „Мирково“ (Челопеч), „Сухо“ (Етрополско), „Улу дере“ (Хасковско), „Пелевун“ (Ивайловградско) и т.н. Оценката на общия добив на злато от българските земи в периода 1400 – 1900 г. е около 73 t.

След Освобождението интересът към подземните богатства е голям. През 1920 и 1921 г. е добивано злато в Чирпанско, а от 1939 г. – в Трънско. За периода 1880 – 1938 г. са издадени 3369 удостоверения за търсене на руди (запазени периметри). От тях обаче само при находище „Злата“ се достига до промишлен добив. През 1954 г. в находище „Челопеч“ също започва добив на злато, който продължава и сега. Злато е добивано от 11 находища: „Челопеч“, „Злата“, „Крушев дол“, „Говежда“, „Негърщица“, „Долна Каменица“, „Зидарово“, „Бакаджик“, „Маджарово“, „Чипровци“ и „Огоста“ – разсипи. През периода 1954 – 1995 г. от тези находища е добито около 38 t злато, като около 25 t са извлечени от находище „Челопеч“. Към днешна дата у нас златни руди се добиват само от две коренни находища: „Челопеч“ и „Зидарово“. Те се характеризират с ниско средно съдържание на злато, което най-често варира между 2 и 4 g/t.

В условията на съвременната пазарна икономика рентабилен добив на злато се осъществява само в нашите комплексни находища, каквото е „Челопеч“ – златно-медно, със средно съдържание на злато 2,9 g/t и на мед – 0,97 %. Но основен източник на злато, наред със златорудните, са българските медни находища, от които през периода 1939 – 1955 г. е добито около 27 t злато. Анализът на златодобива до 1955 г. показва, че:

* през периода 1939 – 1955 г. от българските златорудни и разсипни находища, както и от медните е добито общо над 65 t злато;

* вероятният годишен добив на злато в България от златорудните и медните находища през 1955 г. е бил 3470 kg, като 1591 kg от тях са добити от находище „Челопеч“;

* през 1955 г. от нашите медни находища е извлечено около 51,4 % от общото количество злато за страната, докато за златорудните този процент е 48,6 %.

Основните златоносни медни находища са „Елаците“ и „Асарел“.

От извършените през периода 1950 – 1980 г. голям обем геологопроучвателни работи, много малка част е ориентирана към търсенето и проучването на злато. Едва през 80-те години на миналия век, в резултат на проучването на находищата „Челопеч“ и „Елаците“, количеството на запасите и ресурсите на златни руди значително се увеличава. С ориентирането на бюджетно финансираните геоложки изследвания към терсене и проучване на такива руди, в периода 1992 – 2001 г. те се допълват с нови запаси и ресурси в цяла поредица от находища: „Зидарово“, „Маджарово“, „Седефче“, „Чала“, „Розино“, „Доброселец“ и др. Тогава (1996 – 1997 г.) е открито и най-доброто ни златно находище – „Ада тепе“, край Крумовград. Количеството на злато в тях е над 500 t (над $ 10,5 млрд. по днешни цени), а минималната прогноза за общия потенциал на България е над 1000 t.

Иначе в ново време у нас са добивани сравнително малки обеми собствено златни руди, главно от находищата „Злата“, „Говежда“, „Крушев дол“, „Бакаджик“, „Маджарово“ и „Зидарово“. Затова пък всяка година са получавани големи количества златосъдържащи медни („Челопеч“, „Елаците“, „Радка“, „Красен“ и др.) и полиметални руди. Общото количество на златото, получено от българските находища през ХХ в., възлиза на около 100 t.

Днешният средногодишен добив е около 3,5 t и представлява 0,14 % от световното производство. То не съответства на фактите от историята на златодобива, на установените повсеместни златни минерализации и на количеството доказани запаси. България все още заема скромно място сред световните производители на злато. Въпреки това, находищата „Челопеч“, „Хан Крум – Ада тепе“, „Чала“, „Седефче“, „Зидарово“, „Маджарово“, „Розино“ и др. дават основание да се смята, че не е невъзможно бързо да се излезе от днешния застой. Факторите, които са в състояние да подпомогнат този процес, са незадоволеното световно търсене, появилият се дефицит и очертаващият се неколкократен ръст на сегашната цена от $650 за тройунция злато до $1650 – $2200 пред следващите 10 години.

Българските златни находища могат да бъдат отнесени към седем промишлено генетични типа:

* Кварц-злато-сулфидни жилни находища. Към този тип се отнасят находищата „Говежда“, „Злата“, „Свищи плаз“, „Долна Каменица“ и „Негърщица“. В тях са съсредоточени около 5,6 % от общите запаси на метал-злато за страната и около 7,26 % от запасите метал-злато в коренните златни находища.

* Златно-медно-пиритни находища са „Челопеч“, „Елшица“, „Радка“, „Красен“. Основен представител е находище „Челопеч“. В него са концентрирани 60,2 % от общите запаси на метал-злато в страната и 78,68 % от запасите на метал-злато в коренните златни находища.

* Златно-полиметални находища. Към тях се отнасят полиметалните находища „Маджарово“, „Бакаджик“, „Зидарово“, „Седефче“, „Чала“, „Попско“. Те съдържат 10,76 % от запасите на метал-злато за страната и 14,06 % от запасите на метал-злато в коренните златни находища.

