Парчета от метеорити от Марс и скални фрагменти от Луната бяха продадени на търг в Ню Йорк и събраха над 1 милион долара печалба, съобщи Ройтерс.

От 125-те изложени за продажба метеорити, няколко не са успели да намерят собственици, включително парче метал, паднало в пустинята Калахари, което напомня за крещящо лице.

Най-скъпата придобивка на търга е лунен камък с тегло 1,8 кг. Той е намерен в тъмната страна на естествения ни спътник. Отчупил се е от Луната при сблъсък на астероид. Той е бил продаден за 330 000 долара, което е със 10 000 по-малко от очакваното.

Единственият в историята на човечеството „метеорит-убиец“ е бил продаден за 1375 долара. Скалният къс е паднал на територията на САЩ през 1972 г., като напълно пулверизирал крава.

Мисия ,,Арда,, приключи и много бързо дойде новата експедиция Мисия ,,Странджа,,Експедицията се проведе в рамките на датите от 22 до 26септември 2012г.на р.”Велека” в сърцето на Странджа планина, под високия мост на 3-4км. от гр.Звездец, по посока гр.Малко Търново.Аз и съорганизаторите Ицо и Митко Бошнаков отидохме още на 21 следобяд, и направихме упътващи табели за колегите за да не се объркват.Този път имаше и малко офрод преминаване на р.”Велека” през брод където адреналина беше на ниво.Мястото за палатковия лагер беше избрано от Ицо и беше на прекрасно място в разредена гора и много близо до реката с кристално чисти води.Първата вечер беше малко хладничко ,но от следващия ден всичко си беше на ниво-времето беше с нас.Вечерта след полунощ си имахме и посетители до палатките,семейство чакали беше решило да ни прави компания в по голямата част на ноща.На другия ден сутринта започнаха да идват и първите участници.Ицо, с високопроходим джип,беше и теглич за тези които неможеха да минат брода на реката.Новодошлите започнаха да опъват палатки и да се настаняват.Както и се очакваше, започна атака и на реката за проби и работа под вещото напъствие на Ицо и Митко Бошнаков.Аз останах в лагера да посрещам идващите и да ги настанявам.Следобяд имаше ударно събиране на дърва за голям лагерен огън който поддържахме през всичките дни целодневно.След това вечерта под лагерния огън и ярките звезди и луната се проведоха много поучителни беседи от ветераните в тази област.Имаше нови запознанства,макар че и доста от колегите посетили р.,,Арда,, дойдоха пак,като Венци,Илко,Валери, Сашо със съпругата си…Времето минаваше неусетно бързо под звуците на всякакви животинки в гората и прекрасната магнитична атмосфера на Странджа.Чистият въздух повлия много добре на всички .Следващия ден беше много вълнуващ за всички колеги.Още повече че си имахме и рожденник в лицето на Ицо-Репата, главния виновник за събирането на това красиво място.Още от ранни зори започнаха да идват още участници,които се бяха и настанили в местността ,,Ковач,,където всички бунгала бяха пълни от хора неискащи да бъдат на палатки.Искам да благодаря на Ицо за това, че беше поканил и водещи геолози в тази област да ни посетят.И те дойдоха към обяд.Благодаря на геолога Йордан Йорданов и негов колега за изнесените лекции безплатно на всички които искат да се занимават с това хоби.Обърна внимание на всички както в лагера така и на реката,и след известно време имаше и първите резултати доста от новодшлите,започнаха да намират първите си златинки.Някои даже намериха доста големи златинки което вдигна адреналина и тръпката на всички.Мястото където беше лагера се намираше и точно на вътрешен завой на реката на който дъното е скалисто и в продължение на 40-50м,навсякъде има разсипно злато и златоносни разсипи по коритото на реката.Някои колеги които се занимаваха почти цял ден изкараха от 0,5 до 1 грам злато.Бяха показани различни пособия на реката ,като се почне от дървено корито и се мине през различни по направа улеи.Имаше и доста куриозен случай с поръчан улей,който пристига от Америка до България за цели 6 месеца.