Панайот Бакалов
Критериите за прогнозиране на на разсипи на злато обединяват предпоставките,използвани за търсене,и признаците,спомагащи за конкретното установяване на местоположението на златоносни разсипни находища.Въпреки че началото на установяването на тези критерии е отпреди няколко хилядолетия,тяхното разработване не затихва и продължава да е актуално и днес.
Продължете да четете КРИТЕРИИ ЗА ПРОГНОЗИРАНЕ НА РАЗСИПИ НА ЗЛАТО. →

Преди седмица приехме нови членове на БАТСЗМ …
Преди месец г-н Тим Милори /снимката в ляво/ – Вицепрезидент и собственик /акционер/ на Фърст Тексас Продъкт САЩ, производители на Fisher и Teknetics, се заинтересова от нашата организация БАТСЗМ и при срещата в Германия – Нюрнберг с колегата ни Светослав Петков /официален представител на Фърст Тексас Продъкт САЩ за България/ изяви желание да стане член на БАТСЗМ.
Но освен него пожелаха да станат членове и: Майк Скот/снимката в дясно/ – Директор продажби металдетектори хоби и Майкъл МакКомб – Директор на продажбите.
Майк Скот, който участва в реалитито Метеорит Мен /както сте виждали там се ползва само Фишер/, беше много радостен, че е член на подобна организация, защото смятал че „в Евпора няма злато“ Той ме увери, че ще носи фланелката на БАТСЗМ на всички златарски шоута в САЩ.
Скоро ще гледаме Майк Скот и в ново реалити за металдетектинг по Травъл ченъл.
Въпрос на време е да ни гостува на някой от съборите!Установяваме контакти със сходни асоциация в Европа и света с цел да се пуполизира хобито.Това е една от целите на националната асоциация.

Съществуват многобройни сведения за производителността на труда при златопромивачите през XIX и началото на XX в. Повечето от тях сочат, че дневната производителност на един златар, добиващ злато по нашите реки за периода, през който той се препитавал с тази дейност, е била около 0.5 – 1 g на ден. Според свидетелствата на съвременни златопромивачи, които не използуват механизация, такава е и тяхната днешна производителност. Продължете да четете Колко злато може да промие човек за един ден? →

Златно-кварцовите жили са широко разпространени в природата и неговото месторождение.