* Медно-порфирни златосъдържащи находища. Това са медните находища „Елаците“, „Асарел“, от които попътно се добива и злато. Други находища от този тип са „Цар Асен“, „Медет“, „Правешка Лъкавица“, „Горна Каменица“, „Карлиево“, „Братушково“, „Прохорово“, „Бърдце 1“ (щоркверк).

* Кварц-молибденови, злато- и сребросъдържащи находища с представител находище „Бабяк“.

* Оловно-сребърни, златосъдържащи находища с представител находище „Чипровци“.

* Златоносни разсипи – Огоста, Струма, Драговищица. В тях са съсредоточени около 1,82 % от общите запаси на метал-злато в страната.

Вижда се, че в коренните златни и златосъдържащи руди са съсредоточени основните запаси от метал-злато. Всички коренни находища на златосъдържащи руди в България имат хидротермален произход. Като продуктивни златоносни епохи се очертават каледоно-херцинската и младоалпийската.

Освен известните златосъдържащи находища, на територията на страната са ограничени 52 перспективни площи. Те са разположени както в близост до известни рудни полета, така и около проявления на разсипно злато. Наличните данни не позволяват да се даде количествена прогноза в границите на перспективните плащи. На този етап може да се направи само качествена прогнозна оценка. Очаква се да бъдат открити малки находища, от които 31 златоносни алувиални разсипи.

Утвърдените балансови запаси на златни руди у нас към 01.01.2007 г. са 27,4 млн. t.

Прогнозите запаси от злато в границите на известните рудни полета („Говежда“, „Злата“, „Етрополско“, „Бакаджикско“, „Зидаровско“, „Спахиевско“, „Маджаровско“, „Попско“ и „Звездел-Пчелоядско“) са около 50 – 51 t.

Прогнозните запаси на находище „Доброселец“, с. Калековец, Пловдивско, се изчисляват на 26 t злато.

Какви са перспективите за бъдещ добив на злато от няколко вече проучени или с прекратена експлоатация златни находища? Те изцяло зависят от бъдещите инвеститори. Кога едно находище е рентабилно за добив? На този въпос отговаря геолого-промишлената оценка за него. Най-общо казано, за да бъде находището рентабилно, е необходимо:

* съдържанието на злато в рудата да е високо, т.е. да е по-високо от минималното промишлено съдържание;

* количеството на запасите от злато в недрата да е достатъчно голямо, което да осигури добив на злато в продължание на години, за да могат да се възвърнат вложените инвестиции;

* геолого-икономическата оценка трябва да убеждава инвеститорите, че те в крайна сметка ще имат печалба от бъдещата експлоатация;

* трябва да е изяснена технологичната схема за преработката на рудата и извличането на златото.

Следва да се отбележи, че до неотдавна в рудниците, добиващи златосъдържащи руди, са прилагани неефективни системи на експлоатация, при което се постига изключително високо обедняване на рудите при добива. То надвишава 50 % за рудниците, добивали златни руди от находище „Говежда“. При проучването на различните рудни находища в България през последните 30 – 35 години не е обръщано достатъчно внимание на златото и среброто. Ето защо може да се предполага, че чрез извършване на неголям обем допълнителни и ревизионни работи в някои от проучените находища на медни и полиметални руди биха могли да увеличат запасите на метал-злато и метал-сребро
Златоносни разсипи.
Те са алувиални. Типични техни представители са разсипните находища „Огоста“, „Струма“ и „Драговищица“. Главните минерали в тях са самородното злато и магнетитът. Полезният компонент в случая е златото. В морфоложко отношение това са пластообразни залежи и лещи.
В разсипното находище „Огоста“ са съсредоточени 539 kg метал злато – в 5506,1 хил. m3 алувиални наслаги, със средно съдържание на злато 0,098 g/m3, от категории В и С1. Тук освен това има и 1195,5 хил. m3 алувиални наслаги, съдържащи 103 kg метал злато, със средно съдържание на злато 0,086 g/m3. Към тези запаси следва да се добавят вече добитите 678 kg злато. През периода 1974 – 1992 г. са добити са 9125,1 хил. m3 алувиални наслаги, със средно съдържание на злато 0,0743 g/m3.
Утвърдените балансови запаси на златоносни разсипи у нас възлизат на 287 хил. m3.
По-голямата част от балансовите запаси на златоносни разсипи е съсредоточена в поречието на Горна Струма (обл. Перник и Кюстендил). Тук има 4040 kg метал злато, със средно съдържание на злато 0,202 g/m3 в 19909 хил. m3 алувиални наслаги.
Промиването (добиването) на речното разсипно злато се извършва или ръчно (чрез дървено корито), или с помощта на специални устройства: стационарни, мобилни или плаващи драги.
По-известните реки у нас със златосъдържащи наноси са Огоста, Струма, Драговищица, Треклянска, Тополница, Палакария, Арда, Искър, Бързия, Брезнишка, Джерман, Влахинска, Струмешница и др.
В България има 117 реки, които са носители на златоносни разсипи.

Social Share Toolbar