Беше показан един хромел с въртящ се барабан направен от колега и тестван за първи път на реката,както и една понтонна драга със смукател направена и тествана също за първи път на място с по дълбока вода.Перфектната експедиция приключи с една малка томбола с раздаване на награди.Специални благодарности на хората от MDETECTORS.COM и независими спонсори..Направихме много филми и снимки за спомен както взехме решение за догодина да се съберем някъде в централна България да може да има повече посетители.Благодарение на Ицо който ни запозна и със местния археолог Марин от музея в гр.Малко Търново, ходихме и посетихме местните културно-исторически обекти ,,Мишкова нива,, и
мястото където се казва че е погребана Бастет и където доста е копано от хора на екипа на покойната Людмила Живкова.Мястото наистина е магнетично и зареждащо с положителна енергия.Прибрахме се в лагера въодушовени от видяното намиращо се на метри от Република Турция.Вечерта ,пак под звуците на горските обитатели и лагерния огън, си разказвахме интересни случки.Неусетно минаваше времето и никой не мислеше за сън.Станахме рано пробудени от звуците на местната кукувица която беше решила тия дни да ни бъде ранобудник.Целия ден на колегите мина по различните места реката на реката, под вещото ръководство на Ицо и Митко Бошнаков за което им благодаря най искрено.Аз пак си бях дежурен по лагер, да посрещам и изпращам идващи се и занимаваащи си колеги.Защо ли винаги толкова бързо минават дните и часовете когато сме заедно,но всяко начало си има и своя край.За да можем пак и отново след време да се съберем, но на друго място.Благодаря на всички които ни посетиха през тези дни и се видя че този път сме повече от предешния което е много добре.Запознах се с прекрасни хора обединяващи се под едно хоби. Странджа, една прекрасна планина с много магнетизъм и криеща тайните на минали епохи и родови хроники.Трябва да се посети за да се изпита това чувство от всеки,просто не може да се опише с думи.Благодаря ви момчета и до нови срещи.



Между 10-15юли организирахме една палаткова експедиция на р.
“Арда” в Родопите, под язовирната стена на яз.”Студен кладенец”в близост до с.Странджево и с.Долно Черковище.Събрахме се колеги от цялата страна с еднакви хобита,но се наблегна на хобито промиване на злато.Първия ден изградихме лагера и посрещахме първите ентусиасти.Вечерта до лагерния огън беше много вълнуващо,разказваха се различни случки и истории от различните по хобита новодошли колеги. Поканен беше снимачен екип от ,,Нова телевизия,,.На втория ден освен снимането на филма се наблегна основно на хобито ,като по- старите , в лицето на Ицо и Митко Бошнаков показваха на по- младите златотърсачи, как се взимат проби по реката и се промива злато.Много важни съвети получиха от ветераните в тази област.По реката имаше малки златинки които някои видяха за първи път и тръпката и блясъка в очите беше много интересен.Някои се разходиха по поречието на реката и за минерали-ахати,халцедони,ясписи и др.Тук в този край ги има доста ,и са много красиви.Следобяд поради високите температури, колеги си направиха и плаж по реката.Адреналина и атмосферата бяха на ниво и поради факта че ,през тези 4-5дни се постараха да ни посетят максимално голям брой ентусиасти интересуващи се от хобито промиване на злато..Все пак това е първото начинание от такъв род събирания.Вечерта пак на лагерния огън до палатките си говорихме предимно за хобито и от там се зароди и идеята да си направим Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.Идеята е тази асоциация да помага на всички колеги които се занимават с това хоби, и следващите събирания да бъдат вече много по- добре организирани.Филма който направихме с екипа на Нова телевизия се излъчи в предаването на ,,Темата по нова,, на 22.07.2012г от 19.30ч.