Те може да бъдат поделени на няколко групи(галенит,сафалерит,пириит и др.)те се поделят на: златно-кварцови жили с незначително количество сулфидни минерали и на златно-кварцови жили с изобилие на сулфидни минерали.Формата на рудните тела е жилна но най-разнообразна.Срещат се единични жили ,пресичащи се жили,стъпаловидни жили и т.н.сложни жилни системи.
Златото се съдържа както в кварца ,така и в сулфидните минерали.Размерите на жилите се определят от дебелината им(мошността),дължината по посока и дължината по наклон(в дълбочина).
Мошността от златорудните жили обикновенно се движи от 0,5 до 1,5м. мощност от порядъка на 1,5-6,0м. сее приема като превишаваща средната:над 6м. се среща рядко,но са известни златорудни жили с мощност превишаваща 10м.Жили смощност 0,1-0,5м.се наричат маломощни.Когато мощността е само няколко сантиметра,се говори за наличие на прожилки.
Обикновено дължината на златорудните жили по посока е няколко стотици метри.По-рядко се срещат жили с дължина над 1км.Известни са и грамадни жили, имащи дължина 10км и повече.Жилите се считат къси, когато дължината им е няколко десетки метра.Дължината на златорудните жили дълбочина,,по наклон,, се движи от десетки и стотици метра до 1-2км. и повече.
Всяка жила както по посока, така и по наклон има начална точка,в която започва,и крайна точка в която завършва.Обикновено мощността на жилата по фланговете и в дълбочина постепенно намалява и жилата прекъсва,т.е.изклинява.В други случай в средната част на жилата се наблюдават подувания.В едни случай подуванията се редуват с участъци с нормална мощност,а в други случай участъците с обикновена мощност се редуват с прекъсвания на жилата.Такива жили се наричат лещовидни или броеницовидни,тъй представляват серия лещообразни тела.
Обикновенно в дълбочина съдържанието на златото в рудата намалява.Понякога това става постепенно,понякога става доста бързо.В повечето златорудни жили златото е разпределено доста неравномерно.Във всяка жила се образуват така наречените рудни стълбове,които представляват ивици от по богата руда.Но в границите на тези рудни стълбове разпределението на златото е също неравномерно.В тях се наблюдават отделни ,,бонанци“,,,джобове“ или ,,гнезда“,в които е съсредоточена най-богатата руда.Количеството на злато в такива богати бонанци и гнезда е най-различно.Така например в Нова Зеландия от едно такова гнездо в течение на 15месеца са получени 9 тона злато.В Калифорния един малък джоб е дал 540кг.злато,в това число и един 60-килограмов самородък.В месторождение Голдфилд-САЩ от руда с тегло 47тона са добити 900кг.злато.
Друг тип са разсипите.Разсипните месторождения,или така наречените златоносни разсип,се образуват в резултат от разрушаването на коренните рудни златни находища.При разрушаването на рудните късове в речните долини се отделят минералите,в това число и златото,и се смесват с речния пясък.По своя произход те биват най- разнообразни.Известни са елувиални,делувиални,алувиални и крайбрежни-езерни и морски-разсипи.
Дължината им бива от стотици метри до десетки километри.Разсипните месторождения се срещат в близост до районите на развитие на коренните златни месторождения и особено на златно-кварцовите.Но за образуване на разсипи е необходимо наличие не само на кварцово-златни жили,но и наличие на подходящи геоморфоложки условия.В миналото те са играели водеща роля,но по настоящем добивът от тях съставлява коло 10-15% от общия добив на злато.
Важна роля имат и медните,полиметалните и някои други месторождения,от които златото се извлича като съпъствуващ компонент.Добивът на злато от такива находища съставлава според някои специалисти около 20% от общия добив на злато.Според други изследователи,златорудните месторождения могат да бъдат обединени в 4 промишлени типа-
Първа група-жилни находища.Това е най разпространиния тип златорудни месторождения.Морфологията на жилите е сложна.Характерна за тях е досто непостоянната и незначителна мощност.Жилите се разклоняват на серия прожилки и апофизи.Златото в тях е разпределено неравнемерно и даже крайно неравномерно.Обогатените участъци най често са привързани към местата,в които жилите менят своята посока,в местата на пресичинията на жилите,на отклоненията на апофизите,прожилките и други.
Жилните златорудни месторождения могат да бъдат поделения на две основни формации-златно-кварцова и кварцово-сулфидна.Последната е по разпространена.
Златото се съдържа както в кварца така и в сулфидните рудни минерали(пирит,арсопирит,халкопирит и др.)
Втора група-щтокверкови находища.Щтокверкът представлява система от паралелни ,разклоняващи се и просичащи се прожилки с незначителна мощност,съдържащи злато.Характерна за тях е липсата на резки контакти с вместващите скали.Често разликата между промишлените руди и вместващите скали се състои само в различната концентрация на златото.С намаляване на съдържанието му,промишлените руди преминават в непромишлени,които без аясни контакти се сменят от стерилни хидромернално изменени скали.По такъв начин границите на промишленото орудяване се прокарват според данните на опробването.
Съдържанието за злато в тези месторождения е ниско.Обаче размерите,а оттам и записите са крупни,поради което штокверковите находища имат голямо промишлено значение.
Трета група-сулфидни залежи,лещи и техните железни шапки.Злагорудните сулфидни залежи и лещи са представени от следните формации-пирит.халкопоритна,полиметална,коята преобладават галенит и сфалерит,и пирит-пиротинова.Характерно за железните шапки,е привързаността на промишлените златни концентрации към долните части на зоната на окисление.
Четвърта група-неправилни тръбообразни и гнездообразни тела.Характеризират се с неголеми размери и имат сравнително ограничено разпространение.Тръбообразните тела се отличават с неправилните си очертания и с по-големи размери в дълбочина в сравнение с тези в план.Златорудните находища генетически са свързани с малките интрузии от кисели и средни гранитоиди.Значително по рядко златните орудявания са във връзка с алкалните,основните и ултра основните унтрузивни скали.Генетически златорудните месторождения обикновено се обединяват в следните групи.
1.Високо температурни хидротермални месторождения.Представени са от кварцови жили с арсенопирит,пирит,пиропитин и др.Златото идва като самородно и във вид на субмикрокопични включения в арсенопирита и пирита.
2.Средно температурни хидротермални месторождения.Това са кварцово-карбонатни жили с флуорит и барит.Злато е предимно самородно,но идва като субмикроскопични включения в сулфидните минерали.
3.Нискотемпературни хидротермални месторождения.Разпространинени са в областите с терциерна вулканска дейност.Рудите са златно-сребърни,понякога и златно-сребърно-телурни.В отделни случаи съдържат и селен.Рудните тела са штокверки,жили и жилни тела.Златото е самородно и във вид на химическа съединение с телура.
4.Метамарфозирани месторождения-златни конгломерати.Това са седиментогенни метаморфозирани конгломератни пластове,залягащи сред кварцити и доломити.
5.Железни шапки на сулфидните месторождения,в които златото като химически устойчиво се натрупва за едно с хидроокисите на желязото ,карбонатите и сулфитите на оловото и вторичните сребърни минерали.
6.Разсипни месторождения,коите се образуват при разрушаването на коренните месторождения.
Надявам се тази статия да бъде полезна на всички които желаят да практикуват това хоби.Хоби което е като всички останали,просто изисква и малко знание.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=8&t=358#p2633