Тук ще направя и едно уточнение,да се знае по статистиката в отпускарския месец новините са гледани от 800 000 зрители,веднага след това почвайки, нашия филм гледаемостта скача на 1 300 000 зрители което е рекорд по гледаемост.След филма гледаемостта пак пада до към 800 000зрители.Тъй къто Нова телевизия имат шевство с” Дойче веле “част от филма около 5 мин.беше излъчен в предаването по” Дойче Веле – свят”.на 14.09.2012г.от 16,15ч.От около 20м. документален филм за нас беше отделено доста време,за което изказвам благодарност и на журналиста от Нова телевизия Ник Василковски и целия екип който ни посети на р.”Арда” и беше с нас цели 3 дни.На екипа ,както и на всички зрители гледали филма показахме едно малко по различно хоби имащо цел да се практикува в свободното време.Хоби като всички останали.Също така, освен запознанствата и адреналина ,си направихме екскурзии в района където има много културно-исторически забележителности.На някои им беше за първи път да спят на палатки което също беше доста интересно изживяване.Времето беше прекрасно както и за децата така и за жените на посетителите дошли да се видят и запознаят на място с различни пособия и начини на промиване на речно разсипно злато което има по коритото на реката.Тук решихме следващото събиране да бъде в Странджа планина в сърцето на р.”Велека “на място намиращо се между гр.Звездец и гр.Малко Търново.Ицо, който е един от организаторите на събитието предложи това място където хем е близко до реката ,хем има доста разсипно злато по коритото на реката.Изказвам благодарност на всички които ни посетиха на тази експедиция,както и на ветераните които запознаха по младите със много неща както на теория така и на практика на самата река.Това беше само едно начало на по нататшни събирания на колеги занимаващи се с това хоби .Ще се стремим максимално във всички части на България да правим подобни по род сбирки,за да може тези които не са имали възможност да ни посетят да дойдат до най- близките до тях места.





http://www.dw.de/dw/episode/9798/0,,16187403,00.html

От погледа на римляните не могло да убегне това, че тук траките добивали злато, сребро, желязо и други метали, от които ковели или леели оръжия, оръдия на труда и украшения. След завоюването разработили в планинския район на Монтана златни, железни, сребърни, оловни и други залежи. Най-трайни и значителни следи има от златодобива.
Известни са два начина за добив на злато, за които научаваме както от писмените извори, така и от направените проучвания в златодобивния район на Монтана. Единият е чрез изкопаване на златоносна руда и вторият е чрез промиване на златоносен пясък. При изкопаването на рудата се образували галерии, която работа Плиний Стари нарича „равна на работа на гиганти…. Много месеци хората не виждат дневна светлина. В тъмнината те подават един на друг отломъците и само тези, които са на входа виждат светлина. В галериите се срещат прегради от кремък и други твърди скали, но жаждата за злато е оше по-упорита“. Такива галерии бяха разкрити край София. По височините около коритото на р. Огоста и р. Златица има галерии, които сега населението нарича „рупи“.
Изкопаната златоносна руда е била счукана и след това смилана на ръка в каменни мелници, направени от здрави породи камъни. От продължителното стриване на рудата, дъната им се пробивали и затова ги изоставяли в този вид, в който днес ги намираме. След стриването на рудата тя е била готова за промиване, което правели така както промивали златоносния пясък. Именно вторият начин за добиване на злато е чрез промиване на златоносния пясък или, както тук сега населението казва, чрез „плавене“. Плиний Стари подробно описва втория начин (които едновременно е и етап) за добиване на злато чрез промиване, като подчертава, че „няма по-съвършено злато от това, което е излъскано от движението и течението на водите“.
Тук са били възможни няколко начина за плавене на златото от златоносния пясък. Единият от тях е посоченият от Плиний начин, чрез поставяне в улеи гъсти храсти, които задържали златните зърна. Другият е чрез плавене в дървени корита и копанки, както е правено в началото на този век във Витоша и Кюстендилско. Добиването на злато е представено в сцена върху монета от Пауталия, дн. Кюстендил, изобразяваща речния бог Стримон, който промива злато в реката. По същия начин и досега се промива (плави) злато около селата Гаганица и Говежда, Монтанско. Хората си служат с дълги корита, всяко едно от които е направено от по една дебела дъска, дълга 1-1,5 м. и широка 30-40 см, с ниски странични ръбове. В началото на коритото, дебелата дъска е набраздена с по 15-20 напречни жлеба. През коритото като в улей минава бързо течаща вода, увличаща златоносния пясък, а златото, като по-тежко, пада в жлебовете, откъдето се събира. Сам човек за един ден може да изплави около 5 грама злато. Някои плавари са намирали едри златни зърна до 12 грама.
Там, където водата е била по-малко и не е достигала за промиване на златото, особено през летните горещини, се е налагало направата на басейн (малък язовир), какъвто е имало по течението на р. Златица. И до сега е запазена землената стена, която преграждала водите на реката под с. Котеновци. Нейната дължина е около 150 м и височина 3 м. Тя заприщвала басейн, чиито размери са приблизително като тези, които дава Плиний за т. нар. от него piscina. Сега тази стена е разрушена на мястото, където е коритото на реката и от прекарания до него път. От двете страни на реката и пътя, голяма част от нейната дължина все още е запазена.
По-голяма част от полученото злато в поречието на Огоста е било изпращано в Рим и с него се е поддържал разкоша на богатите, развращавали се тълпите или се заплащало на администратори и войници. Известна част от него, под една или друга форма, оставало и за местните робовладелци. Преди да бъде известен на науката този златодобивен район се предполагаше, че златото от което са правени украшенията от Николаевското съкровище, пък и други, е било внасяно в Рациария от Карпатите. Сега вече трябва да приемем, че много по близо до истината е ювелирните работилници в Рациария, а възможно и в Монтана, да са работили със злато от поречието на Огоста. И сега има пряк път, използван от римляните, който води от горното поречие на Огоста за Рациария (Арчар), през седловината на Веренишкото бърдо, над която се издига голямата крепост до с. Камена Рикса, пазеща този път. Всичко казано до тук подчертава, че районът на Монтана е един от големите златодобивни центрове на Римската империя.

На тази карта всеки ден по малко ще нанасям всички златоносни райони за цяла България където е промивано злато от античноста до наши дни.Препоръчвам всеки да си я запемати и да я разглежда тъй като всеки ден нанасям нови места и е актуална за цяла България.След като свърша със златоносните места ще почна да нанасям къде са падали метеорити и къде може да намирате различни минерали в цяла България.Огромен труд е от моя страна но си мисля че си заслужава да бъде в помощ на всички колеги.


Вижте Карта на местата за ситене на разсипно злато в България на по-голяма карта

Какво представлява златото и защо се бележи със символа Au?
Златото е рядък метал с точка на топене 1064 градуса по Целзий и точка на кипене 2808 градуса. Химичният му символ Au е съкращение от латинската дума за злато Aurum, което, буквално преведено, означава светла зора – Glowing Down. Златото има няколко основни качества, които го правят полезно за човечеството през вековете. Сред най-големите му предимства са отличната му проводимост и неспособността му да взаимодейства с вода и кислород.
Продължете да четете Любопитно за златото →

В последно време темата за златотърсачеството в България бе широко експлоатирана в средствата за масово осведомяване, особено от вестниците и списанията. Но повечето от публикациите бяха дело на журналисти, дирещи поредната сензация, или от научни величия, които предлагаха своите теоретични разсъждения по проблема. Намериха се дори и самоуки или самообявили се екстрасенси, които “уточняваха” тоновете (в хиляди и милиони) злато, лежащи тук-там из България, я имаше и такива, предлагащи на “обрулената” ни държава да я превърнат в рай, ако…
“Блажени са верующите…”- пише в Библията и сигурно е така, но ние ще кажем – “Глупави са вярващите… на празно думци”, и още: ще спечелят вярващите в себе си, в разума си, в силите и желанието си да просперират. Защото успехът в живота никога не е бил плод на молитви, а на здрава, както казва българинът – яка работа. Така е и в нашия случай – вярвайте в здравия разум, в мишците си, защото ви чака яка работа.