Традиционното плавенето на разсипно злато от македонски златари в Чирпанско продължило и през първите години на XX в. до началото на Балканската война (1912 г.). През 20-те години на миналия век интересът към златните находища в Чирпанско отново се усилва. Един златотърсач от с.Голям дол (Старозагорско) разчистил откритата в с.Кольо Мариново подземна минна изработка и успял да популяризира идеята си за организиране на по-голям добив. Продължете да четете Занаятчийският и любителският добив на разсипно злато. →

До тук разгледахме признаците за златоносност,местата на отлагане,начините за отработка на тези места,и стигнахме до същноста на въпроса.Златото! Златото бива два вида:
1.Така нареченото палеогенно злато.

 
Продължете да четете ВИДОВЕ ЗЛАТО ЕДРО ДРЕБНО И МИКРОННО И НАЧИНИ ЗА ПОЧИСТВАНЕТО МУ! →

Още в древни времена по времето на Траките 8-7-6 п.н.е първите съоражения за колективен добив на злато са така наречените Улей! Първите улей са представлявали обикновенно дърво,от вътре обгорено,одрязано напречно по цялата си дължина на две през средата,загладено и напречно на този улук изсечени канали по цялата дължина. Един е хвърлял речната баластра на улея и други няколко със кофи са промивали материала изливайки водата в него. Продължете да четете Улеи и що е това улеи. →

Залежите са използвани около 1500 години преди Христа, твърди доцент д-р Красимир Лещаков

Голяма част от тракийското злато като откритото в могилите край Казанлък вероятно е добивано в района на община Минерални бани. Три големи златни полета, разработвани и експлоатирани от древните траки са разположени в района на Източните Родопи, твърди доцент д-р Красимир Лещаков. Това са Ада Тепе край Крумовград, Стремци, където се намира Перперикон и третото най-голямо находище в района на Минерални бани.
Продължете да четете Община Минерални бани лежи върху стотици тонове злато →

Професия златотърсач? Шегувате ли се? Това обикновено е реакцията на хората, когато разберат с какво се е занимавал през по-голямата част от живота си Димитър Ненов. А той е доволен, защото и без това не иска съгражданите му да знаят какво точно прави през времето, когато напуска родния си град и посвещава месеци на необичайното си занимание. Предпочита да пази в тайна познанията и уменията си. Казва, че занаятът му е труден и от него не се става милионер. Според Ненов в България няма хора, които да са забогатели от добив на злато.
„Мит е, че в нашата страна има огромни неоткрити залежи от благородния метал. Количествата, които могат да бъдат открити, са ограничени“, казва познавачът.
Продължете да четете Професия златотърсач →