Но безцелното прехвърляне на каквито и да е насипи няма да ви донесе успех, ако не сте запознати с някои от основните белези, по които ще определите има ли злато в реката, струва лиси физическия труд и другите разх оди (хра на, бензин, инструменти).
Предлагаме ви в най-синтезиран вид определени пос¬тановки, почиващи най-вече на практическия опит, за опреде¬ляне на златоносността, както и други технологични особености.
1. При меко, глинесто дъно – златото е на дъното, често в самата глина, особено ако е пореста.
* 2. Остъргвайте с лопата или с друг подходящ инстру¬мент добре дъното, най-вече ако по него има дупки, рязове, ( екове, пукнатини.
3. В повечето случаи (80 на сто) златото е в пласта, легнал на самото дъно и до 50-60 см над него.
4. Наличието на олово, железен прах и железни пред¬мети (в населено място) в определен пласт или на дъното е сигурен
белег за концентриране на златинки (по-богат участък).
5. Когато в насипа ясно са очертани няколко пласта различни наслагвания, вземете проби поотделно от всеки пласт.
6. Ситното като прах злато ©признак, че ще трябва да потърсите по-силен участък нагоре срещу течението на реката (дерето).
7. Ситно като прах злато можеше да откриете и на повърхността на насипа – в корените на тревите и дърветата (особено на върбите).
8. Твърде ситните златинки понякога дори плуват в гаванката – внимавайте, сейте леко и плавно.
9. По-едрите златинки са знак, че сте близо до място, откъдето “тръгва” златото, но не очаквайте да откриете злато¬носна жила.
10. Жълтият, ръждиво-кафявият или черен цвят на част от насипа са признак за по-голяма концентрация на златинки – работете внимателно!
11. Ако вл яво или вдясно от сегашното корито на реката (дерето) забележете бивше (старо) корито на реката (дори да е на по-високо място от новото), вземете проби и от там, защото водата е текла на това място преди стотици или хиляди години и вероятността за по-наситен златоносен пласт е по- голяма.
12. Внимателно проучвайте местата преди, в и след завой на реката. Отхвърлените от водата насипи вляво или вдясно, след катотеоретичносиобяснитекакеударилав брега (висок или нисък – има значение) и накъде е вероятно да е отхвърлила или утаила златото, са ваш обект за обстойно проучване.
13. След рязък завой и.последвало затихване на вълна¬та (прав участък) очаквайте златоносен насип и в самата река.
14. При наличие на скали (ронливи и напукани) в реката и по брега непременно ги проучете – разкъртете от скалата, остържете рязовете и дупките по нея – златинките се вмъкват в пукнатините.
15. При глинесто дъно, поресто (най-често жълта или сива глина) златинките се забиват понякога до 50-60 см дълбочина.
16. При твърдо, скалисто и особено равно дъно не очаквайте нищо, но проверете хлътвания, дупки, рязове.
17. При среща с голям камък или скала в реката водата носи и отлага златинките след камъка (пред камъка, гледано срещу течението на реката).
18. Водопадите и праговете по течението на реката също са обект на внимание. Да остане злато във водопада е почти изключено, поради силната ударна вълна, която непре¬къснато бие дъното и изхвърля от него всичко. Златото се утаява след водопада, особено ако следват нови хлътвания на речното дъно, прагчета.
19. Прегледайте внимателно, до дъно. насипа пред водопада – най-често там се образува скална преграда за по- тежките частици (олово, желязо, злато).
20. Безсмислено е да се търси злато след построените по реката язовири. Не защото го няма, а защото липсата на вода е довела до затлачване на коритото, огромно количество пясък и баластра са останали непромити, коритото е обрасло с трева, блатни растения, има тиня и “г.н. Търсете и правете проби над язовирите. Ако се скъса стената на микроязовир, построен на река, за която сте сигурни, че е златоносна, посетете незабавно района.
21. Следете времето! След големи дъждове и наводне¬ния посещението ви в някои златоносни райони (веднага след пороя) ще ви изненада. Проверете новообразувалитесе наси¬пи вътре в реката.
22. При някои по-буйни планински реки насипите пред¬ставляват цели купчини вляво и вдясно от завоите – проверете наситеността им.
23. Направете проби за наличие или отсъствие на пла¬стинки и от склоновете по бреговете на реката – най-често златото се е свличало по тези склонове.
24. Може да попаднете на насип, в който камъните и пясъкът са кални, дори все още влажни и лепкави. Това е добър признак – този вид насипи са обра зувани от силна ударна вълна, влачила кал и камъни Златинките са едри, топчести. или като иглички.
25. Измивайте добре оваляните в кал или глина камъни или скални отломъци от насипа – златинките полепват по тях.
26. Сред златинките често можете да откриете бели.
частично бели, частично жълти – това е злато с наличие на живак (амалгама)- не ги изхвърляйте!
27. След изземване на част от насипа промийте дъното с вода, съберете я в хлътнало място и внимателно с ръце оберете материала в гаванката.
28. За да работите по-ефективно, работното ви място трябва да бъде срещу течението (за да не засипвате с пясък необработената площ). Отделяйте на една страна камъните, на друга – пясъка. Работете фронтално (независимо срещу или покрай брега) – пред вас да бъде необработеният участък, а зад гърба ви – промитият материал.
29. Работете правилно с гаванката – много често събра¬ното с труд злато може да бъде не забелязано изхвърлено от вас.
30. Не вземайте златинките с ръка или с пинсета – това е абсолютно недопустимо за златотърсача. Златинката може да бъде изхвърлена от водата, да полепне по ръката, да отхвръ¬кне. Отмийте златинките с една-две шепи вода в съд (канче).
31. Напълно почистеното злато се държи винаги във вода (добре е да използвате шишенце от лекарство с гумена капачка – след изтласкване на въздух от него то се затваря почти херметически).
32. Всеки обект си има свои специфични особености и винаги има изключения от изброените по-горе правила. Важно¬то е тези особености да бъдат навреме установени. Наприг/..;р при някои обекти златинките са по дъното и в пласта на 20-40 см над него (тогава горният пласт се изхвърля), а при други обекти златинките се намират преимуществено в горните пла¬стове до 50-70 см отгоре надолу (тогава просто избягвайте да работите долните пластове). От друга страна обаче отделни места в един обект са наситени със златинки по един принцип, а други – по друг. Точно поради тези причини трябва по-често да извършвате проби.
33. Никога не правете само по две-три проби от едно място. Нормално е да се направят поне десетина – от горен пласт (2-3), от средни пластове (няколко), от долни пластове и от дъното.
34. Ако златинките в повечето проби са поне 2-3 или 5. залагайте съоръженията си. Една гаванка събира около 2- 3 лопати, следователно минимумът за активна работа е поне
1-2 златинки от две лопати. Говорим за абсолютен минимум.
35. Независимо от констатираните положителни про¬би, след започването на работа често се оказва, че количе¬ството на златинките е минимално и сякаш не отговаря на /становеното в пробите. Не се отчайвайте: Първо – златинки¬те, които виждате в преградките или квадратчетата по гума¬та в улея, са много по-малко от действително наличните (много от тях са скрити под песъчинки и камъчета). Второ – зсяка следваща лопата може да ви донесе многократно човече златинки от досегашните Обектите, където се проя¬вява този ефект, се наричат “точкови”, а наслагването на пластинките в насипа -”точково”.