Мисия ,,Арда,, приключи и много бързо дойде новата експедиция Мисия ,,Странджа,,Експедицията се проведе в рамките на датите от 22 до 26септември 2012г.на р.”Велека” в сърцето на Странджа планина, под високия мост на 3-4км. от гр.Звездец, по посока гр.Малко Търново.Аз и съорганизаторите Ицо и Митко Бошнаков отидохме още на 21 следобяд, и направихме упътващи табели за колегите за да не се объркват.Този път имаше и малко офрод преминаване на р.”Велека” през брод където адреналина беше на ниво.Мястото за палатковия лагер беше избрано от Ицо и беше на прекрасно място в разредена гора и много близо до реката с кристално чисти води.Първата вечер беше малко хладничко ,но от следващия ден всичко си беше на ниво-времето беше с нас.Вечерта след полунощ си имахме и посетители до палатките,семейство чакали беше решило да ни прави компания в по голямата част на ноща.На другия ден сутринта започнаха да идват и първите участници.Ицо, с високопроходим джип,беше и теглич за тези които неможеха да минат брода на реката.Новодошлите започнаха да опъват палатки и да се настаняват.Както и се очакваше, започна атака и на реката за проби и работа под вещото напъствие на Ицо и Митко Бошнаков.Аз останах в лагера да посрещам идващите и да ги настанявам.Следобяд имаше ударно събиране на дърва за голям лагерен огън който поддържахме през всичките дни целодневно.След това вечерта под лагерния огън и ярките звезди и луната се проведоха много поучителни беседи от ветераните в тази област.Имаше нови запознанства,макар че и доста от колегите посетили р.,,Арда,, дойдоха пак,като Венци,Илко,Валери, Сашо със съпругата си…Времето минаваше неусетно бързо под звуците на всякакви животинки в гората и прекрасната магнитична атмосфера на Странджа.Чистият въздух повлия много добре на всички .Следващия ден беше много вълнуващ за всички колеги.Още повече че си имахме и рожденник в лицето на Ицо-Репата, главния виновник за събирането на това красиво място.Още от ранни зори започнаха да идват още участници,които се бяха и настанили в местността ,,Ковач,,където всички бунгала бяха пълни от хора неискащи да бъдат на палатки.Искам да благодаря на Ицо за това, че беше поканил и водещи геолози в тази област да ни посетят.И те дойдоха към обяд.Благодаря на геолога Йордан Йорданов и негов колега за изнесените лекции безплатно на всички които искат да се занимават с това хоби.Обърна внимание на всички както в лагера така и на реката,и след известно време имаше и първите резултати доста от новодшлите,започнаха да намират първите си златинки.Някои даже намериха доста големи златинки което вдигна адреналина и тръпката на всички.Мястото където беше лагера се намираше и точно на вътрешен завой на реката на който дъното е скалисто и в продължение на 40-50м,навсякъде има разсипно злато и златоносни разсипи по коритото на реката.Някои колеги които се занимаваха почти цял ден изкараха от 0,5 до 1 грам злато.Бяха показани различни пособия на реката ,като се почне от дървено корито и се мине през различни по направа улеи.Имаше и доста куриозен случай с поръчан улей,който пристига от Америка до България за цели 6 месеца.Беше показан един хромел с въртящ се барабан направен от колега и тестван за първи път на реката,както и една понтонна драга със смукател направена и тествана също за първи път на място с по дълбока вода.Перфектната експедиция приключи с една малка томбола с раздаване на награди.Специални благодарности на хората от MDETECTORS.COM и независими спонсори..Направихме много филми и снимки за спомен както взехме решение за догодина да се съберем някъде в централна България да може да има повече посетители.Благодарение на Ицо който ни запозна и със местния археолог Марин от музея в гр.Малко Търново, ходихме и посетихме местните културно-исторически обекти ,,Мишкова нива,, и
мястото където се казва че е погребана Бастет и където доста е копано от хора на екипа на покойната Людмила Живкова.Мястото наистина е магнетично и зареждащо с положителна енергия.Прибрахме се в лагера въодушовени от видяното намиращо се на метри от Република Турция.Вечерта ,пак под звуците на горските обитатели и лагерния огън, си разказвахме интересни случки.Неусетно минаваше времето и никой не мислеше за сън.Станахме рано пробудени от звуците на местната кукувица която беше решила тия дни да ни бъде ранобудник.Целия ден на колегите мина по различните места реката на реката, под вещото ръководство на Ицо и Митко Бошнаков за което им благодаря най искрено.Аз пак си бях дежурен по лагер, да посрещам и изпращам идващи се и занимаваащи си колеги.Защо ли винаги толкова бързо минават дните и часовете когато сме заедно,но всяко начало си има и своя край.За да можем пак и отново след време да се съберем, но на друго място.Благодаря на всички които ни посетиха през тези дни и се видя че този път сме повече от предешния което е много добре.Запознах се с прекрасни хора обединяващи се под едно хоби. Странджа, една прекрасна планина с много магнетизъм и криеща тайните на минали епохи и родови хроники.Трябва да се посети за да се изпита това чувство от всеки,просто не може да се опише с думи.Благодаря ви момчета и до нови срещи.