36. Материалът за проба се навлажнява добре,след <ато се постави в гаванката.С ръце се отстраняват едрите <амъни,след което започва същинското промиване.Движе- нието на гаванката и на материала в нея трябва да бъде збратнопропорционално – при движение на гаванката на- 1ред материалът трябва да се движи назад и обратно. След няколко движения назад -напред задната част на гаванката насочена към вас) вместо да се придвижи напред се повдига \еко нагоре,при което водата в гаванката, напускайки я, /влича леките частици и те излизат от нея. От време на време оазравяйте останалия в гаванката материал. Отмиването на излезлия отгоре пясък става чрез клатене на гаванката наляво и надясно и с повдигане на края й. Не дръжте гаван- <ата над водата, а леко я подкрепяйте да “плува”, без да тотъва.
37. Често пъти, по редица обективни причини (вид на насипа, особености на реката, на дъното, на завоите и т.н.), наслагването на златинките е “точково” – след “добра точка” следва почти ялов материал, после отново добро насищане със златинки и т.н. Не напускайте обекта – при такива насипи се изисква настойчивост и изземване на насипа, докато не се /бедим в безплодността му. Често пъти една “точка” компен¬сира труда ви за цял ден.
38. Много е важен изборът на гаванка. Имайте пред- нид, че Ье придобива навик да се работи с определен вид аванка и ако не е от най-добрите и “изпуща” златинки – сърдете се на себе си. Така се привиква с определен модел, че дори и да ви предложат много по-добра и удобна гаванка, няма да можете да работите добре с нея.
39. Червената вьрба, орехът и тополата са най-доб¬рият материал за направата на гаванка. Отрязаният от ство¬ла първичен материал за гаванка не трябва да се оставя да изсъхва (той ще се напука), а да се работи веднага При невъзможност да се обработва, потопете материала в кори¬тото с вода.
40. Най-добре е останалите съоръжения, повишава¬щи производителността на труда, с изключение на златарс¬кото корито, да се изработват от листова стомана (дебелина -1,5-Змм).
41. Никога не работете с гаванка продължително време – тя е само за проби. Не че е невъзможно, но ще ви коства много физически усилия и много загуба на време. По- добре е да монтирате най-простата система от улей и корито или от два улея.
42. Металните части на кирката и лопатата да бъда г от стомана.
43. Не се доверявайте на слухове къде има и къде няма злато. Само пробите, извършени от вас, имат истинска стойност.
44. Преди тръгване проверете по списък (той се изго¬твя още в началото на дейността ви като златотърсач) взели ли сте всички необходими неща за работа и лагеруване.
45. Дори и да сте “търсач на силни усещания”, дори и да сте свикнали със самотата, не отивайте сам на който и да е обект. Ваш добър приятел, не само запален златотърсач, ще ви бъде не само за добра компания – редуването на работните места, общите усилия и общуването ще направят златотърсаческия ви излет много по-приятен. Работете об¬що и делете по равно!
46. Често златоносните обекти са в населени места – общувайте с хората! Не е добре заради нечии груби обноски да се говори за златотърсачите като за диваци. Истинският златотърсач е общителен и толерантен човек, с положителни емоции и висока култура.
47. При желание от страна на семейството (семейс¬твата ви) правете златотърсачески излет с цялото семейство.
Ще прекарате незабравими мигове сред природата, край лагерния огън.
48. Водете си записки за особеностите на различни¬те обекти, за добива от тях. Тези бележки непременно ще ви послужат по-късно, защото ще сте отбелязали какъв профил има дъното, а това ще ви спести време.
49. Не разчитайте само на определен брой обекти. Търсете винаги нови. Когато пътувате към някой планински или полупланински район с автомобил, носете поне гаванка и лопата.
50. Разпитвайте възрастни хора за предишен злато- добив, за наименования на стари селища и местности (дере¬та, реки). Това може да ви насочи в търсенето ви. (Пример: с.Котец,р.Златарица, Перперек, Бакърдере, р.Златица, с.Зла- тосел ит.н.).

P.S.Надявам се тази информация да ви бъде полезна ,особено за начинаещите колеги които тепърва започват да практикуват това хоби.Успех.